Коя е най-известната рускиня днес и защо светът ѝ сваля шапка

Етери Тутберидзе живя в приют за бедни и се спаси след терористична атака в САЩ. Това е жената, която преобърна руското и световното фигурно пързаляне

Етери Тутберидзе е московчанка с грузински корени. Тя мечтае за соло кариера във фигурното пързаляне, но поради травма на гръбначния стълб и твърде високия си ръст, е принудена да се занимава с танци. След посредствени постижения кънкьорката се мести в САЩ, където нощува в приют за бедни, преживява терористична атака в Оклахова и става треньор. И в началото на 2000-те започва нов етап от нейната кариера. Тутберидзе се завръща в Русия и започна да изкарва шампион след шампион. Сред нейните ученици са такива зашеметяващи звезди като Евгения Медведева, Алина Загитова и Юлия Липницкая. Днес светът говори за Етери така: тя е способна да направи от всеки, с когото се захване шампион. И никой не се съмнява в това.

Ако днешните руски състезателки почти деца – Анна Шчербакова, Камила Валиева, Александра Трусова, Альона Косторная, Дария Усачова и още шампионки (всички те са между 14 и 17-годишни) се явят на световно първенство с изключителните си програми, съдиите със сигурност ще се хванат за главата от умопомрачителните им тройни и четворни скокове, от артистизма и от хореографията на съчетанията, които тези момичета изпълняват без грешка. 

По случай рождения ден на Етери Тутберидзе (тя навърши 47 години), TUT.BY припомня за личната драма на топ треньорката.

Многодетно семейство и мечтата за соло кариера в единичното фигурно пързаляне

Етери Тутберидзе е родена в многодетно московско семейство. Баща й работеше в леярна, а майка й беше инженер. Раждането на петото дете се оказва много трудно, и заради това след раждането на момичето, то без колебание, е кръстено на собствената си майка - Етери.

На възраст 4,5 години нейните родители я записват в школата за най-малките по фигурно пързаляне. Етери нямаше естествена предразположеност към този спорт, защото момичето беше доста високо за възрастта си и всъщност не знаеше как да се пързаля на кънки. Но характерът и желанието на малката Тутберидзе надделяха още тогава. Етери просто каза на своята майка си: аз искам това и го мога. В интервю за Vogue вече възрастната Тутберидзе си спомня за своя първи урок по фигурно пързаляне на московския Стадион на младите пионери.

- Бях качена на едни чужди кънки и докато чаках, започнах да бягам по пътеката около пързалката. Мислех си, че ако се науча тук, тогава няма да имам проблеми на леда. След това излязох на леда, но веднага паднах, а треньорката отиде на другата страна на пързалката и ни извика всичките при нея. Аз не можах да стана, и затова като куче на четири крака изтичах много бързо при нея, хванах се за крачола й, изправих се и се почувствах победителка.

Първоначално Етери е избрана в групата на Евгения Зеликова, а по-късно продължава да тренира при нейния съпруг Едуард Плинер.

Травма на гръбначния стълб и посредствена кариера в танците

Тутберидзе мечтаеше за соло кариера в единичното фигурно пързаляне, усвояваше скоковете, но поради проблеми с тулупите и акселите, подрастващата кънкьорка периодично се контузваше. Фатална за нея беше пукнатина в гръбначните прешлени, след което Етери прекарва няколко месеца извън леда и и изведнъж пораства с цели 22 см. С този ръст по това време е очевидно, че не е става за единичното фигурно пързаляне.

Треньорите препоръчаха на Тутберидзе да премине към танците на лед, въпреки че това звучеше като обида за амбициозната спортистка. Но тя се опита да заобича танците и го прие като шанс да остане в тази професия, която я бе запленила.

- Трябваше да заобичам това, с което се занимавах. Но все пак винаги гледах на единичното фигурно пързаляне  на жените и им завиждах - казва Етери Тутберидзе в интервю за Владимир Познер.

В танците тя не успява по никакъв начин да си намери подходящ партньор и треньор. Кънкьорката сменя 7 специалисти, но въпреки това не постига впечатляващи успехи.

- Няколко пъти ставах призьор на етапите на Купата на СССР, бях избрана за един финал, но всичко това, разбира се, не са много сериозни постижения - не отрича самата Тутберидзе.

Заминаване за САЩ и борба за оцеляване

На 18-годишна възраст на руската фигуристка е предложено да се премести в Щатите и да се присъедини към балета на лед. Предложението изглежда примамливо: и в края на 1990-те години плашеща перестройка, липса на пари, а там - очакване за финансова стабилност и нов опит. За да развие спортната си кариера в Русия, Тутберидзе се нуждаеше от средства, но те не бяха налични в нейното семейство.

- Не можах да отида при нашите и да им кажа, че трябва да плащам за заниманията си с кънките, - спомня си Тутберидзе в интервюто.

- Мама и татко са работили през целия си живот. Татко караше по две смени, защото това беше единственият начин да изхрани голямото ни семейство. Хващаше се за всяка допълнителна работа. Когато имахме кола, той беше "такси" през нощта. Струваше ми се, че татко никога не спеше. Първата ми тренировка започваше в 6.30. Спомням си как вече облечена го чаках в коридора. Татко се прибра от работа, хвана ме за ръката и отидохме на пързалката. Там, на една пейка, той заспа за час и половина. След тренировката ме върна в къщи.

