Изобилие от кино на Берлинале за 70-и път Филмовият фестивал празнува юбилей

Катастрофа със загинал велосипедист затвори Хаинбоаз Леките автомобили се пренасочват през Шипка, а товарните изчакват

Лъжат с мазило за болки в ставите Купуват снимки за 15 долара от интернет и мамят, че български доктор препоръчва лекарството

Таксиметров шофьор изгони от колата си пътник, пристигащ от Ухан (ВИДЕО)

Германско селце става център на ЕС

Емил Караниколов: Протестът срещу Наредба Н-18 се политизира

Курсът лев-евро гарантиран от парламента Само с ратификация на НС ще може да се променя стойността на валутата

Докога пенсионер с ТЕЛК може да ползва данъчно облекчение

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 30 януари 2020

Европарламентът ратифицира споразумението за Брекзит

Палестинците отрязаха плана на века на Тръмп Проектът критикуван, че следва израелските искания

Макрон за излизането на Великбритания от ЕС: Ще бъде тъжен ден

Седем обвинения за Васил Божков (обзор) Шефът на „Нове холдинг” е обявен за международно издирване

Пуснаха от ареста мъжете, ударили полицаи на протеста пред МРРБ

По-малко зърно за хляб заради сушата Има 100 процента пропаднали площи с жито, предупреждават стопани

Климатичните вещици Вижда се краят на мита за глобалното затопляне

Мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари

Kогато през 1992 г. – на път за Новозеландските Алпи, се появихме с алпиниста Кольо Рапела на плажа в Сидни, забелязахме табела с надпис „Burning time-15 min“ (Време за безопасно препичане на слънцето -15 мин.). „Брей, че са напреднали озитата! – рекохме си ние. Контролират си даже събирането на тен, който ние най-безразсъдно и в излишък получаваме по рилските върхове. Озоновата дупка сигурно е нещо по-сериозно, отколкото ние сме си представяли.“

Но ето че изминаха 27 години и предупредителните табели на плажовете изчезнаха. Оказа се, че през 2019 г. озоновата дупка е достигнала минимални размери от 1982 г. насам. Климатичните промени намаляват, а не увеличават озоновата дупка. Канадското момиче Севърн Карлис-Сузуки, което по време на Конференцията по климата в Рио (1992), се страхуваше да излиза от къщи заради пробитата от Човека озонова дупка, порасна и отдавна се излежава без страх по плажовете. Протоколът от Монреал (1987), забраняващ употребата на фреони и подписан единодушно от 197 страни, се оказва напълно излишен. Само дето причини на страна като Съветския съюз колапс на цялата му хладилна промишленост – 100 млрд. долара загуби и 100 000 безработни. Но в същото време монополът и печалбите от „безопасните“ хладилни агенти на ТНК (концерна „Дюпон“) беше осигурен.

А обяснението защо озоновият слой над полюсите е два пъти по-тънък, въпреки че там няма хладилници и дами, пръскащи козметика с фреони, се оказа доста елементарно. Ами при този наклон на земната ос интензивността на космическото лъчение, разпадащо кислородните молекули (О2) за да образуват след това озон (О3) е минимално т. е. Антарктида е така да се каже „на сянка“. А фреоните, освен че ги няма в Южното полукълбо, са и тежички и трудно биха се издигали на 15-20 км за да разлагат озоновия слой. За останалото са отговорни до някъде температурата и променящата се циркулация на въздушните потоци.

След като психозата за киселинните дъждове и озоновата дупка изигра ролята си за възпиране ръста на бързо развиващите се икономики, транснационалните компании (ТНК) трябваше да намерят нова спирачка. И тя им беше предложена от услужливи „учени“, които докараха от девет дерета вода и изровиха хипотези на световни умове от XIX век (на математика Жозеф Фурие и химика Сванте Арениус) заедно с техните заблуди. Всичко се започна към средата на 70-те години на ХХ век с шокиращите доклади на Римския клуб (Club of Rome), които предизвикаха необходимата паника. Те размътиха главите на повечето хора, че в условията на промишлената революция, повишаването на температурата на Земята е неизбежно и то се дължи на отделяните от индустрията и животновъдството т. н. парникови газове (ПГ). Опасността от нов всемирен потоп ставала реална и са необходими спешни мерки.

Хипотезата за „климатичен апокалипсис“ беше подхваната от политици и държавни лидери. В училищата на Съединените щати беше въведен предмет „глобално затопляне“. И преди учените да отреагират по същество, се стигна до Протокола от Киото (1997) и до огромни печалби за лобистите с пазара на квоти за емисии на ПГ.

