Как политическата криза се отразява на София и може ли спъването на парламентаризма да спъне и развитието на града. Това питаме кмета на Столична община Васил Терзиев, от когото научаваме и коя е най-трудната и непопулярна битка в мандата му. Пред „Труд news“ градоначалникът чертае най-важните проблеми - презастрояването, трафика и чистия въздух, и как смята да ги реши.

- На каква скорост работи Столичната община, господин Терзиев, и защо беше „приятелският огън“ от „Спаси София“ точно преди да обявите отчета си?
- На скорост, която смятам, че всички ние искаме да бъде по-бърза, но има обективни причини да е такава в момента. Знаете, че от първия ден на този мандат нищо не е било лесно. Имало е постоянни битки в Общинския съвет, месеци наред той не можеше въобще да тръгне, след като започна, е имало динамични и проблемни заседания. Отделно на това знаете, че на национално ниво няма стабилност. А това винаги се отразява на местната власт, нямаше и кой знае каква подкрепа от повечето министерства. Води и до това, че пречи ненужно на смелите ни планове за развитие в града. Всеки знае какви са те, знае и какви са решенията, но понеже сме в постоянен процес на избори, това води до желанието на всеки да капитализира от подобни теми. „Приятелският огън“ е нещо нормално и аз това го застъпих, че за мен никога не е било даденост подкрепата, на който и да е било. Във всяка една коалиция е нормално да има търкания по определени теми.

- Ако стигнем до осми предсрочни национални избори, как ще се отрази това на София и на изпълнението на приоритетите ви?
- Трудно е, тъй като много от проблемите, които касаят София, изискват и законодателни промени. Един такъв пример е всичко, което е свързано с „любимите“ ми, завещани от предишни управления, теми - презастрояване, планиране, градско развитие. Всичко това е свързано с актове, които трябва да минат през парламента. Общ устройствен план, промени в Закона за устройство на територията, Закон за устройство и застрояване на Столична община. Това са документи, които трябва да минат през парламента, което значи, че трябва да има консенсус на национално ниво, за да могат да се вземат правилните решения за града. Това не е тема, отново защото всеки гледа да експлоатира по политически изгоден начин, а не от гледна точка да се направят важните за града промени.

- Какъв би бил работещият вариант, така че застрояването да бъде под контрол?
- Всички важни решения са в актове, които трябва да минат през парламента. Ние сме подготвили списък от промени, които да бъдат дискутирани. Но ние каквото и да предлагаме, то трябва да срещне политическа подкрепа, за да може да се решат тези дългогодишни казуси. Вижда се, че проблемите са по-дълбоки отколкото, дори хора, заети с решаването им, са предполагали. Никой не си представя магнитуда на това, което е сътворено досега и е ясно, че аз ще платя сметката като градоначалник, защото ще трябва да споделя лошите новини какво ще се случи във времето. Някои от нещата са абсолютно необратими, защото разрешенията за строеж са издадени и са законни. Единственият начин да се бориш с така нареченото презастрояване е чрез административни хватки и да не спазваш закона. Много от нещата, които предстоят да се случват, няма как да бъдат избегнати. ЗУСО и кинтове, които като мярка за борба с презастрояването са ги вдигнали, прави комбинацията страшна. Аз помолих да ми покажат какво би станало, ако се изпълнят максималните параметри на Общия устройствен план и ЗУСО - това е гора от бетон. Чудовищно е.

- Ще се реализира ли тази гора от бетон?
- Няма законови причини да бъде отказано на строителя да си реализира намеренията.

- Но имате пакет от мерки - в това, което предлагате, ще има ли ограничения за височина и пр.?
- Натискът е във всички мрежи - не само колко ще бъдат високи сградите. Те просто не са съобразени с транспортните модели, какъв трафик може да бъде поет, правени са абсолютно проформа транспортните обследвания за сградите.

- Ще се преместват ли инвеститори?
- Това е една от темите, по които работим - да се оформят „зони за намеса“. Голямо парче, на което да бъде направено градоустройство както трябва, с всякаква инфраструктура. И оттам вече инвеститорите да си реализират интереса на това вече организирано парче територия. Така да се спасят зелени територии. Идеята е да имаме строен механизъм в мащаб.

- Тоест градът да се развива по периферията?
- Това е начин на най-проблемните места да имаш механизъм да не позволиш да се съсипе и малкото останало свободно място. Надявам се да успеем да опазим терени, за да има въздух, детски градини, зеленина. Ние ще дадем конкретни предложения, но трябва много широка политическа подкрепа. Това е най-трудната и непопулярна битка в моя мандат. Следващите седмици планираме как да изкомуникираме това в още по-голям детайл. Едно от големите неща, по които трябва да се работи, е количеството и качеството на инфраструктурната работа, най-вече ВиК проектите.

- Може ли това да се случва по комплексен начин?
- Да, за всичко подходът ни е такъв. Постижение за годината беше да съберем данните на всички дружества и да ги накараме да си говорят по-често. Тази година, като планираме капиталовите разходи и ремонти, да го направим в тясно сътрудничество. Нещата да се правят в комплект - газификация, вода, път, осветление, маркировка и забравяш. Идеята е, като се разкопае някъде, там вече да не се копае. Смятам, че през тази година ще има голям напредък в това отношение.

- Ще се правят ли паркинги?
- Да, работим усилено по това. Етажни паркинги, буферни - различен тип, с различен капацитет. Една част от решението за паркирането е това как да бъде организирано движението - със или без зона, еднопосочни улици, отвоюване на кални точки. Върху това също работим. Една от големите мечти е и за това как да прекроим училищните дворове и те от асфалтово море да станат малки квартални оазиси - с парковата среда, спортните съоръжения, сцената за изкуство, и да бъдат притегателното място за хората от квартала, които да го пазят и облагородяват, а пък ние се грижим за охраната му. Работим с училища, имаме няколко пилотни проекта и догодина да започнем реализацията на първите няколко.

- Но какво или кого е заложник движението в града? 
- Донякъде проблемът с транспорта е свързан и с градоустройствените политики. Когато транспортната инфраструктура не изпреварва застрояването, винаги имаш проблем, който после много трудно се решава. Нашата цел е да започнем да слагаме коня пред каруцата, както никой досега не е правил, и да се намери пътят към модел, където се извършват устройствени планове на по-големи територии. Там да се започва от това как би трябвало да изглежда като баланс, в зависимост от това как ще се използва тази територия - за жилищни сгради, за смесени, за офис сгради. Вместо текущия модел, където се появяват сгради на парче, част от някакви устройствени планове, които са като кръпки и после се чудим защо не можем да отчуждим улиците, защото не може да се прокара канализация, защо няма пътища. Няма пътища, защото всичко е обърнато. Няма как да има път, ако не е прокарана канализация, няма как да я има нея, ако това не е планирано и заложено. Целта е да минем към този модел, по който работят всички нормални градове. Когато това нещо се случи, тогава и транспортният ни модел ще започне да има малко повече смисъл.

- А как ще се процедира при вече застроени територии, приложима ли е такава промяна?
- Там е много трудно и направата на всяка една улица е голямо предизвикателство. Ще ни отнеме много време, за да го направим. Възможно е да се направи улица по улица, но чрез борба за отчуждаване.

- А ще промените ли структурата, която се занимава конкретно с организацията на движението, с допустимостта на транспортните потоци?
- Структурата е „Управление и анализ на трафика“. Тя не е толкова добре обезпечена откъм този транспортен модел - когато го нямаш него, когато нямаш данни, когато не са ти умни всички светофари и това не работи като голяма мрежа, която без много човешка намеса регулира потоци, когато не си направил достатъчно, за да спреш притокът на коли. Защото говорим за 800 000 автомобила със софийска регистрация, но има страшно много още, които не са с такава. Тоест в града ни сигурно се движат още 100 000-200 000 автомобила. Реално единственият начин дългосрочно да се реши проблемът с трафика е да се ограничи входът за автомобилите в града, за да може тези хора да се придвижват с градския транспорт. А на софиянци, които вече се движат с автомобилите си, да им дадем причини да използват транспорта. Големият въпрос е как да оптимизираме трафика, който е свързан с придвижването на родители до детски градини и училища. Затова част от решението е и в посока какво специфично за този казус можем да направим. Да помислим къде се изграждат детски градини и училища - дали да са близо до работата на родилите, не само по местоживеене. Как да наградим модела с автобуси, които да извозват децата до училище, както е практиката в частните училища. Това са посоките, в които мислим, плюс мерки, които са доказани в други градове като зониране. Необходимо е да се разшири екипът на „Управление и анализ на трафика“ и да се вкарат много нови технологии. В момента се правят страшно много ръчни корек­ции, пък световната практика показва, че това трябва да бъде доста автоматизирано, на базата на данни, които постъпват в системата, и тя сама ги оптимизира. Много по-добре би работил модел, който постоянно поумнява от данните, които вижда в града.

