На 22 май 2019 да почерпят

„Парцелгейт” се развихри в Полша Премиерът си купил имот на шесторно по-ниска цена

След градушката в Горна Оряховица кметът свика кризисния щаб Градоначалникът е разпоредил незабавна проверка на щетите

Атанас Скатов се завърна от Хималаите

Министър Захариева: Германия счита България за важен партньор и за много силна проевропейска държава

Серенай Саръкая и Керем Бурсин се разделиха

КФН: Изплащането на 10 лева обезщетение на наследници на загиналите в катастрофа край Своге е противозаконно

Народът му отпуска края – харчи за курорт, техника и ремонти Увеличаваме разходите си по-бързо от останалите европейци

ЦСКА не се предава, титлата между Разград и „Армията“

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 22 май 2019

Ники Лауда – Майсторът на резките завои

КГБ забранило на Мая Плисецкая да танцува извън „великия СССР” Кралицата лебед изигра „AVE Мая” на 82

„Умиращият лебед“ в изпълнение на Мая.

Баща й е разстрелян по време на сталинския терор, а майка u е изпратена в ГУЛАГ

Примата застава срещу министър в битката си за новаторската постановка на Кармен

Запознава се със съпруга си Радион Шчедрин в парижкия дом на Лиля Брик и присъствието на кинозвездата Жерар Филип

Руската балерина Мая Плисецкая (1925-2015) е обявена за балерината на XX век. Божествените й ръце, с които изобразява лебедовите движения, високите й скокове и несравнимата грация, с която танцува, са нейна запазена марка. Плисецкая е една от двете дами в руското изкуство, получила титлата Prima ballerina assoluta (другата е Галина Уланова).

Животът на Гранд Дамата на световния балет е белязан от превратностите и изпитанията на три епохи и е достоен за литературен или кино епос. Животът й е истинска борба и всичко в него е посветено на балета и публиката. Великата Дама има щастието да срещне и да е приятел с най-големите личности, променяли света… Освен балерина, тя е хореограф и актриса. Сравняват я с взрив – от емоции, красота и несравнима грация. Мая Плисецкая е от личностите, за които комплиментите са излишни. Името им е достатъчно, то говори всичко за тях. Божествената Плисецкая бе на голямата сцена цели седем десетилетия и през цялото време изглеждаше възхитително. А как само танцуваше!

Примабалерината Мая Плисецкая си отиде от тоя свят на 2 май 2015-а – няколко месеца преди да навърши 90 години. Родена е в Москва в известно еврейско семейство през далечната 1925-а. И няма никакво съмнение, че и на този юбилей тя щеше да танцува. Както всеки път. Подготовката за него вече вървеше в Москва, уточняваха се подробности за честванията в руската столица и големия концерт, който трябваше да бъде на 20 ноември, нейният рожден ден… Уви, Съдбата беше решила друго – Лебедът се пресели на небето.

Когато Мая Михайловна се омъжва за композитора Радион Шчедрин, Лиля (Лили) Юриевна Брик (руски литератор, муза на поета Владимир Маяковски, по-голямата сестра на френската писателка Елза Триоле, б.а.) се шегува по адрес на младоженеца: „Вашият избор ми харесва. Но Мая има един голям недостатък – има твърде много роднини по света”.

Действително, в семейството на Михаил Борисович Месерер – дядо й по майчина линия, зъболекар, има 12 деца. Някои от тях свързали живота си с балета като например Асаф и Суламиф Месерер – виртуозни танцьори солисти на Болшой театър (1930-1940) и прекрасни педагози. Майката на Мая – Ракел Михайловна Месерер (1902 – 1993), е актриса от нямото кино, а баща й – Михаил Емануилович Плисецкий (1901-1938), е далече от изкуството – той е инженер, и се занимава с административна дейност. През 1932 г. е назначен за генерален консул и директор на въглищните мини „Арктикуголь” в Шпицберген, архипелаг в Северния ледовит океан. На този мрачен остров малката Мая кара ски и прави своя сценичен дебют по време на някаква конференция за оръжието в ролята на Чан Кайши (президент на Китай).

Когато баща й получава дългоочаквания отпуск, се прибира в Москва и през 1934 г. е приета в балетното училище. След три години обаче в навечерието на 1 май, зловещо събитие стряска почти 12-годишната девойка. Баща й изчезва, той е разстрелян по време на сталинските чистки, вероятно защото е назначил на работа приятел, който е секретар на Лев Троцки. По-късно е арестувана и майка й като съпруга на „изменник на родината” и заедно с по-малкия й син е изпратена първо в Бутирския затвор, а после на заточение в трудов лагер в Казахстан. Квартирата им е запечатана и Мая е отгледана от сестрата на майка й – Суламиф. Така семейството й се разпада, а детството свършва.

