Активността в местния референдум за добива на газ в Генерал Тошево прехвърли необходимите 40%

Принц Хари е интервюирал Барак Обама

Намериха мъртва служителка на британското посолство в Ливан

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 18 декември 2017

7-годишно момиченце убито зверски в дома му (обзор) Разследват версиите за грабеж, престъпление на педофил, или отмъщение към семейството

Информация на ЦРУ е помогнала на руските служби за сигурност да предотвратят атентата в Санкт Петербург Владимир Путин благодари на Доналд Тръмп по телефона

Словак отмъсти с огън на бившата си изгора Жената искала издръжка за нея и детето им

92 спортни изненади в София през 2018 г. От скейтборд до планинарски песни включват разнообразните събития

БАН на протест след Нова година (обзор) Исканията са допълнително финансиране и по-високо заплащане за докторанти и млади учени

Лъсна схемата с лекарствата на двете свати Веска Марешка и Нина Катченко в ревизия на НАП за източен ДДС

Наемат ВИП самолет за европредседателството Обществената поръчка е за 100 000 лв. и е обявена от Авиоотряд 28

Стрелба с пистолет след спор в столицата, един мъж е пострадал

Полицаи тръгват по пенсионерските клубове

Две деца пострадаха в катастрофа при Северната тангента на Околовръстния път на София, движението е затруднено

Четирима полковници се борят за шеф на ВМА Един не е допуснат до конкурса

Копнеж по бързи милиони струи от програмата на “Да, България”

Eдва ли са много тези, които са очаквали, че от хибридния проект “Да, България” на обвиняемия олигарх Иво Прокопиев могат да излязат идеи за реализирането на политики, които да засягат повечето от българските избиратели.

Ако изключим неолибералните кукловоди на Прехода и техните марионетки. Заради това, още през декември, когато след близо едногодишно задкулисно проектиране и инженерство поредното ГМО в политиката започна да разкрива властовите си амбиции, малцина бяха тези, които се вързаха на (полу)сензационното “влизане” в политиката на номиналния лидер на “Да, България” Христо Иванов.

Утопия е да очакваш от персона, която е проектирана да сее междуинституционални интриги, да доносничи срещу собствената си държава, включително когато я представлява, да успее да преодолее манията си за самодостатъчност и изведнъж от деструктивизъм, да започне да гради и обединява. Поставената му задача, изпълнението на която Иванов неотлъчно преследва още от влизането му в публичния живот чрез неправителствения сектор, промотиран активно през поръчковите издания на Прокопиев, през злополучното му участие в изпълнителната власт, та до “спускането” му като партиен лидер, продължава да бъде подсигуряването на защита на интересите на задкулисните кукловоди и ерозиране на държавните институции, в чиито правомощия влиза именно борбата с олигархичните мрежи на влияние. Единствената промяна се състои в методите на изпълнението – в началото през “граждански” натиск, после през употреба на получената по задкулисен начин институционална власт, а сега чрез измама и в политиката, като опиташ да заблудиш колкото е възможно повече потенциални избиратели, извън предварително подсигурения от кукловодите ти “корпоративен” и “контролиран” вот.

Да предадеш Радан

Получи се така, че два месеца преди предсрочните парламентарни избори, (полу)сектантското формирование, номинално ръководено от Христо Иванов, успя само да провали шансовете си за участие в следващото Народно събрание. Каквито и да са причините за отказа от общо явяване с остатъците от Демократи за силна България, начело с провалилия се Радан Кънев, те са признак най-малкото за липсата на морал в политиката. Най-важната субстанция, когато заявяваш претенции да представляваш група от хора. При всичките му недостатъци, именно Радан Кънев беше този, който, за да замете последиците от провала на Христо Иванов като правосъден министър, заложи собственото си и това на партията си ДСБ политическо бъдеще.

