Компромис в името на победата през Втората световна война

Какво беше поведението и реакцията на висшето политическо и военно ръководство на Англия и Съветския съюз

Интересите на нацистите не са на запад, а на изток, където да завладеят „жизнено пространство“ 

Няма историческо събитие, което да е по-широко отразено и анализирано от Втората световна война. Освен огромния брой документални филми, стотици научни книги и мемоарна литература, включително от най-знаковите военни и политически фактори, детайлно хвърлят светлина върху това безпрецедентно по мащаби, жертви и разрушения събитие в историята на човечеството.

Преобладаващата част от тези материали е обективна, добронамерена и безпристрастно разкрива хода на войната, както и ролята и поведението на воюващите страни. Големи военни анализатори категорично отхвърлят твърденията за климатичните и теренни особености, тежките зимни условия, трудно проходимите пътища като фактори, отразили се върху хода и изхода на войната. Според тях при два почти равностойни противника победи по-храбрият, по-организираният, по-мотивираният във войната.

В стремежа си да разкрият и предложат повече информация за хода на военните действия, за проява на храброст и героизъм на воюващите, анализаторите, мемоаристите, военните и политически експерти пропускат един важен и дори съдбовен за хода и изхода на войната детайл. Това е поведението и реакцията на висшето политическо и военно ръководство на двете най-тежко пострадали държави от хитлеристката агресия - Англия и Съветския съюз.

След завладяване на по-голяма част от европейския континент Третият райх хвърля цялата военновъздушна мощ срещу Англия. Историята не помни до този момент такива масирани и разрушителни бомбардировки. Целта е не завладяване, а принуждаване на Лондон да излезе от войната, подписвайки примирие с Германия. Интересите на нацистите не са на запад, а на изток, където да завладеят търсещото „жизнено пространство“.

Английският политически елит е разединен. Формираният още в началото на войната така наречен военен кабинет с мнозинство от състава си предлага на правителството да отстъпи на Германия една или две английски колонии срещу сключването на мир с Берлин. Мотивът им е че Англия не е в състояние на спре една германска инвазия на островите.

Редовното английско правителство след прословутата пламенна реч на Уинстън Чърчил излиза с категорично становище: война до победа! Тази решимост не стъписва, а сплотява обществото. То приема с пълно разбиране и готовност за борба срещу агресора дори след откровената, но крайно тревожна прогноза на премиера: „Няма какво друго да предложа освен кръв, тежък труд, сълзи и пот.“

На въпрос в парламента какъв е политическият курс на правителството, Чърчил отговаря: „Да водим война по суша, море и въздух. Да воюваме с цялата си мощ срещу чудовищната тирания, ненадмината в мрачния и печален списък на човешките престъпления... Вие питате каква е нашата цел. Мога да отговоря с една дума - победа“.

Тази категоричност и самоувереност вдъхва кураж, надежда и готовност за саможертва на английския народ - факт, който е известен на правителството, затова в друга знаменита реч Чърчил продължава: „Ще се бием по бреговете, ще се бием по летателните площадки, ще се бием по полетата и по улиците, ще се бием по хълмовете и никога няма да се предадем!“ Тази готовност на правителството и народа за безкомпромисен отпор на агресора получава пълна подкрепа и от английския парламент: „Камарата приветства съставянето на правителство, представляващо обединената и твърда решимост на нацията да продължи войната с Германия до победоносен завършек.“

Демонстрацията на национално, правителствено и парламентарно единство в този критичен за Англия момент свидетелства за изключителна политическа зрялост и впечатляващо чувство за национална отговорност. Този безпрецедентен ход обяснява невероятно успешната външна политика, която води английската държава и която в продължение на няколко столетия не е загубила война.

Разбира се, оценката за У. Чърчил и неговото правителство, които безспорно имат сериозен принос за победоносния завършек на войната срещу нацистка Германия, не е еднозначна. След Втората световна война бяха отправени обвинения срещу правителството на Англия за бомбардировки, извършени на населени мести, причинили сериозни човешки жертви сред цивилното население. Варварските бомбардировки на германските военновъздушни сили, разбира се, не оправдават подобни военни актове от страна на англичаните. Вероятно и затова дълги години летците от бомбардировъчната авиация не се ползваха с необходимото обществено признание, както колегите им от изтребителните ескадрили. Но това е друга тема.