С балета Мая живее своя красив живот далече от реалността и ужасите на ГУЛАГ-а. Учениците от хореографското участват в текущия репертоар на Болшой театър. На 21 юни 1941 г., ден преди Хитлер да нападне Съветския съюз, Мая успешно дебютира в дипломния концерт на училището. Ракел Месерер е в залата и бъдещата прима успява да види щастливите очи на майка си, която е освободена от лагера два месеца преди това.

На 1 април 1943 г. Плисецкая получава щат в трупата на Болшой. Оттук започва блестящата кариера на Мая. Изигравайки ролята на Раймонда, на всички става ясно, че на небосклона изгрява нова претендентка за званието примабалерина. Решаваща роля в живота й изиграва балетът „Лебедово езеро”, танцувала го къде ли не по световните сцени. Статистиката сочи, че само в Болшой театър балерината е изиграла своята Одета – Одилия 800 пъти, за първи път през 1947 г. Колко пъти това е направила на сцените на другите градове в бившия Съветски съюз, както и по света, е трудно да се преброи. Последната си Одета – Одилия тя играе на 71-годишна възраст през 1996 г. на гала в нейна чест в Санкт Петербург.

В Мая всичко е брилянтно, но онова, което веднага забелязваш, са прекрасните й дълги ръце! Който види плавните им движения като крилете на лебед, остава като омагьосан. Няма друга като нея. Необикновената й грация, извивката на тялото й създават илюзия за плуващия лебед сред вълните. Пластичността на Плисецкая е оценена от критиците като „нечовешка”.

Световната известност идва няколко години след войната. Въпреки, че това са години, когато всемогъщото КГБ не й разрешава да танцува извън страната. На нея – примабалерината на Болшой, заради антисемитските настроения в Сталиновите времена, й е забранено да показва таланта си в чужбина, тя е изтрита от списъците на гост изпълнителите извън „великия Съветски съюз”. Никой навън не може да види примата, освен в родината й. Следват 5-6 години ходене по мъките. Тя ще трябва да мине от кабинет на кабинет на чекистки и партийни началници, ще трябва да изтърпи унижения и да се моли на кого ли не от важните хора на деня в СССР. Но…резултатът е все един и същи – неизменен отказ без обяснение на причините за него.

Но знаменитият американски импресарио, признат за № 1 в Америка, Сол(омон) Юрок започва да прави през 1963-а списък за бъдещи гастроли. И Плисецкая е на първо място. Луи Арагон, известият френски поет, при поредното си посещение в СССР заплашва, че ще отиде да говори за Мая лично с нейния „злодей” Никита Хрушчов (ръководител на Съветския съюз тогава, б.а.). Но чак през 1959-а, когато ненавистният ръководител на КГБ Серов е сменен, Плисецкая е включена в списъка на съветските артисти за 70-дневното турне на Болшой в САЩ, което има грандиозен успех. Точно тогава започва световната слава на руската балерина. Американците буквално са втрещени от таланта на примата, възхищението им е толкова голямо, че те завинаги попадат в плен на нейното изкуство. Тя обаче никога не пожела да последва великите балетисти Нуреев и Баришников, които избягаха от СССР и останаха на Запад.

Ролите на Мая са толкова много, но тя мечтае за друго – образа на Кармен. И през 1967-а се появява „Кармен сюита”. Балетът, за който Плисецкая дълго ще се бори с властта, отстоявайки правото си на творчество, е поставен в Болшой специално за нея от кубинския световен балетмайстор Алберто Алонсо.

Плисецкая няма търпение да покаже своята героиня. И ето – за премиерата чака цяла Москва, всичките й почитатели. Примата я изиграва с цялото си сърце и душа по начин, който никой никога досега не е виждал. Тя буквално изригва на сцената. Цялата е огън и страст. Движенията й нямат нищо общо с вижданите досега, няма и помен от познатите класически пируети и фуете-та (завъртания на един крак). Пред публиката балерината представя абсолютно нов и модерен стил. Всяка нейна поза изглежда като скулптура (по думите й тя изгражда героинята си върху основата на 8 пози). Финал, умерени аплодидменти и…почуда. Ама това ли е Кармен?

Следва грандиозен скандал и след премиерата „Кармен сюита” е спряна. В залата е прочутата и страховита министърка на културата Екатерина Фурцева. И в тази априлска вечер на 1967-а тя буквално изригва срещу постановката, заради отдалечаване от класическата постановка. Спектакълът е забранен и нищо не може да се направи. Настъпва истинска война – примабалерина срещу министърка.

Фурцева към Плисецкая: „Вие сте предателка на класическия танц. Трябва да се откажете от Кармен.”

Плисецкая към Фурцева: „Кармен ще умре тогава, когато умра аз.”

Великата Мая отказва да замине за турнето на Болшой в Канада. (Тогава в Монреал се провежда световното изложение ЕКСПО-1967.) Примабалерината дори заплашва, че ще предизвика скандал и публично ще обяви, че в нейната родина няма свобода и има цензура. Три месеца Плисецкая е болна – и физически, и душевно. Победата й е изстрадана макар и след доста време. Сега няма място по света, където Кармен да не се изпълнява.

Руската звезда е муза не само на своя съпруг, 35-години тя е муза на световния дизайнер Пиер Карден – той я облича на сцената и в живота, въпреки че името му не фигурира в театралните афиши. Мая е модел и вдъхновение и за Ив Сен Лоран. Тя е единствената жена в СССР, с която приятелски връзки е поддържала самата Коко Шанел! Плисецкая е муза и на едни от най-големите хореографи на XX век – Морис Бежар и Ролан Пети. „Болеро-то” на Бежар е от най-силните изпълнения, които почитателите на Плисецкая направо обожават. 16-те минути са изпълнени с толкова сила и красота на движенията, изиграни са с такава страст, че накрая зрителят остава без дъх. След „Болеро” Бежар създава за примадоната още миниатюрите „Айседора”. През 1995-а 70-годишната Плисецкая дебютира в специално написаната пак от Бежар за нея миниатюра „AVE Мая”. Изиграва я и когато е на 82 години!

Самата Плисецкая се затруднява да каже дори приблизително колко пъти е изиграла „Умиращият лебед” в своята изумителна кариера. Според нея ако каже 30 000 – няма да излъже, но ако каже и 40 000 – също. Танцувала го е 54 години – за първи път през 1942-а в Свердловск, а последния – на Червения площад през 1996-а.

Двамата със съпруга си нямат деца. Балерината не крие, че между кариерата и майчинството е избрала първото.

Примата на руския и световния балет е награждавана с много отличия – тя е народна артистка на СССР и е носител на най-големите съветски, руски и чуждестранни ордени. Рижата врана, както я наричали в училище, и кралицата лебед, каквато бе на сцената, не можа да изтанцува последното си фуете. Със сигурност щеше да го направи на 90. И щеше да бъде велико.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (3)

  1. Животът на тази велика балерина, подплатен с безкрайно много награди, звания, признания, силно опровергава категоричността в заглавието. Все пак за онези които не са я чували и не знаят нищо за нея, има Гугъл, има Уикипедия. Стига вече с това политическо заиграване с жестокия минал живот! Ставате смешни, банални и достатъчно жалки. Който е имал талант(а такива в соца не са били малко), е съумявал да го наложи. Има ги безкрайно много у нас в различните сфери на обществения живот, имало ги е в някогашния СССР, в Унгария, Чехия, Полша…

    1. Да, но всеки, който е имал талант и способности задължително трябваше да стане член на БКП (КПСС във фашистка русия). Без членство си стоиш на дъното. А вместо талантливите се издигаха тъпи плужеци – тъпи дърти пачаври (виж членовете на политбюро на КПСС и БКП) и безгръбначни лакеи. Политика на извиване на ръце на червената фашистка хунта. А това, че КГБ управлява фашистка русия – то е ясно. Ъпдейтнатия ленински комисарият НКВД е управлявал и ще продължи да управлява Империята на Злото.

      1. Измислянето на различни никнейми с които да пишеш тук, повече ти се отдава. В текстовете на самия коментар обаче си еднакъв, скучен до умиране, шаблонен, едноставен. Очевидно нямаш добро въображение, а то е защото малко си чел, нямаш натрупани факти, нито чекмедженца в главата си, където да са складирани и откъдето да ги вадиш, за да направиш коментара си интересен, или забавен. Само с политика или политическа омраза не става. Хапчетата за които те съветват други, също едва ли ще ти помогнат.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.