Който има софрата - той има и властта

Български селяни с готов за пазара зеленчук, снимка отпреди 9 септември 1944 г.

Пророчествата на известния банкер и политик от миналото Атанас Буров

Земята цъфти като жената, когато я ореш добре

] Атанас Буров (1875 - 1954)
Атанас Буров (1875 - 1954)

Атанас Буров е една от най-любопитните личности в политическия и обществен живот на Третото българско царство. Роден на 30 януари 1875 година в Горна Оряховица, Буров оставя трайна следа в нашата история като виден индустриалец, политик и държавник. След 9 септември 1944 г. е в опозиция, но комунистическата власт го осъжда на 20 години лишаване от свобода. Умира през 1954 г. в Пазарджишкия затвор, гробът му е неизвестен и до днес. Преди смъртта му журналистът Михаил Топалов (псевдоним на Михо Памукчиев) взима пространно интервю от него. То е публикувано за първи път във в. „168 часа“ през 1990 г. Поради непреходното историческо значение на казаното от Атанас Буров вестник „Труд“ публикува отново интервюто в поредица с продължение във всеки следващ брой.

- Какво значи земята за българина, г-н Буров?

- Земята има това вълшебно свойство, г-н Памукчиев, като еликсира на любовта, като религията, като магията - да опиянява човека.

Той се влюбва в нея и си казва: „Таковай им майката на парите... Таковай и майката на милионерите. Те нямат това, което аз имам - голяма житна нива или малка нивка, все едно - но моя, моя, моя. Българинът държи само на своето. Той не ще банки. Не ще служби. Не ще нищо друго освен земя - говоря за селянина. И този селянин на 9 юни не грабна пушката, която криеше под рогозката и козяка -не отиде да се бие за Стамболийски, ами отиде на нивата си да копае царевица. Да пръска лозето си. Денят на преврата е бил избран великолепно точно.

Казах ви вече, господин Памукчиев, че дните на изборите и на превратите се избират да са напролет, в усилената работа, а война се обявява наесен. Това е традиция - когато житото е в хамбара, когато реколтата е прибрана. И България влезе в европейската война в 1915 година на 1 октомври. Така бе и с Балканската война. Хитлер и Наполеон започнаха войната против Русия през пролетта, през гладните месеци - и загубиха. Глупаци. Започва ли се война срещу Русия, бе алаланкоолу. Знаеш ли ти какво е Русия? Ние, хората от Народната партия, винаги сме обичали Русия и сме тъгували за нея. Ние сме били русофили, както вас, като комунистите и само по това си приличаме. Иначе вие сте профани, пълни селски профани. Профанерия.

- Защо?

- Защото не разбирате нищо от икономика, политика, стратегия и тактика на селото. България е 80 на сто селска страна. Каквото и да прави, тя ще си остане селска. А от селото се иска вълна, месо, зърно, хляб, кожи, домати, чушки, теленца, агънца, луканки, наденици, пържоли - софра. Който има софрата - той има и властта. Софрата и банките са двата диктатора на света. А който подкрепя тези две велики сили, той е велик. Който им пречи - той е глупак, затова сте профанерия. Вие, комунистите, ако искате да останете на власт като нас, след 9 юни, трябва да обесите на площада всеки един, който посяга на земята на селянина да прави кепезе...

- Защо?

- Защото умие ли си веднъж цървулите селянинът, окачи ли ги на пирона и обуе чепици в града, такована ви е майката. Селянинът е селянин, докато е в селото. Чист. Добър, благовъзпитан. Селянинът има чувство за свян, за срам, за почит, в своя тесен, селски кръг. При хората, където е роден, където е учил, където работи и вади хляба си. Иде ли в града, той става нищо - нито е работник като работник, нито е чиновник като чиновник, той е нищо. Умът му е в село, краката му - на работа в града. Той е лумпен. Омаята на земята я няма вече.

Земята е култ. Песен. Химн. Апотеоз - това е възхвалата на земята. А вие, какво - пеете ми химни на партията си, на комунизма.

„Комунизмът грей като слънце“ Чувам, тука в Дряново работници да пеят:

„Ну пайдьом, хай, пайдьом за советской власт пайдьом“ - ще пайдьоте, но ще питате де серат гладните - прощавай за грубия израз. Земята иска, както жената - казах ви вече, да я милвате, да я галите, да я опипвате и да я орете, да u се радвате - тя цъфти като жената, когато се оре добре и u се радваш. Магия бе, магия бе, Памукчиев, аз ли да ви уча на тази магия.

- Господин Буров, ако вие бяхте на мястото на Рузвелт, Сталин, Хитлер - с такава голяма власт, какво бихте направили, за да има богатства, хляб за хората, да има всичко...

- Това, което направи Френската революция в 1792 година.

- Какво направи?

- Раздаде земя на селяните. Това. Всеки един човек, господин Памукчиев, трябва да има по един декар нива, до селото или до града, за да я чувствува своя и да я обича. Да се храни от нея.

Със закон, публикуван в печата за сведение на народа, и то със златни букви, бих обявил, че се дава по един декар орна земя - край селото и край града на всеки българин, на всяка българка от рождението им.

И всеки да си знае своята нива.

При тежки години, при глад, при криза, при бедствие тази земя ще го изхрани. Защото един декар земя може да се раздели на десетина парцела.

За чушки, за домати, за дини, за пъпеши, за грозде, за тикви, за ягоди, за малини, за зеле, за моркови, за кервиз, за подправки, за пет кошера пчели. Къща без пчелин не бих оставил на мира. И бих давал премия - държавна премия на всеки пчелар и лозар. Бих направил около оградата на тази нива асми - лози, за грозде. Бих направил една беседка в края, да трупам зелето, морковите, картофите, всичко.

Един декар нива може да даде: 1500 кила ягоди, 3000 кила картофи, 2000 кила моркови, 6000 кила тикви, бели - за печене и за продан, на четирите ъгъла на нивата бих насадил орехи, череши, ябълки, круши, сливи. Да има плодове... (Ако не можеш да обработваш земята, поне плодове да има.)

Един декар - това е много нещо. И е по силите на един човек - банков чиновник или писар, пенсионер или домакиня да ги обработва. Това са хиляда квадратни метра. На ден по 5 метра да прекопаеш - а то е удоволствие и здраве - ще я прекопаеш за 20 дни. За една отпуска в годината. И ще имаш всичко. Но вие не го съзнавате и не го разбирате, ами искате да правите кепезета - на ви акъл, на ви учения, на ви теории. Вие не разбирате нищо от сметка и от калем. Мъжът се ражда, г-н Памукчиев, с пишка до мъдете и с калем в ръцете...

Ами дръжте здраво този калем, бе момчета. Който не държи здраво калема, ще се драпа по мъдете, но ще бъде вече късно. През 1929 година в Женева, в сградата на Обществото на народите, дойде да ни говори един американски милиардер, икономист и политик. Едно име на икономическата мисъл в света. И той ни съобщи, че Хенри Форд - царят на автомобилите в света, давал на своите работници пари назаем да си строят жилища около неговите заводи и фабрики за автомобилни части. И на всеки работник давал и по един декар нива - да я обработва и той, и жена му, и децата му - да имат страничен поминък. В България аз разказах това на нашето Икономическо дружество. Там бяха Андрей Ляпчев, Славчо Загоров, който стана след време министър и пълномощен министър в Берлин - икономист с име, но е нищ духом и женкар, та пропадна напразно.

Разказах аз това и предложих на българските фабриканти и банкери в София - да подсигурим по един декар място на нашите банкови чиновници и на работниците.

Всички се изсмяха.

Всички гракнаха срещу мене.

Аз бях тогава министър, банкер, богат човек и се возех на най-скъпата лека кола в света „Линкълн“.

Те на мене можеха да ми пръднат на дядовия, както се казва, но не ме уважиха. Не ме послушаха. А аз дадох сто декара земя на сто мои чиновници в банката и в застрахователното д-во „Балкан“ край София - да ги обработват в неделни дни, да си почиват там, а не в бирариите, кръчмите и кафенетата (запомни, господин Памукчиев, българинът е склонен към много работа, но и към голям мързел - зависи има ли земя, или не).

Тези мои чиновници заработиха така, че ме смаяха. И ме гледаха в очите. И разработиха такива хубави ниви, толкова вземаха от тях, че аз се смаях. Оградиха ги, направиха си чешми...

България, българина може да го позлати само земята - нищо друго. Селянката от какво вземаше пари и защо тя имаше винаги пари във възела? Защото взема от яйца - България е първата производителка в света на натурални, вкусни яйца. От пашкули - българката храни по половин, по една кутия буби (унции), но храни. И взема пари от пашкули, българката гледа тютюни. И взема от тютюн. Но всичко това става, ако имаш нива, земя мотика. „Ралото и мотиката хранят цял свят“ - това пишеше на входа на Земеделската банка някога. Но го изтриха този надпис и сложиха „Пестеливостта крепи света“. Крепи ти голите мъде - крепи го ралото и мотиката, глупак си ти, който изтри този хубав надпис... Но да спрем дотук, да си пием винцето.

(Следва в утрешния брой)

Коментари

Задължително поле