- Нискоемисионната зона, която предстои да влезе в сила за втора поредна година, може ли да бъде включена и надградена чрез тези мерки и кога вече ще се налагат санкции на практика?
- Тя е част от усилията ни да има по-чист въздух в града. Налагането на санкциите е също толкова трудно, колкото и миналата година. Всички други парчета от пъзела ги сглобихме и вече работят. Работи системата за разпознаване. Това, което не работи, е ефективният механизъм за налагане на глоби. Отново заради законодателството единствената санкция, която можем да наложим, е чрез акт. Докато в парламента не мине поправка, която да гласи, че нарушенията се наказват с фиш или друг инструмент, лесен за налагане и събираем, това ще бъде една от трудностите. Една от големите ни теми е за качеството на въздуха и качеството на автомобилния парк, който е изключително остарял. Знаете, че проблемът ни е това, че сензорите не работят коректно и е приоритетно за нас да имаме надеждни данни, за да мерим успешно всяка една политика, свързана с чистотата на въздуха. В европейските градове, които са страдали от подобни проблеми, решението е било нискоемисионни зони, такса задръствания, която стимулира хората да не минават през центъра в определени периоди. Другото нещо, което има отношение, е довършването на ринговата инфраструктура - от Околовръстното до всички вътрешни рингове. Във всеки има липсващи парчета. Имаме северна тангента, но почти няма никакви връзки с нея в северната част на града и всички тези пътни възли трябва да ги придвижим. Така че тези ключови проекти трябва да бъдат реализирани в следващите 2-3 години.

- Ще внесете ли яснота относно парите за болници - намаляват ли те с актуализацията на бюджета, която предлагате?
- Парите не намаляват, а по-скоро имаше проблем с усвояването - били са заложени и не са ги усвоили. Когато се получава така, се преразпределят. Това не важи само за болниците. Има доста други пера, по които бяха заделени пари и не са използвани през годината.

- Каква София виждате от прозорците на „Московска“ 33? 
- Виждам София с много потенциал, с много възможности, но там идва и нашата роля като политици. Да спрем да сеем разделение, а да намираме начините да заработим заедно. Докато не обърнем политическото противопоставяне в по-съзидателен модел, в който да тръгваме от нуждите на софиянци, а не кое е най-удобно чисто политически, ние няма да успеем да се възползваме от невероятните дадености на този град. Защото ние постоянно сме фокусирани върху дребни всекидневни проблеми, а не върху големите теми като Витоша, водите, въздуха, как да стоим по-добре като инвестиционна дестинация, да привличаме по-големи международни събития. Голямата ми болка е, че ми се ще, ако трябва да си помечтая, за политика, в която всеки един от нас мисли извън мандата. Градът трябва да бъде сигурен, да има нужните икономически възможности, да бъде хубав за живеене.

- Това са ви приоритетите или уроците от първата година като кмет?
- Това са и двете. Приоритетите са в рамките на няколко неща - ред и сигурност, възможности за достоен живот, здраве, защото ако не вземем мерки за качеството на въздуха, водата, шума, ние ще продължаваме да живеем години по-малко от средната европейска възраст. Качеството на живот и заобикалящата ни среда е другата голяма точка - как да живеем в зелен и подреден град.

- Какво се случва с делото за избирането ви за кмет и решението на ВАС?
- За една година може да се случат много неща, както се вижда в нашето управление, но явно не е достатъчно като срок, за да може да се вземе решение по едно бързо дело. Преди време ме питаха дали този мандат ще е труден - труден ще е, но използвам отново случая да кажа това, което няма да се промени. Не се поддаваме на натиск и това е задължителната съставка за нов начин на управление на града.

Нашият гост
Васил Терзиев е роден на 9 юни 1978 г.. Завършва Първа английска езикова гимназия в София през 1996 г. Следва в Американския университет (АУБ) в Благоевград, като завършва с отличие специалност “Бизнес администрация”.
Съосновател и изпълнителен директор на компания Telerik, продадена за 262,5 милиона долара. Терзиев има ключова роля в развитието на технологичната и иновативна екосистема в България.
През 2023 г. бе избран за кмет на София като кандидат на коалицията ППДБ-СС.