Кирил Маричков - Баш китарист

Кирил Маричков получи Специалната награда на София за изключителни постижения и принос в националната култура. Отличието на фронтмена и бас китарист на „Щурците” бе връчено от столичния кмет Йорданка Фандъкова и обявено по БНТ1 на празника на София с предварително заснет клип заради противоепидемичните мерки.

„Музиката е нещо, с което можеш да направиш хората щастливи, а политиката - не. Сериозно е, когато протестираш срещу нещо, да предлагаш какво точно да се направи на негово място. Затова не ме виждате по протестите. А това, че пускат мои песни - много хубаво”. Това каза преди дни в едно от последните си интервюта Кирил Маричков и покани публиката при онова, което може да ги прави щастливи - музиката. На 75 години той няма намерение изобщо да слиза от сцената и продължава да радва феновете с концерти.
Преди дни грандиозен концерт на супергрупата „Фондацията”, част от която е и Маричков, закри 36-тото издание на празниците на изкуствата Аполония в Созопол. И за пореден път ни припомни, че музиката на „Щурците” със сигурност е направила щастливи много хора, родила е много малки революции, любови, приятелства, нови пътища и каквото още се сетите.

Повече от половин век познаваме Кирил Маричков предимно като неизменна, съставна част на „Щурците”. Това е само една от причините всеки негов солов албум да се превръща в събитие. Доказа го и най-новият „75” - откровена изповед, която музикантът представи в края на 2019 г. по повод 75-тата си годишнина.
Кирил Маричков е роден на 30 октомври 1944 г. в София. Потомък на българския революционер и политик Георги Странски. Внук е на видния архитект Киро Маричков от Калофер. Той проектира сградата на ул. „Оборище”, в която се помещава френското посолство, сградата на гръцкото посолство на улица „Сан Стефано”, великолепната сграда с на ъгъла на улиците „Съборна” и „Леге” - бившия хотел „Империал”.

Бащата на музиканта - Кирил Кирилов Маричков учи право и дипломация отначало в Сорбоната в Париж, после в Лозана. Първи посланик на България във Ватикана след 1989 г. Майка му Ирина Левиева е художничка. От другия си дядо, по майчина линия - диригентът Борис Левиев - наследил музикалната жилка.

Под влияние на дядо си рок музикантът получава като малък солидно класическо образование. Но в ерата на бийтълсманията сменя цигулката с китарата.

Зората на музикалната му кариера е в началото на 60-те години. Тогава той започва като басист в рок групата „Бъндараците”, където свири заедно с бъдещия барабанист на „Щурците” Петър Цанков.
През 1967 г. обаче започва по-бляскавата част от музикалния му живот му със създаването на „Щурците”. Името на групата има интересна история.

„Нашите майки измислиха името. От баснята за щуреца и мравката - щурецът е свободният музикант, а мравката - еснаф потребител, извършващ безсмислен труд и на всичкото отгоре не ценящ изкуството”, разказа Маричков в интервю за „Труд”. От концертна дирекция обаче не одобрили идеята, сподели още той:
 „Щурците!? Прилича на онези ливърпулските рошльовци. Няма да има такава група! Дум, дум, дум! И от един пепелник пълен с фасове от цигари, това го помня, подскачат извън пепелника по бюрото. Така прибегнахме до хитрост. Отиваме в Младежката радиостанция „Хоризонт” и обясняваме „Ние сме една млада група и нямаме име.” Тогава записахме „Песен без думи” и някои други парчета. Гинка Станчева и Коста Цонев бяха водещи на това предаване, в което пуснаха песента и обявиха: „Пишете ни, приятели, студентска група търси своето име.” И ние впрегнахме всички приятели да пишат писма и името „Щурците” спечели”.

Първоначално младите музиканти свирят кавър версии или композиции на утвърдени поп композитори, но постепенно се ориентират към изграждането на собствено звучене, основано на авторски композиции, отличаващи се със стилово разнообразие - рокендрол, хард рок и прогресив рок. Групата има издадени 12 албума. Кирил Маричков е фронтмен, басист, певец и основен композитор. В списъка на създадените от него песни са хитове като „Рок в минало време”, „Вкусът на времето”, „Конникът”, „Клетва”, „Вълшебен цвят”.

С преустановяването на активната творческа и концертна дейност на „Щурците”, Кирил Маричков се отдава на солови проекти и обществени ангажименти. Първият му самостоятелен опит е саундтракът на култовия филм „Вчера”, включващ песента „Клетва”. По-късно издава два солови албума („Зодия Щурец” и „Искам да кажа”), в записите на които участват както гост музиканти, така и останалите членове на Щурците. През 2011 г. той е ментор в „Гласът на България”. От 2013 г. е член на супергрупата „Фондацията”.

Професионал от класа

Кои са най-големите ни музиканти? Кирил Маричков, защото във всичко, което е създал през годините, е гледал напред. Професионал от класа. Лили Иванова, която се омъжи с музиката за цял живот. И Борето Гуджунов, великолепен глас, много талант и честен човек.

Тома Спространов, радиоводещ

Гласът му се свързваше с промяната

Детството ми беше изпълнено с качествена музика. Кирил Маричков беше и все още е идол на новото, различното, вдъхновяващото! Гласът му се свързваше с промяната и с екстравертните хора. В училище плачехме със „Заклех сеее...” Нека е здрав и все така силен и инспириращ с музиката, която прави от сърце и душа!

Певицата Теди Кацарова

Свързва ни любовта към „Бийтълс”

Голям български рокмузикант от световен ранг. Харесвам го и следя изявите му с „Щурците” още от младежките си години. Свързва ни и любовта към една велика група, основателите на съвременната музика „Бийтълс”. Радвам се, че Кирил Маричков прие поканата ми да пее на концерта „20 години по-късно”.

Петър Стоянов, президент на България (1997-2002)

Пълен е с истории

Това е един от първите хора в България, които са се занимавали с рокендрол. Той е човек, пълен с истории. По това време у нас са били буквално десетина души, които са имали някакъв достъп до западната музика Кирил Маричков е обиколил целия свят и е правил концерти. Общо взето е човек, когото не можеш да спреш да разказва, което е супер интересно.

Вокалистът на Jeremy? Ерсин Мустафов 

С ярка политическа и обществена позиция

Наред с десетки български културни дейци в началото на 90-те години Кирил Маричков активно се включва в движението на демократичната опозиция против управлението на БСП. През 1990 г. Маричков е избран за народен представител от листата на коалиция СДС в 7-о Велико народно събрание, но по-късно го напуска. По време на предизборната кампания „Щурците” записват популярната песен „Аз съм просто човек”, която се превръща в неофициален химн на опозицията.

Коментари

Задължително поле