В ЕС са иззети само 1,1% от всички приходи от престъпна дейност

Целта е борба с финансирането на тероризма

Нови по-строги правила за конфискуване на незаконно придобито имущество ще влязат в сила в страните от Европейския съюз. Промените предвиждат да може да се конфискуват имоти и пари на укрили се от правосъдието бандити. Значително ще бъде улеснено и конфискуването на имоти на престъпници, които се намират в друга страна-членка на ЕС, т.е. апартаменти и вили на българи в държави като Испания, Гърция и Франция. Вчера временното политическо споразумение, постигнато от Европейския парламент и Съвета относно предложението на Европейската комисия за нови правила за замразяването и конфискацията на активи през границите, беше потвърдено от държавите-членки, съобщиха официално от Европейската комисия. Предложението беше прието като част от мерките на ЕС за засилване на борбата срещу финансирането на тероризма.

Новата директива на ЕС разширява обхватът на имуществото, което страните от ЕС ще може да конфискуват по дело, започнало в друга страна членка. Промените предвиждат страните от ЕС по искане на друга държава членка да може да конфискуват активи, които не са преки приходи от престъпление, както и активи, които принадлежат на трето лице. Освен това ще може да се конфискува имущество дори, ако все още няма осъждане, например ако заподозреният е избягал, се посочва в мотивите на Европейската комисия. Ако тези предложения бъдат окончателно приети и влязат в сила, ще може много по-лесно да се конфискуват имоти и пари на престъпници и на техните съпруги, които се намират в друга страна от ЕС, както и средства на бандити, които не е доказано, че са придобити от конкретно престъпление.

“Приветствам политическото споразумение за нови правила за улесняване на конфискацията на трансграничните активи”, коментира Вера Йоурова, еврокомисар по въпросите на правосъдието, потребителите и равенството между половете. “В момента 99% от приходите от престъпления остават в ръцете на престъпници и терористи. Настоящото законодателство на ЕС относно взаимното признаване на заповеди за конфискация или замразяване на активи зад граница е остаряло и е предразположено към вратички. Държавите-членки трябва да си сътрудничат по-добре и много по-бързо. Нашият нов набор от правила ще се прилага пряко в държавите-членки със стандартни документи, ясни срокове и по-добра комуникация между националните органи”, допълни тя. Промените се предлагат, защото според Европол само 1,1% (1,2 млрд. евро) от всички приходи от престъпна дейност в ЕС са конфискувани, се посочва в официалните мотиви за промяната. Предстои директивата да бъде официално одобрена от Европейския парламент.

Дават срок от 48 часа

Замразяват имущество преди присъда

Новият регламент на ЕС предвижда ускорени срокове за отнемане на имущество, придобито от престъпна дейност. Дава се срок по 48 часа, за да бъде призната и изпълнена една заповед за замразяване на имущество. Целта е криминално проявените лица да нямат възможност да укрият имущество и активи. Още при съмнение за извършване на престъпна дейност парите, къщата и другата собственост на заподозряния ще може да се запорират от съда. След провеждане на съдебно производство може да последва заповед за конфискация. Предлага се жертвите от престъпление да бъдат първите, които ще получават обезщетение при разпределянето на конфискуваните активи.

Евродепутатът Емил Радев:

Взаимно ще се признават съдебните решения

Регламентът ще доведе до взаимно признаване на всички съдебни решения по наказателноправни въпроси, свързани с решенията за обезпечаване и конфискация, коментира за „Труд” Емил Радев, евродепутат от ЕНП-ГЕРБ. Решения, постановени в една държава от ЕС, ще бъдат по принцип пряко признавани и изпълнявани в друга държава членка, обясни той. Обхватът на типовете конфискация ще бъде широк, като например основаваща се на стойността конфискация и несвързана с присъда конфискация, включително някои системи на превантивна конфискация, при условие че съществува връзка с престъпление.

Отнемат престъпни активи и от роднини у нас

Дело за 2,2 млрд. лв. срещу Цветан Василев чака отговор от съда в Люксембург

Прилага се и гражданска конфискация

Отнемането на престъпно имущество от роднини на бандити се практикува у нас още от 2005 г., когато започна работа н.нар. Комисия “Кушлев”. Това припомниха вчера експерти пред “Труд”. Оттогава до 2102 г. комисията запорираше имоти, сметки, дружествени дялове на всеки обвиняем, а когото съдът го признаваше за виновен, внасяше иск за отнемането на имуществата в съда. Отнемаше се не само личното имущество на осъдения, но и това, придобито общо със съпругата му или жената, с която живее, както и това на децата им. За недействителна бяха обявявани сделки, ако са сключени със съпруга, бивша съпруга, жена, с която живее, майка, баща и други роднини. След смъртта му се отнемаха имоти на вдовицата и другите му наследници.

Всичко това се прави и досега, като в допълнение през 2012 г. бе въдена гражданската конфискация. С нея се отнема имущество, преди да има влязла в сила присъда.

През март т.г. по повод иск на Комисията по противодействие на корупцията и отнемане на незаконно придобитото имущество (КПКОНПИ) за конфискация на активи на банкера беглец Цветан Василев и още 27 лица за 2,2 млрд.лв. Софийският градски съд (СГС) изпрати запитване до Съда на Европейския съюз в Люксембург. Основни въпроси в него са дали европейското право допуска държавите, членки на ЕС, да приемат правилата за гражданската конфискация, неосновани на присъда и дали наказателното производство срещу дадено лице достатъчно, за да се инициира процедура по гражданска конфискация срещу него. СГС попита и дали следва правото на ЕС да се разбира като гарантиращо прилагане на презумпцията за невиновност и забраняващо конфискация, неоснована на присъда. Практиката е, докато съдът в Люксембург се произнесе, исковете на КПКОНПИ да бъдат замразявани. В момента са във фризера няколко от общо 300 водени дела.

В съда

Прекратиха иск срещу осъден по „Килърите“

Делото за отнемане имущество на над 3,6 млн. лв. от осъдения доживот Георги Вълев по делото “Килърите” е била прекратено още преди месец. Това стана ясно вчера в Окръжния съд във Велико Търново, където бе насрочен процеса. Оказа се, че КПКОНПИне била приключила проверката си в законовия 10-месечен срок. От комисията вече са внесли жалба против прекратяването в Апелативния съд във Велико Търново. Искът срещу Вълев е за 3 611 169 лв. През 2011 г. Окръжният съд запорира 54 имота на Вълев за близо 10 млн. лв., а през 2016 г. съдът освободи от запор 13 имота, защото били купувани с доказани доходи.