След очевидното предателство, извършено от доскорошни членове и симпатизанти на ДСБ, преминали в новия проект на инженерите на криминалната приватизация на Прехода, на преден план изпъкна пълната липса на идеология, върху която “Да, България” да гради своето съществувание като нещо по-различно от поредното “грантово” НПО или (полу)сектантска общност по интереси, в случая – болнави амбиции за власт. Кухостта на партийния проект на Прокопиев, който и този път не прояви смелост, за да заяви прякото си участие в него, но пък за сметка на това го контролира през пряко и косвено свързаните с него представители на ръководството и по-голямата част от членската маса, особено силно си пролича, когато политически формации с реални шансове да участват в следващото управление представиха основните си приоритети.
Псевдо скандали вместо управленски приоритети

Тоталният дефицит на управленски приоритети и по-същественото – как те да се реализират, беше заменен със задействането на спирали от скандали, които на принципа, че няма лоша реклама, трябваше да популяризират “Да, България”. За целта – с похвати от черния ПР, Христо Иванов и компания изфабрикуваха няколко “активни мероприятия”, посредством (само)подаването на поредица жалби, първо за регистрацията на партия “Да, България” пред ведомствения на олигархичния кръг “Капитал” Софийски градски съд, а после и срещу едноименната коалиция, конспиративно модифицирана между партиите на “Зеления Октопод” и на защитниците на легализирането на еднополовите бракове ДЕОС. Инспирираните скандали имат и друга цел – промотирането на “Да, България” през различните информационни канали и основно в трите телевизии БТВ, Нова и БНТ, както и в БНР и Дарик радио, което е в пъти по-мащабно спрямо другите политически формации, ако се съди по електоралната тежест на всяка една формация.

Достатъчно е да се отбележи, че за малко повече от два месеца Христо Иванов има седем участия в БТВ, за да стане ясно, че някой упорито го промотира. И, ако в опита за съграждането на лидерски имидж на Иванов, за което дори е организирана специална анкета, на която дори севернокорейският лидер Ким Чен Ун би завидял, то буди недоумение постоянното натрапване на никому неизвестни проксита по телевизии и радиа, които, следвайки “опорни точки”, се опитват да измамят аудиторията, че са “алтернатива на статуквото”. Така например, лидерът на партията ДЕОС Виктор Лилов бива натрапчиво промотиран винаги, когато трябва да се говори за правата на незаконно преминалите границата радикални ислямисти и всевъзможни други теми, изкуствено насаждани в обществото чрез мрежите на Българския хелзинкски комитет и присъдружните им НПО-та на хранилката на компрометиралата се Фондация “Америка за България”. Всичко това нямаше да има значение, ако журналистите в БТВ, Нова телевизия и БНТ, примерно, си вършеха съвестно работата и проучваха как все още нерегистрирана в правния мир партия, която декларира, че има 150 000 лв. по сметка на председателя си Христо Иванов, но като физическо лице не покрива дори всекидневните си разходи. Или някой наивно иска да повярваме, че над дузината постоянно ангажирани персонажи в луксозния офис на хибридния проект, намиращ се на няколко стотин метра от къщата на Иво Прокопиев, очакват пролетното слънце, за да захранят себе си, да покрият всекидневните си разходи и ако остане малко “слънчева” енергия – и евентуално част от кредитите си към банките.

Въпросът с финансирането на “Да, България” е повече от съществен не просто, защото въпросните 150 000 лв. по сметката на Иванов, които уж са от дарения, не могат да отидат автоматично в партията или коалицията, защото по закон физическо лице няма право да прави дарение, по-голямо от 10 000 лв., а защото показва и върлуващата административна и юридическа некомпетентност в претендиращия за уникалност ГМО-политически проект.

(Не)спасяема немарливост

Още повече, че и докато беше министър на правосъдието Христо Иванов вече веднъж доказа пълното незачитане, а вероятно и непознаване, на нормативната уредба. Отнетите адвокатски права, заради неплащането на административната такса за членство в Софийската адвокатска колегия и неподаването на Годишните финансовите отчети от Българския институт за правни инициативи в срок, разкриха най-малкото немарливост в организацията на работа при Иванов. Нещо, за което няма основание да смятаме, че се е променило и в одиозния му кратък мандат като министър на правосъдието. Още повече, че доказателствата са налице, а по част от тях дори тече и наказателно производство.