Аналогично е поведението и на висшия съветски команден състав. След тежкото поражение, което търпи Съветската армия в първия месец-месец и половина от началото на войната - разгром на десетки дивизии и пленяване на стотици хиляди войници, съветското политическо ръководство има два варианта на действие. Първият - примирие с Германия срещу сериозни териториални отстъпки. Вторият е организиране на съпротива за спиране на германското настъпление и продължаване на войната. След първото поражение, което съветската армия нанася на Вермахта пред Москва, отпадат всякакви идеи за примирие, като се налага позицията на висшето военно командване начело с маршал Георгий Жуков, подкрепено от Сталин за водене на война до победа.

Какво мотивира ръководствата на двете държави, Англия и СССР, да предпочетат войната пред мира, тътена на оръдията и воя на сирените, жертвите и разрушениятам пред тишината и спокойствието. Очевидно - зловещият образ на противника. Той воюва не само за територии и за ресурси, но и за налагане на „нов световен ред“, тоест свят изцяло доминиран от него, обявявайки се за най-висшата, богоизбрана нация, а всички останали за подчовеци или за хора втора категория. Подчовеците постепенно трябва да бъдат ликвидирани физически, а останалите да живеят и работят изключително по правилата на нацистите. Обстановката, пред която е изправено човечеството, е критична. Тя най-образно е изразена от Чърчил: „Ако успеем да се изправим срещу него (Хитлер), цяла Европа ще бъде свободна и животът на света ще може да продължи напред към просторни, обладани от слънце висоти. Ако се провалим, тогава целият свят и САЩ в това число и всичко, което познаваме и обичаме, ще потъне в бездната на нови тъмни векове само че по-зловещи...“.

Ето тази надвиснала смъртна заплаха над хилядолетната човешка цивилизация подтикна ръководствата на Англия и СССР за изграждане на общ фронт срещу нацизма, макар двете държави да имат коренно различни политически системи. Случай без аналог в световната история. Този безпрецедентен исторически компромис, направен от група смели и отговорни политици и военни в Лондон и Москва и вярата им в непоколебимата воля на собствените им народи за безкомпромисна съпротива и война до победа, както и разгром на нацизма, всъщност решиха изхода на Втората световна война.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

  • Людмил Трифонов

    Преживях Втората световна война "на живо", ден по ден. В ежедневно следене развитието на събитията по радиото и пресата - в. "Утро" и "Зора", извънредни издания и бюлетини, ежедневно получавани от родителите ми - учители. Моите пряки впечатления от тази война са категорични. да, и Британия воюваше срещу Райха. Тя имаше участие на два фронта - с военноморския флот и военновъздушните си съединения и с икономиката си в подкрепа на съюзниците, използвайки ресурсите на обширните си колонии. Британия понесе значителни загуби, жертви и разрушения от бомбардировките на немските самолети и от ракетния обстрел с Фау 2. Много загуби претърпяха както военния флот, така и търговското корабоплаване, индустриалните обекти и цивилното население. Русия беше друго нещо. Военни операции в челен сблъсък с военната машина на Германия. Стотици хиляди и милиони военнослужещи ежедневно на фронтовата линия с огромни загуби в жива сила и стопанска продукция. Огромни пространства окупирани от немската армия. Неизмерими страдания на населението от репресиите и наказателните акции на немските окупационни части, от продоволствен недоимък, глад и студ във фронтовите и окупираните райони - една територия, по-голяма от европейския континент. Оценявайки "на живо" участието, загубите и ролята на Русия и Британия в тази война, ми идва на ум използваното в риториката сравнение на гемия с крайцер. Да, и двете плават. И двете понасят бури и несгоди в морската шир. Но е трудно да се сравняват по едни и същи критерии, в едни и същи мащаби.

Още от Коментари