Кой загроби Сердикийския амфитеатър

Вместо да се занимава с интриги, Минеков да извади на светло това престъпление

Става дума за едно от най-внушителните построения в границите на Римската империя

Като се настани в служебното кресло, министърът на културата наду мускулите на Херкулес. „За два месеца ще свърша несвършеното за десет години!“, тържествено обяви Велислав Минеков.

Вече пети месец Минеков затопля министерската седалка. Оправдава дебелата заплата с интриги, вместо да изрине Авгиевите обори. Да извади на светло едно престъпление срещу световното историческо наследство. Загробването на Сердикийския амфитеатър.

През 2004 г. при изкопни работи на улица „Будапеща“ багерите удариха зидовете на антична постройка. Археолозите установиха, че това е амфитеатърът на Сердика, който търсят от десетилетия. Той е изграден в края на III и началото на IV век по времето на император Диоклециан. Овалната арена е с размери 60,5 на 43 метра, местата са за около 25 000 зрители. Фасадата наподобява тази на прочутия Колизей.

Става дума за едно от най-внушителните построения в границите на Римската империя.

Останките се показаха точно зад сградата на Националния институт за паметниците на културата. Институтът има власт да забранява строеж върху разкрити археологически обекти. Вместо да приложат буквата на закона обаче, чиновниците се направиха на ударени с гладиаторски боздуган. От сътресението амнезия изтри чувството им за дълг към старините.

Столичната община също си затвори очите. Главният архитект нямаше време, умуваше как да премести лъвовете от едноименния мост, за да издълбае на тяхно място метростанция. И докато цялата компания се ослушваше, над античния амфитеатър щръкна лъскав хотел. В мазето бяха изложени няколко отломки, около които мирише на манджи и бира.

Древното правило „Хляб и зрелища“ стриктно е спазвано в Сердика. Днес под София лежи един мъртъв град, който пази спомена за сити стомаси и пълни очи на своите обитатели. По онова време хлябът и зрелищата никога не свършвали. За тях се грижел Президиумът на римската провинция, който е прадядо на сегашният Парламент.

Тогавашните управници били мъдри и знаели, че без самун в торбата у плебея тлее бунт. С обилна храна и напитки народът сядал в амфитеатъра да гледа гладиатори и фокусници, дресура на животни и други чудесии. Така пясъкът на арената попивал социалното напрежение.

През 1933 г. при изкопни работи на сегашния булевард „Стамболийски“ са разкрити останките на кръгла постройка. През 1951 г. излиза на светло още една подобна сграда. Тя е затисната в основите на бившия „Детмаг“.

„Твърде вероятно е това да са два еднакво големи цилиндрични хореуми-силози на града, като обикновено те се изграждат за удобство близо до някакъв вход на крепостта, в случая неоткрита досега обикновена порта“, предполага архитект Сава Бобчев. Познавачът на антична Сердика сочи и други хамбари в съседство.
Силози са открити през 1965 г., когато се копае на улица „Цар Калоян“. Над тях сега стърчи сградата на социалистическия „Кореком“. Това е система от зърнохранилища покрай източната крепостна стена на града. Всички помещения са с мозаечен под срещу влагата и специални подсушителни канали. Тези мерки свидетелстват, че народът е държал на качеството - мръщел се е на горчив хляб от плесенясало жито.

Уникален „каменен афиш“ за зрелищни игри е изровен на улица „Св. София“. Зад Министерството на културата, обиталището на Минеков. Древният паметник е намерен през май 1920 г. и е единственият в света подобен релеф. Мраморната пластика с размери 70 на 60 сантиметра рекламира спектакъл на арената.

В центъра е изсечен гладиатор, върху който се хвърля бик. Зад въоръжения мъж се бият мечка и крокодил. Мечката явно е хваната на Витоша, а влечугото е гост от Нил и страшно святка със зъби. Предполага се, че патриотичната публика е залагала за нашенския звяр.

На същия релеф храбрец се е изправил с голи ръце пак срещу мечка. Друга стръвница е повалила човек и ръфа месата му. Двама гладиатори са настръхнали един срещу друг в основата на афиша. Единият стиска тризъбец, другият държи меч.

На сердикийската арена гастролирали бойци от всички римски провинции. Снажни гали и тъмнокожи нубийци мерили сили тук. Най-тачени обаче били местните траки. В археологическите пластове на столицата са открити няколко гладиаторски паметника. Такива са изровени и на други места по нашите земи. Августа Траяна (Стара Загора), Филипополис (Пловдив), Одесос (Варна) са дали на империята знаменити бойци.
Известни са имената на Виктор Скевас, Ойскос Тлариос и разбира се на легендарния Спартак. Той е от тракийското племе меди, обучава се в школата на Гней Лентул Батиат и вдига най-голямото робско въстание в древността.

Много траки ставали професионални гладиатори, без да са роби. Те рискували живота си за пари и слава. Нашите предци се сражавали с шлем, малък правоъгълен щит и къс извит меч, наречен „сика“. Според гладиаторския речник те са наричани просто „траки“. Противник можел да им бъде „мирмилонът“ - с шлем, продълговат щит, меч или копие. С мрежа и тризъбец пък бил въоръжен „ретиарият“. А „самнитите“ се криели зад голям щит и размахвали къс прав меч.

Под звуците на рогове мъжете излизали на арената и викали към публиката: „Обречените на смърт ви поздравяват!“

През 50-те години на миналия век започва да се строи големият хотел „Балкан“, сега част от веригата „Шератън“. Тогава от ямата за основите се показва амфитеатрален градеж, който археолозите приемат за арената на кървавите схватки. Размерите обаче са камерни за масово посещение.

„Върху каменните седалища, които са на 10 реда, са могли да заемат места около 120 души, което отговаря на обикновеното число на градските съветници по онова време“, отбелязва архитект Бобчев. Той е убеден, че там е заседавал Сердикийският градски съвет.

„Останките от амфитеатъра на Сердика в центъра на столицата ще бъдат възстановени“, обеща преди време заместник-кметът по културата Тодор Чобанов. Сега няма кой да го чуе. Защото на Минеков най-му приляга откровението на Ханс Йост, придворният поет на Хитлер: „Когато чуя култура, се хващам за кобура!“