Новата лъжа отначало беше наречена „глобално затопляне“ (global warming), а напоследък, по-предпазливо – „климатични промени“ (climate change). Вместо решаване на важни екологични проблеми, като ликвидиране на островите от пластмаси в Тихия океан, например, с подписания протокол се изпират по 150 млрд. долара годишно за намаляване емисиите на набедения за главен виновник – въглеродния диоксид (СО2). Алармистите стават все по-агресивни и искат „Отричането на глобалното затопляне да бъде приравнено с отричането на Холокоста“. И двете били престъпления срещу човечеството.

Една непризната заблуда често довежда до следващата. Новата лъжа трябваше да бъде поддържана от живи авторитети и повтаряна многократно. Връх на кампанията за „глобално затопляне“ бяха книгата и филмът на бившия вицепрезидент на САЩ „Неудобната истина“ (2006) Ал Гор, за които той получава в 2007 г. два „Оскар“-а и Нобелова награда за мир. Цяло поколение беше сугестирано, че Земята не успява да се охлажда и към 2015 година белите мечки в Северния Ледовит океан ще останат без лед.

Конференциите по климата следваха една след друга. Всичко вървеше по ноти, но точно преди Конференцията в Копенхаген в 2009 г. (годината в която Ал Гор стана „зелен милиардер“), хакери разобличиха климатолозите от Университета в Норич (подаващи данни за IPCC, Междуправителствена комисия по климатичните проблеми), че премълчават, подправят и изтриват всички несъответстващи на глобалното затопляне данни. Те разкриха, че определени хора паразитират върху мита за глобалното затопляне. Ужас!!! Очертаващият се „Климат гейт“ можеше да провали следващото Парижко споразумение, което трябваше да задължи подписалите го държави да събират по 100 милиарда долара годишно за борба с климатичните промени. Наложи се да се изчака известно време за да отшуми скандалът.

На това място нервите на учени и политици не издържаха. Трябваше да се намери момчето, което да извика „Царят е гол!“. Първи „изокаха“, както в разказа на Чудомир, бивши високопоставени експерти. Съветникът на президента Тръмп по науката Дейвид Гелентер енигматично заяви следното: „Кацането на човек на Луната е пълен абсурд и най-голямата лъжа в историята на човечеството, даже по-голяма от безсмислицата за глобалното затопляне“. Последваха го екс-президентът на Националната Академия на науките на САЩ Фредерик Зайц. „Консенсус има само между учените, които получават грантове, за да тръбят, че трябва да се борим с глобалното затопляне“ – заяви той и поднесе петиция, подписана от 15 000 учени, които призовават за отказ от Протокола в Киото. „Не съществуват никакви убедителни доказателства, че емисиите от въглероден диоксид, метан и други ПГ причиняват или могат да причинят в бъдеще катастрофално затопляне на земната атмосфера и разрушаване на климата“. Още по-гневни бяха проф. Фред Сингер – ръководител на Държавната метеорологична служба на САЩ и д-р Джеймс Бейтс – директор на NOAA (National Oceanic and Atmospheric Administration): „Теориите за промяна на климата като резултат на човешката дейност могат да се разглеждат като основани на фалшификации“.

През Средновековието за промените в климата и по-точно за застудяването между 1650 и 1710 г. са обвинявали вещиците и дори са ги изтребвали. Ал Гор и Комисията към ООН наречена IPCC (International Panel of Climate Change) силно приличат на вещици, които пророкуват за възможната гибел на съвременната цивилизация. Те продължават да твърдят, че „Влиянието на човека е главната причина за затоплянето, наблюдаващо се от средата на ХХ век“.

Въпреки научните доказателства за започващ процес на „глобално захлаждане“, климатичните вещици продължават да омайват световния политически елит, че въглеродът изхвърлян в атмосферата провокира парниковия ефект. На конференцията по климата в Мадрид (2-12 декември 2019 г.) генералният секретар на ООН Антонио Гутереш продължи да пее втръсващата вече песен: „Да се откажем напълно от изкопаемите горива и най-вече от въглищата! Да не бъдем запомнени като поколението, което си зарови главата в пясъка! Да изберем между надеждата и капитулацията!“ А г-жа Каролина Шмит, министър на околната среда на Чили, зададе и абсурдната цел: „Глобалните парникови газове до 2050 г. да се намалят с 80%“.

Но в капана, наречен Парижко споразумение (2015 г.) засега влизат само 68 страни, отговорни за… 8% от парниковите емисии! Все повече държавни лидери се отнасят подозрително към докладите на IPCC и са склонни да повярват на думите на президента-бизнесмен Тръмп: „Глобалното затопляне е мистификация, измислена от елита, за да се печелят големи пари. Протоколът за въглерода може да стане инструмент за продължаваща деиндустриализация на Съединените щати.“ Явно Тръмп е умножил тоновете въглеродни емисии по 75 дол./тон и се е досетил, че с предлаганата нова световна валута, за разлика от алармистите, го грози опасност да стане отново милионер, след като е бил милиардер.

(Очаквайте Втора част)

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.