Кой създаде и утвърди българската азбука?

Св. Седмочисленици са най-странните светци в световната църковна история

Само след няколко дни за пореден път ще честваме деня на създателите на „славянската” азбука Светите братя Кирил и Методий. Отново медиите ще ни залеят с благоговейни слова на почит към делото на двамата братя. Може би отново тук-там ще избухнат спорове какви са по произход двамата братя - българи или гърци. В Скопие естествено ще ревнат, че са македонци. И ще бъдат прави, ако Зоран Заев е прав, че българи и македонци са един народ.

И все пак не бива да забравяме, че ние, а също и руси, белоруси, украинци, сърби, черногорци и „великите” македонци, пишем на азбука, създадена, утвърдена и разпространена и от други лица, допринесли решително за създаването и утвърждаването на нашата азбука.

Византийският патриарх ФОТИЙ. Негова е идеята, че християнството може по-лесно да стане официална държавна религия в България, а и в други страни, само ако се практикува на роден език. Знаел е за интенциите на кан Борис I (852-889) да направи това и въздържането му, породено от страховете, че ще настъпи бърза ерозия на все още неоформената българска народност. Затова Фотий поръчва към 855 г. на двама висши византийски политически и духовни служители (Кирил и Методий) да създадат азбука и преведат необходимите богослужебни книги. И най-важното, дава канонично признание на азбуката.

Фотий прави и повече. Вероятно по споразумение с кан Борис те са допуснати да проповядват в България - в Брегалнишката област с център град Равен през 855-856 г. Успяват успешно да покръстят 54 000.

Свети Седмочисленици - КЛИМЕНТ, НАУМ, ГОРАЗД, САВА, АНГЕЛАРИЙ, КИРИЛ и МЕТОДИЙ. Нека да си кажем истината. Те са създателите на нашата азбука. Те я утвърждават, те я разпространяват, подготвят хиляди свещенослужители, грамотни в новата писменост и слово. Защо, къде и от кого е създадена тази азбука. Последните изследвания сочат, че това е станало в огромния манастир - скрипторий, долепен до Голямата базилика в Плиска. Според биографа на св. Климент - гърка Теофилакт Охридски, очертанията на глаголическите букви били трудни за учениците му, подготвяни за бъдещи свещеници. Вероятно на българския цар Борис (или Симеон) е докладван този факт. И той е поръчал на седмината да създадат „по-лесна” азбука. Създали са я.

Народът е знаел тази работа. Затова е канонизирал седмината като „Св. Седмочисленици”. Това са най-странните светци в световната църковна история. Говоря за първите пет. Те не са мъчени, разпъвани на колело, давени, живи изгорени. Родени са според житията им в благородните аристократически български семейства. Отрасли са в охолство. Като такива на младежка възраст стават част от т.нар. хранени хора, т.е. от пажеския корпус, отглеждан към двореца на владетеля. Изпратени са с мисия във Великоморавия заедно с Кирил и Методий и като български поданици не са продадени в робство, а екстрадирани в България. След това са натоварени с мисия от цар Борис I да подготвят във възможно най-кратко време 20 000 свещеници, грамотни в новата писменост, и произвеждат 300-400 000 богослужебни книги, необходими в един ден в България с официален закон да се премине в богослужението на български език. Правят го за 7 години. През 893 г. Преславският събор прави официална писмеността.

СВЕТИ ЦАР БОРИС I. Не знам дали той не трябва в този списък да бъде на първо място, защото е съавтор на идеята с патриарх Фотий. Но най-голямата заслуга на св. цар Борис е поставянето на огромен човешки, икономически и политически ресурс за утвърждаването на новата писменост. Отклоняването на 20 000 младежи от военна служба и насочването им към свещеническия занаят означава нескрито ръмжене на областните военноадминистративни ръководители (комитите). Изработването на 300-400 000 книги изисквало да бъдат заклани 15-20 млн. агнета и ярета. В онази епоха листата на книгите се правят от пергамент - специално обработена кожа на младо животно. Да си говорим откровено, огромен финансов, производствен и човешки ресурс е отделян от цар Борис в периода 886-893 г., за да даде на българите от Будапеща до Одрин и от устието на Днестър до Дуръс оръжие, което не може да се строши.

 

Св. Климент дава названието кирилица

Азбуката, на която пишем днес, няма нищо общо с графичните очертания на азбуката, създадена от Кирил и Методий. Тя се съставя от добре познатата вече в България гръцка азбука и няколко руни от идеографичната прабългарска азбука, на които е даден фонетичен смисъл. Не само ние, но и в целия свят названието кирилица, дадено от св. Климент, е заблуждавало хората, че това е азбуката на св. Кирил.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи