Няма как нещо отпуснати помощите, след това цяло поколение не може да реформира
Общо за 2020 и 2021 г. правителството предвижда дефицит от близо 10 млрд. лв. по консолидираната фискална рамка. Ако изключим негативния ефект на кризата с COVID-19 върху приходите, то големият ефект върху бюджета през 2021 г. минава през социалните разходи. Когато преди една година правителството е внасяло бюджета за 2020 г., оценката за социалните разходи през текущата година, в т. ч. пенсии и обезщетения, е била за 14,8 млрд. лв. Днес оценката за социалните разходи през 2020 г. е за 15,8 млрд. лв., тоест ръст с около 1 млрд. лв. вследствие на актуализации на бюджета. Проектът за следващата година вече залага 18,2 млрд. лв. или увеличение с нови 2,4 млрд. лв. спрямо актуалната оценка за тази година.
Ключов въпрос пред бюджета е дали новите социални разходи са пряк отговор на пандемията или имат по-скоро друг характер. От бюджетна гледна точка, разходите по COVD-19 мерките могат да се запишат на отделен ред - мерки при извънредни ситуации, и на хартия да не тежат на дефицита с оглед фискалните правила. Така дефицитът реално е по-голям, но като махнем разходите за COVID-19 мерките, дефицитът пада и се влиза в националните правила от 2% дефицит на касова основа. Всички корона мерки, в т. ч. социалните, са разписани като единични - ще тежат на бюджета през 2021 г., но след това ще изчезнат. Дали обаче социалните мерки имат такъв характер?
Увеличението на пенсиите е най-голямата „корона“ мярка през 2021 г. Над 800 млн. лв. са допълнителните разходи, които са свързани само с еднократни или извънредни стъпки - увеличението на минималната пенсия до 300 лв. ще струва 474 млн. лв., еднократното изплащане на 50 лв. към пенсиите за първите три месеца ще струва 318 млн. лв., а ваучерите за храна на стойност 120 лв. годишно за пенсионерите с пенсия от 301 до 369 млн. лв. ще струват 47 млн. лв. Тук дори не броим вдигането с 5% на всички пенсии през 2021 г., което вече няма как да влезе в „корона“ мерките.
В голямата си част обаче, въпросните 800 млн. лв. няма да са еднократни. Минималната пенсия съвсем очаквано няма да се ревизира надолу, тоест тези 300 лв. ще си бъдат дължими и през следващите години. Увеличението с 50 лв. на всички пенсии също трудно ще бъде спряно след първите три месеца на годината. Опитът, в т. ч. от тази година, показва, че тръгне ли едно временно социално плащане, то много бързо се превръща в постоянно. Отделно от това, остава неясен въпросът дали пенсионерите с нова минимална пенсия от 300 лв. ще получат и тези 50 лв. отгоре през първите три месеца. В този вариант увеличението за тях е наистина чувствително - 220 лв. в първата половина на 2020 г., 250 лв. от юли 2020 г. и 350 лв. в началото на 2021 г.
Подобен казус възниква и при семейните помощи за деца или т. нар. „детски надбавки“. Отпадането на доходния критерий означава, че всяко едно дете в държавата ще се класира за помощ, а новият разход през 2021 г. ще е за 390 млн. лв. Почти невъзможно изглежда как се допускат толкова много семейства до дадена помощ, а година по-късно това им се отнема. Нищо чудно, тази „корона“ мярка после цяло едно поколение да се опитва да я реформира и вкара в някакви рамки.
Тези два примера, които са и отчетливо най-големите в социалната политика, ясно показват, че сериозна част от уж еднократните социални разходи, свързани с коронавируса, всъщност ще прелеят и през следващите години.
* От месечния бюлетин на Института за пазарна икономика, със съкращения
Коментари
Регистрирай се, за да коментираш