Георги Вълев от „Килърите“: Властта и бизнесът убиха Петър Христов

Дете е със счупен крак в болница, след като е блъснато на пешеходна пътека във Варна

Премиерът Бойко Борисов обсъди темата за единния цифров пазар с министър-председателя на Люксембург Ксавие Бетел

Удължиха извънредното положение в Турция с още три месеца

Вижте акцентите от броя на „Труд“ в петък, 19 януари 2018

Отвод на съдията по делото Мартин Петров – „УниКредит Булбанк” Бивша служителка на трезора обявена за национално издирване

Цветан Цветанов проведе серия от работни срещи в Лондон

Германия задмина САЩ като световен лидер Рекордно ниско доверие към Съединените щати, изпреварва ги и Китай

Екатерина Захариева: Договорът за добросъседство с Македония няма да остане само на хартия

Турция търси руска подкрепа за щурм в Сирия САЩ отричат за новата “сирийска армия”

500 милиона лева търсят общините за туризъм Най-скъпият проект в картата на ресорното министерство е на община Челопеч за Моторспорт парк на стойност 120 млн. евро

Влак блъсна изоставена каруца в Казанлък, спряно е жп движението между София и Бургас 

Румен Порожанов: България притежава значителен потенциал за производство на качествена продукция

Божидар Данев, председател на АОБР, пред “Труд”: Зелените блокират инвестиции и работни места Когато икономиката не се развива, няма работа и увеличение на доходите

Кремъл: Новият закон за суверенитета на Киев се равнява на подготовка за война

Корпоративната социална отговорност – защо не знаем нищо за нея Държавата и бизнесът да работят заедно за подобряване на образователната инфраструктура

Карикатура Иван Кутузов - Кути

Нуждаем се от повече чувствителност на обществото към проблемите на хора с увреждания за подобряване на образователната инфраструктура

Понятието социална държава навлиза в политическата риторика през XIX в., като самият термин за първи път е използван от немския икономист Лоренц фон Щайн. Концепцията за социална държава е развита първо в Германия, където при канцлера Ото фон Бисмарк се изгражда немския социален модел за задължително обществено осигуряване. Социалната държава е обществена система под формата на механизъм за преразпределение на обществените блага в съответствие с принципа на социалната справедливост в интерес на всички граждани, така че всеки един индивид освен да може да съществува, да има и достоен стандарт на живот.

Един от най-важните елементи на социалната държава през XXI век е корпоративната социална отговорност (КСО), за която все по-често говорим в Европейския съюз. В България един от основните проблеми е липсата на информираност по въпроса, тъй като за нас понятието е съвсем ново и тепърва се разработва, като концепция и идея в нашата социално-икономическа среда. Корпоративната социална отговорност е устойчив социален ангажимент на държавата с нарастваща роля и значение по отношение на повишаване на отговорността на фирмите и предприятията към служителите и техните семейства и влиянието им върху обществото. С други думи – компаниите да работят доброволно за постигане на социални и екологични цели в рамките на своите бизнес дейности. За да се съобразят със своята корпоративна социална отговорност, предприятията следва да разполагат с механизъм за интегриране на социалните въпроси и въпросите на околната среда, етиката, правата на човека и потребителите в своите стопански операции. Корпоративната социална отговорност представлява доброволният ангажимент на бизнеса да даде своя принос за социалното, икономическото и устойчиво развитие – принос, който да надхвърля нормативно определените изисквания по отношение на социалното и трудово законодателство – условия на труд, трудови правоотношения, опазване на околната среда и др.

Общата рамка на корпоративната социална отговорност се ръководи от международно признати принципи и насоки, сред които: Концепцията за корпоративна социална отговорност, Насоки на ОИСР за мултинационалните предприятия, Десетте принципа на Глобалния договор на ООН, Стандарта ISO 26000 с насоки относно социалната отговорност, Тристранната декларация на МОТ за принципите, относно мултинационалните предприятия и социална политика, ръководните принципи на ООН за бизнес и права на човека. Като основни акценти на корпоративната социална отговорност са поставени: отчетността, прозрачността, публичността и отговорното поведение.

Министерство на труда и социалната политика полага и играе важна роля за насърчаване на социално отговорни практики в обществото, като популяризира, насърчава и подпомага въвеждането на корпоративна социална отговорност, създавайки условия за ефективни партньорства между всички заинтересовани страни. По отношение на този модел в България могат да бъдат посочени вече някои добри примери и практики. Един от тях са годишните конкурси за постижения в областта на КСО, които се организират – целта е стимулиране и признание към тях. За да се насърчи прилагането в България на принципите на добро корпоративно управление през 2007 г., е приет Национален кодекс за корпоративно управление. Това дава основание да определим Кодекса като крачка напред към налагане принципите на КСО, доколкото се поставя по-отчетлив акцент върху отношенията със заинтересованите лица. През 2014 г. публичните компании в България, подписали Кодекса и спазващи неговите изисквания, са 53.

През юни бе създаден Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика за осъществяване на координация, сътрудничество и консултации при разработване, провеждане, контрол за изпълнение и оценка на държавната политика в областта на корпоративната социална отговорност. Предстои и разработването на стратегически документ, като дейността стартира с предварително проучване сред заинтересованите страни в приоритетни области и теми по корпоративна социална отговорност. Визията на Министерството на труда и социалната политика за стратегическия документ по корпоративна социална отговорност се разработва в партньорство с всички заинтересовани страни (университети, неправителствени организации, бизнес организации, социални партньори, граждани и др.). Целта е да се открои ролята на държавата и другите заинтересовани страни, които в партньорство да създадат и подкрепят най-добрите условия за проявата на социално отговорно поведение от страна на бизнеса в интерес на цялото общество. Ползите следва да бъдат, както за бизнеса по отношение повишаване на конкурентоспособността му, така и за членовете на обществото, които са потребители и очакват продукт, произведен по социално отговорен и етичен начин. В рамките на проучвателно-аналитичните дейности за изготвяне на проект на Стратегия за КСО се изследва потенциалният принос от използването на различни сертифициращи документи. Потребността от повишаване на чувствителността на обществото към проблемите на хора с увреждания трябва да намери израз в предстоящата стратегия. Добре е да се обсъди въвеждане на сертификат за КСО към хората с увреждания в българската практика, в рамките на създадения Консултативен съвет към министъра на труда и социалната политика, по въпросите на КСО. Предвижда се следващото му заседание да се проведе през първото тримесечие на 2018 г.

Принципи при разработването на стратегическия документ са: всеобхватност (консултации – както национални, така и по сектори и региони), достъпност на информацията, документиране (идеята е да се носи отговорност за поетите ангажименти), обратна връзка, равнопоставеност, приемственост. В разработването на политиката по КСО министерството се ръководи от разбирането, че е необходим подход, съчетаващ приложими мерки, които се споделят от обществото и бизнеса.

Ще се стремим основните компоненти на корпоративната социална отговорност да спомогнат за стабилна икономика, стабилна околна среда и стабилни социални отношения между партньорите на пазара на труда. КСО трябва да се възприема, като рамка, където да се намерят нови начини на сътрудничество между заинтересованите страни, създавайки иновативни механизми за управление. Затова задачата на Министерството на труда и социалната политика е да провежда публични политики за насърчаване на корпоративната социална отговорност. Активното участие и ангажираност на всички заинтересовани страни ще допринесе за това, бизнесът в България да следва европейските и световни тенденции.

При поредицата от срещи, които осъществих в последните месеци в качеството си на заместник-министър на труда и социалната политика, с браншови организации и работодатели се натъкнах на много положителни примери за прояви на корпоративна социална отговорност, понякога без дори самите работодатели да я осъзнават като такава. Също така обаче срещнах и неразбиране, тъй като все още за някои сфери на КСО се чака основно държавата да свърши работата, като при осигуряването на училища и образование, особено в обезлюдяващи се региони и по-малки населени места. Образованието винаги ще си остане задължение на държавата, но това не означава, че бизнесът на място не бива да съдейства за подобряване на образователната инфраструктура и да инвестира в нея, ако това ще спомогне за задържане на добрите работници в тези региони. Това е и един от важните лостове, с които могат да се преодолеят драстичните в България регионални демографски и икономически дисбаланси, а също така и бизнесът да се справи с острия дефицит на квалифицирана работна ръка на местно и локално ниво.

В XXI век при сегашните дигитални, високотехнологизирани общества, грижата за хората, за човешкия капитал ще се превърне в първостепенна задача на развитите общества, тъй като само така те ще могат да просперират и да се развиват. Затова работим усърдно в тази насока и съм сигурна, че скоро ще имаме и много положителни резултати.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. браво! значи буквално казано (повтарям специално за им6ецилите): в ес все повече се говори за абдикацията на държвата от социалните и функции.
    евроатлантически ценности…-

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.