Младата Тутберидзе се съгласява да се премести в чужбина, въпреки строгата забрана на своите родители, и заедно с другите руски артисти от балета заминава за Оклахома. Вярно е, те още на границата имат трудности: само на московчаните бе разрешено да преминат през границата, а паспортите на останалите се оказаха невалидни.

Докато организаторите решаваха техните въпроси, Етери, като част от трупата, се озова в САЩ, и трябваше да свързва двата края без средства за препитание.

- За да не умрем от глад, ни водеха в баптистките църкви ... да вечеряме - казва Тутберидзе. - Трябваше да бъдем на службата, а след това на енориашите даваха вода и малки сандвичи.

Месец по-късно се оказа, че балетът на лед е прекратил договора си с руската трупа и вече не се интересува от техните услуги.

- Останахме в Америка без нищо. Без пари и не знаехме какво да правим. Но тя нямаше желание да се завърне. И на този етап, исках да печеля пари.

Така започна новата глава в живота на Тутберидзе и борбата й за оцеляване.

Приютът за бедни и терористичната атака в Оклахома

Тогава Етери и някои от нейните познати от групата решиха на първо време да отидат в приюта на Младежката християнска асоциация. Дадоха им място на етажа за бедните. Артистите живееха в стая без тоалетна и душ.

Но дори това не беше най-ужасният шок, през този период в Оклахома, защото в същия район с приюта, се случи и терористичната атака.

- Имаше взрив, а ние бяхме точно отсреща. Всички стъкла на прозорците излетяха и много хора загинаха. Беше нещо нереално. Излязох навън на улицата и не можах да разбера. Струваше ми се, че всичко това е сън - спомня си Тутберидзе. - Бях по кърпа, по чехли и с четка за зъби в устата. И навсякъде бяха развалини. Колите горяха. Крещеше се навсякъде около мен. Дълго време не можех да намеря изход. При втората вълна от експлозии трябваше да се скрия под пейката, но не можех нищо да направя.

Вече не беше възможно да се остане в приюта, но в този момент Етери не можеше да мисли къде да отиде и какво да прави по-нататък, защото беше в шок. Тутберидзе беше спасена от американски пожарникар. За известно време той беше приютил рускинята в дома си.

След терористичната атака, на жертвите беше изплатено обезщетение - по $1200 на всяка. С тези пари младата Етери, заедно с фигуриста и партньора й в шоуто Николай Аптър, купуват една стара кола и отиват да работят в леденото шоу в Синсинати.

Завръщане в Русия и липса на търсене

След четири години работа в шоуто, което позволи на Тутберидзе да си стъпи на краката и да спечели допълнителни пари, тя и Николай решават да започнат работа като треньори. Паралелно с това, Етери се образова като хореограф-балетен майстор в Института за съвременно изкуство. Имаше търсене на треньори в Щатите и Тутберидзе многократно подчертава колко високо се ценят там руските специалисти по фигурно пързаляне.

- Американците се молят на руснаците да останат, защото те смятат нашите специалисти за най-добрите в тази работа. Но за мен ми се струваше, че не живея. Стоях на перона, а влаковете минаваха покрай мен, но нито един не беше моя. И тогава разбрах, че трябва да се върна. Беше ясно, че никой не ме чака в Русия, може да има и омраза, и отказване от мен. Но реших, че трябва да преживея всичко най-ужасно и отвратително, и да се опитам да започна всичко от нулата. Ако се окажеше, че това не е моето вярно решение, тогава щях да се върна обратно в САЩ“, казва треньорката на Познер години по-късно в интервюто.

На 25-години, Тутберидзе се озовава в Русия с малката си дъщеря на ръце. Тя се опитва да си намери работа като треньор, но в родината никой не я чакаше с отворени обятия. В Москва нямаше работа и дори безплатните услуги на Тутберидзе не намериха търсене, защото тя просто не можеше да намери безплатна пързалка за тренировки.

Етери започва първите си уроци в Русия на пързалката в Братеево с оздравителните групи. По-късно тя отива на работа в московската пързалка "Серебряни". Там Тутберидзе набира и първата си група от ученици, сред които е и Евгения Медведева (бъдеща световна звезда).

- Бях водена от голямото желание да докажа, че всички онези хора, които ме изпратиха в балета на цирка, грешаха. Много съм им благодарна за всичко това, защото без да изпитам унижението, нямаше да стана това, което съм сега. Животът поставя всичко на мястото си, - подчертава Тутберидзе.

Треньорът на шампиони и мечтата за здраве на нейната дъщеря 

Днес Етери Тутберидзе е заслужил треньор на Русия и е най-добрият треньор за 2020 г. според резултатите от наградите на Международния съюз по кънки. Нейни ученици са олимпийските и световни шампиони: Юлия Липницкая, Евгения Медведева, Алина Загитова, Елизабет Турсинбаева, Альона Косторная, Александра Трусова, Анна Шчербакова, Камила Валиева, Дария Усачова, Майа Хромих и много други. Изявени фигуристки, каквито самата Етери мечтаеше да стане.

На въпрос какво й липсва в самия живот днес, Тутберидзе отговаря накратко: 
- Здравето на дъщеря ми.

След прием на антибиотици на двегодишна възраст, дъщеря й Диана Дейвис, която е родена като напълно здраво дете, е диагностицирана със сензоневрална загуба на слуха от трета степен. Сега момичето е на 18 години. Тя чува само няколко познати думи. Диана също е фигуристка и се изявява в танците на лед, а през 2020 г. печели бронзовия медал на първенството на Русия.

(Превод за „Труд“ - Павел Павлов)

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения