Кинозаконът „Титаник“ тръгва към светлото бъдеще

Проектът е изпълнен с толкова противоречия, неясноти и абстрактни понятия, че намирисва на хунвейбински ентусиазъм

Ако оставим детайлите на поднормативните актове, ще получим хаос и злоупотреби

В сряда, най-късно до края на седмицата, новият, лъскав Закон за филмовата индустрия ще отплава от пристанищните докове на Народното събрание, от където най-вероятно ще бъде изпратен с огромно мнозинство и аплодисменти. Ще потегли към хоризонта – лъскав и наперен като „Титаник“. Освен, че пред него вече белеят върховете на айсберги, в сърцето си творческата гордост на депутатите крие ръждива конструкция. Ръждива конструкция, защото новият проект е недодялана мечта, която с неаргументиран ентусиазъм се опитва да изгради многоцелева фрегата, върху компромисната основа на недодяланата рибарска гемия на стария закон. 

„Кой и защо иска да спре реформата в киното?“ - авторски текст с това заглавие от депутата от ГЕРБ и член на Комисията в парламента Тома Биков се появи в сайта „Гласове“. Поводът е огромният негативен шум, който се вдигна в киногилдията, след първото четене на проекта на Закона за изменение и допълнение на Закона за филмовата индустрия. Фокусирам се върху тезите на Тома Биков, защото той единствено смислено и аргументирано защитава този проект, което е доста трудно, предвид много му недостатъци.

В неговата статия той обещава, че много от пороците на проекта ще бъдат поправени, въпреки, че са били вече приети в комисия, след първо четене (някои безспорно в нарушение на правилника за дейността на НС). Сред обещаният му са, че ще отпадне „текстът, който предвижда, субсидии да печелят само продуценти, които имат предварителни договори с трите национални телевизии ще отпадне.“ (протестът на гилдията беше заради опасенията, че пари ще отиват само в двете големи частни национални телевизии). И още много подобни сериозни гаранции за промени в последния миг. 

Никой повече от публиката и гилдията не иска толкова много реформа. Всички искаме да гледаме много и хубави български филми. Жадни сме за тях. 

За реформа се говори от осемнайсет години, когато беше роден предишният компромис, с идеята, че е „важното да тръгнат нещата, пък после ще ги оправим“. Досущ като провален на терен филм „Снимай тук така, пък после на монтажа ще го оправим“. Компромисът е компромис и той си личи на екран, както този закон е компромис, поне за българското кино. 

И така, в проекта са заложени три основни цели – да се стимулира производството на повече български игрални, документални и анимационни филми, да се регулира начина, по който се разпределят субсидиите и да има последващ контрол не само върху финансите, но и върху изпълнението на одобрения проект. Образно казано, да няма шмекеруване – печели един проект, пък после снимаш каквото си искаш. И още други добри идеи.
Втората цел е да се стимулират българските телевизионни сериали, и третата цел – да бъдат стимулирани чуждестранни продукции, които да избират България като дестинация за своите филми. Щях да пропусна едно допълнително перо - схеми за финансиране на фестивали, разпространение и показ.

Звучи страхотно, стига те да бяха развити на отделни писти и с категорично разделни бюджети. Реформите се правят през бюджет и закони. Четири цели, а гласуваният от парламента бюджет за кино е все така 16 милиона лева. Това е към момента истината.

Пак да сметнем! В проекта е записано, че за телевизионните сериали трябва да получат 5 млн. лева от бюджета за кино. Също е записано, че „финансирането по  схемата за възстановяване на разходи не може да е по-малко от финансирането за схемата за филмопроизводство“. Тоест махаме 15% от бюджета, които отиват за фестивали, разпространение, 5 милиона за фестивали, cash rebate и накрая какво остава за киното? Моля за отговор от компетентните депутати!

Най-големият айсберг пред Кино-Титаника не е, че депутатите се опитват да реформират закона, а че не е направено с ясна философия и простичко, така че всички да имат ясни и категорични правила. Няма защо да спорим какво ще се случи, когато оставим детайлите на поднормативните актове – хаос и злоупотреби.
Да започнем отзад напред. Cash rebate е инструмент, който не само работи по целия свят (разбира се в САЩ няма такъв закон, но и там няма шанс да снимаш каквото и да е, без да ти откъснат главата гилдиите, които си бранят територията). В България работят основно две американски компании, благодарение на които правенето на кино у нас от любителско занимание в годините на прехода, се превърна в индустрия.

Благодарение на „Ню Бояна“ и други по-малки компании, ние в момента имаме професионалисти на световно ниво – от техническия персонал, до творчески екипи, мениджмънт, продуценти. Факт е, че от американците идва и идеята за „стимулите“, защото само в България няма такива. Ясно е също, че точно чужденците искат ясни правила. Защо са важни ясните правила? Защото те изключват корупцията.

Например в Естония, в закона за стимулите всичко е толкова просто, че в рекламата към чуждите продуценти се казва „всичко е толкова ясно, че нямате нужда от адвокат“.

В нашия закон такова нещо няма.

Стимулиране на телевизионни сериали? Чудесно, защо не. Българите има чудовища нужда от дори истории, български, всяка вечер.

Освен че  не е място на сериалите в Закона за киното – може би в Закона за радио и телевизия, може би в отделен закон, защото касае подкрепата на огромни чуждестранни компании, каквито са частните национални телевизии -- стимулът към тези мащабни продукции трябва да е категоричен в подкрепа на творческите екипи, качеството. Това означава гарантиране на авторските права, така както е навсякъде по света. Един сценарист, режисьор, актьор, например получават едни изключително ниски хонорари, а след това нищо при повторно или милионно излъчване на творбата му.

Този закон трябваше да гарантира точно това – авторските права. Така гилдията ще стане професионална, а няма да разчита на подаяния от телевизиите, докато дочака реда си за „творчески пробив“ в голямото кино... някога. А в закона трябва да е написано много точно и категорично – кой проект получава субсидия и срещу какво. Договор, който гарантира авторските права на екипите, които не трябва да падат под определена линия, да има одит на проекта, така както се прави при застрахователите на кинопродукциите в САЩ.

Разбира се, депутатите  с добри намерения са тръгнали да реформират и киното, което е в основата на този закон, но пак е направено по такъв начин, че реформата ще създава само раздори, защото е изпълнен с толкова противоречия, толкова неясноти, толкова абстрактни понятия и толкова лъскави пожелания, че намирисва на хунвейбински ентусиазъм и сляпа вяра. А в тези няколко реда едва зачекнах проблемите, които се очертават.

Да, ако законът не бъде приет, тази година е обречена на провал в киното, защото е пропуснат момента за удължаване на „нотификацията“, без която не може да се провеждат конкурси. Да, реформата ще се отложи до следващия будиновски ентусиазъм, които и да дойдат на власт, но е важно да се отговори на въпроса на лирическия герой „Кой и защо иска да спре реформата в киното?“. Отговорът е прост: Този, който засра (Excuse my French!) идеята за съвременен, адекватен и справедлив закон.

Коментари

Задължително поле