"Plug, baby, plug!" или "Като няма хляб, яжте пасти!"

Очевидно за ЕК токът идва от контакта, а икономическата мощ се постига с потребление, а не с производство

В петък Европейската комисия публикува дългоочаквания План за действие за електрификация, включително целта за 46% дял на електричествотo в крайното енергийно потребление в ЕС до 2040 г..
Комуникацията покрай публикуването на този документ може спокойно да бъде сравнена с фанфарите, с които бе прокламирана Европейската зелена сделка в края на 2019 г. Също като сделката и този План щял да направи Европа отново велика.
Да, ама не. В този текст ще адресирам само най-крещящите глупости, но съм планирал и няколко детайлни анализа, където ще вляза в подробности.
Не мога да се въздържа да не започна с „Plug, baby, plug!“ от публикацията на ЕК в социалните мрежи. Опитът за имитация и подигравка с американското „Drill, baby, drill!“ показва абсолютно неразбиране на физическия свят и икономиката.
„Plug, baby, plug!“ е призив за потребление на нещо, което някой трябва да добие, произведе, съхранява, транспортира, балансира и достави. Той изхожда от допускането за безгранично богатство, което само трябва да изберем за какво да бъде похарчено „правилно“. Това не е призив за работа и съзидание, а за консумация на най-сложния и скъп продукт от енергийното блюдо - електричеството. Очевидно за ЕК токът идва от контакта, а икономическата мощ се постига с потребление, а не с производство.
Заигравката с „Drill, baby, drill!“ е тотално неадекватна. Тази фраза е символ на американската шистова революция от последните 20 г. Тя превърна Америка от огромен енергиен вносител - зависим от Близкия изток и Русия - в най-мощната енерийна сила в света. Тази фраза описва технологични иновации, инвестиции, добив, производство, износ и тотална енергийна доминация. Тя дава възможност на Америка да изгражда центрове за изкуствен интелект (захранвани основно с електричество от газ) със скорост, която само Китай може да конкурира (основно от въглища).
Тази комуникация на ЕК за мен не е символ на знание и амбиция, а по-скоро показва умопомрачителната неадекватност, която властва сред еврокрацията.
Графиката на Ember (втората картинка) отлично демонстрира колко нереалистично амбициозна е целта за 46% дял от крайното потребление на електричество към 2040 г. (след 14 г.) Реалността за предходните 14 г. показва, че това ниво не е мръднало от 23%. А в този период се изляха гигантски субсидии, помощи и инвестиции в абсолютно същата посока, която задава уж новия План за действие - ВЕИ, енергийна ефективност, електрификация, електромобили, мрежи. Явно някой очаква този път да постигне различен резултат със същите средства. И комунизмът все със същата логика го опитват през няколко десетилетия...
Накрая адресирам само най-яркото противоречие между въведението и първата точка на Плана. Въведението представлява нещо, което бих нарекъл „Ода за тока“. В детайли се описват предимствата на електричеството пред горивата, колко по-евтино било то и каква икономическа мощ можело да донесе на ЕС. Цитирам извода:
„Следователно ускорената електрификация на европейската икономика е ключов фактор за повишаване на конкурентоспособността, гарантиране на сигурността на енергийните доставки и понижаване на цените на енергията по цялата верига на създаване на стойност.“
На този фон обаче се явява жалейката по ниското проникване на електричеството - само 23% от крайното енергийно потребление - което трябвало немедленно да се удвои.
В този момент в главата на всеки мислещ човек възниква логичният въпрос „Щом е толкова прекрасно, лесно и евтино електричеството, защо е нужен този План изобщо?“ 
Отговорът се явява в първа точка от самия План. Цитирам:
„1. Намаляване на разликата в цените между електроенергията и енергията от изкопаеми горива.“
Тук авторът на Плана детайлно обяснява колко по-скъпо било всъщност електричеството от горивата в ЕС и как това трябвало да се промени. Давам за пример само сравнението с газа през 2025 г. (третата картинка). Тя показва отношението на цените межу електричеството и газа в страните от ЕС. За 2025 г. токът за индустрията е средно 2 пъти, а за домакинствата - 2.5 пъти по-скъп от газа. Забележете, че говорим за период, в който цените на газа са силно завишени заради войната в Украйна и де-факто самоналоженият отказ на страните-членки (и Великобритания) да добиват газ на собствена територия. В нормална ситуация природният газ би бил много по-евтин.
Засега стигам дотук. Най-общо се опитах да преведа призива „Plug, baby, plug!“ За вас не знам, но на мен много ми прилича на небезизвестния:
„Като няма хляб, яжте пасти!“
Накрая сериозно: Да, електричеството има уникални предимства и несъмнено ще го ползваме все повече. Но не, това не го прави евтино, надеждно и универсално решение за всичко.