Точно заради това разследване, обект на което се оказва Иванов, поръчковите медии на олигарсите – подсъдимият за укриване на 63 млн. лв. данъци Огнян Донев и на обвиняемия за приватизацията на 33% от държавния дял в ЕВН Иво Прокопиев – подеха яростна кампания в защита на номиналния председател на “Да, България”. Куриозното в случая е, че самият Иванов не може да обясни факта как върху четири различни документа, изготвени и разписани в различни периоди на 2014 и 2015 г. от министъра на правосъдието, т.е. би следвало от него самия, има четири различни подписа. За тоталния административен погром в Министерството на правосъдието свидетелства многократно и наследничката на Иванов – бившият министър и опитен администратор Екатерина Захариева, а в-к “Труд” още в средата на 2015 г. доказа наличието на пълен хаос при провеждането на обществени поръчки и сключването на договори във ведомството. Истината за подписите е важна, дори не толкова заради наказателните последици, които би следвало да се търпят, а от морална гледна точка, защото показва пълното неглижиране на правила, норми и закони. По изключително нервната реакция на медиите-бухалки на кукловодите на Иванов може да се допусне, че подписите са фалшифицирани, което прави задачата по “спасяването” на “новия” политик трудна, но пък дава възможност за хвърлянето на поредните неподплатени с факти и доказателства клевети срещу държавното обвинение.

Предизборните листи – под контрола на “агнешките главички”

Подобни акции по спасяването на Христо Иванов и фабрикуването на несъществуващи врагове на “Да, България” показват и още нещо – хибридният партиен проект на Прокопиев се оказва пълно фиаско. И макар до верифицирането на този факт да трябва да изчакаме до 26 март 2017 г., първите индикации могат да бъдат забелязани и в поведението и в изказа на очакващия поредния си провал Христо Иванов.

Нападателният тон по адрес на представители на партията на Зелените и към тези от членовете на групата за улични метежи “Протестна мрежа”, които останаха изолирани от партийния проект, показват както очевидна изнервеност, така и липсата на лидерски качества у Иванов. Черти от характера, които могат да бъдат открити и у най-доверения човек на номиналния лидер на “Да, България” в последните месеци – (раз)градската любимка на Прокопиев, “грантовата” изборджийка Антоанета Цонева (Прокопиев и Цонева са близки още от ранните им години в Разград). След като години правеше “независими” анализи за изборните процеси у нас, а в същото време работеше в предизборните щабове на ДСБ, днес Цонева вече лично реди листите на олигархичната коалиция “Да, България” и се изживява като Сивия кардинал. Присъствието й, освен че изключва присъствието сред кандидатите за депутати на разочаровани протестъри като Асен Генов, Манол Глишев, Виктор Димчев и Иво Дошев, гарантира, че на най-важните места са поставени зависими и близки до кукловода на проекта Иво Прокопиев. Все по-очевидно е, че коалицията между Зелените и ДЕОС всъщност разчита основно на семейно-корпоративен и зависим вот, подсигурен от членовете на олигархичния кръг “Капитал”. Едва ли има друга партия у нас, в която до такава степен да се преплитат дълбоките зависимости. Все пак, в ръководството и сред учредителите на “Да, България” преобладават съпруги и съпрузи, служители и съдружници, ангажирани или свързани помежду си компании и неправителствени организации, дотирани с грантове от спешно ребрандиралата се в опит да запази рушащия й се имидж

Фондация “Америка за България”. Бягство от неудобните отговори

Затвореният кръг, очевидно, е толкова тесен, че на Иванов не му се налага да отговаря ясно на въпросите – кога и как “Да, България” ще обяви, че страната ни трябва да узакони хомосексуалните граждански бракове, да осигури ненаказуемост на употребата на марихуана и синтетични наркотици, да гарантира защита и непреследване на незаконно преминалите границата мигранти. Проблемът на Иванов е, че за да спечели и един глас, извън тези на съучредителите си и служителите им, той ще трябва да даде ясни отговори както на тези въпроси, но и на поредица от други. Отлагането във времето на отговорите на тези въпроси засега е единственото средство, за да не се разкрие лобисткият характер на “Да, България”. Заради това, на Иванов е по-лесно да говори срещу прокуратурата, но не и да отговаря дали “Да, България” ще: настоява за въвеждането на идентични концесии, като тази на “Софийска вода” в цялата страна; иска “спасяването” от фалит чрез приватизация на безценица на топлофикационните дружества, бързо закриване на минния добив, за сметка на разширяване на влиянието на енергийните източници, в които инвестиции имат свързани с кръга “Капитал” олигарси, поиска спиране на субсидиите за изкупуване на тютюн; съкрати срока на платеното майчинство, увеличи още възрастта за пенсиониране; лобира за ускорено прилагане на Споразумението за свободна търговия с Канада, а на последващ етап – и сключване на такова и със Съединените щати, работи за отказ от строителство на нови ядрени мощности и т.н.

Икономическата “програма” – опит за арогантен лобизъм и криминална приватизация

Индикациите, че проектът на олигарха Прокопиев не е нищо повече от опит за продължение на задкулисната търговия с влияние и прокарване на арогантни лобистки предложения и поправки, ясно се очертаха и при представянето на т.нар. “икономическа програма” на “Да, България”. Едно от тях е прехвърлянето на цялото европейско финансиране през определени частни банки. Загрижени от факта, че печалбата на банките у нас за 2016 г., е “едва” 1,26 млрд. лв., посредством марионетките си, Прокопиев се надява да получи процент от европейските фондове (над 30 млрд.лв. до 2022 г. – бел.ред.), но не като кандидатства за тях, а като ги прокара под формата на финансов инженериг през банковия сектор.

В разрез с всякакви правила за свобода на пазара е и друга идея – въвеждането на “черен списък” на фирми, които да бъдат с отнето право за достъп до бюджетно или европейско финансиране. Марионетките на олигарха само пропуснаха да отбележат, че списъкът от компании ще се изготвя от поръчковите медии на “бялата якичка” Прокопиев.

Друга от икономическите идеи на “Да, България” пък напомня вече прилаган механизъм за трупане на бърза печалба за сметка на държавата и данъкоплатците. Било им хрумнало, че може да се постигне намаляване на ДДС на 18%. Подобна идея преди 5-6 години имаше и бившият вицепремиер и финансов министър Симеон Дянков. Случайно или не, малко след като се отказа от намеренията си, Дянков “взе” идея именно от Иво Прокопиев – тогава в качеството му на представител на КРИБ – че за да не се вдига ДДС-то, по-добре е да се приватизират остатъчните дялове от 33% на държавата в ЕРП-та, заради продажбата на едно от които в момента наемател и хазяин са обвиняеми (след пристигането си в София през 2009 г. и включването му по препоръка на КРИБ в първото правителство на Бойко Борисов, Симеон Дянков обитава апартамент, който е собственост на фирма на Иво Прокопиев – бел. ред.).

От икономическата програма на “Да, България” може да се направи извода, че някой пробва да направи бързи милиони, при това по добре познатия почин на “агнешките главички” от времената на криминалната приватизация на Иван Костов, разбира се за сметка на държавния интерес. Само че вече сме 2017-та година, а не 1997-ма година, когато за последно алчните кукловоди на Прехода имаха шанса да излъжат мнозина избиратели. Разликата е и в това, че този път “агнешките главички” по-скоро ще се озоват пред една стара тухлена ограда, покрити с бодлива тел в квартал “Банишора”, отколкото на жълтите павета – нали и без това не ги харесват.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (10)

    1. В „Програмата“ липсва само програмата на Рада Дълбоката в ЦСЗ.
      .
      По последна информация от бай Ставри Справедливия, „програмата“ на Рада ще е дълга.
      .
      Болезнено дълга.

  1. Поредните, които искат да оправят собственото си положение. Не виждам смисъл да се гласува за семейни партии като тази на олигарха Прокопиев и доказано проваления юрист Христо Иванов.

  2. Добре е такъв материал да се съпровожда и с линкове към източниците. Не поставям фактите под съмнение. Обратно. Искам да поразчопля материята и препратки към източници ще са много полезни.

  3. Агентът Блъсков пак се страхува от истинска борба срещу корупцията – борба срещу шефа му Пеевски.

  4. Като чета тези блъсковщини, иде ми на ум изреченото преди повече от 80 години от Димитър Подвързачов: „Журналистиката е ненормално удовлетворение на стремежа към творчество.“

  5. Вестник „Труд“ може да достигне рекордни продажби тази година, ако направи две прости стъпки:
    1. Печата вестника с по-мека печатна хартия
    2. Рекламира се като евтина тоалетна хартия

  6. Комунистическата агитка скочи и срещу Да България.
    Всички сили са пуснати в борбата за кокала и за парите. Не ви ли е странно, че най-безпринципните и най-мекотелите водят най-гнусната пропаганда?
    Всяка атака е базирана на собствените планове и разбирания – „щом аз крада, значи и те искат да крадат“, „щом аз лъжа и мамя, значи и те правят същото“ – и так далее…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.