Поляците се шегуват как всички градове се хвалят, че имат забележителности, а Краков притежава само една и това е целият град! За мнозина той е „сърцето на Полша“, тъй като векове наред е бил столица на страната. Наричан е град-феномен, а също и „магичния Краков“. Пълен е с очарователни легенди - за основателя си Крак, който убива чудовищен дракон (вече не толкова страшен под формата на многобройни сувенири за туристите), с разкази за крепости и замъци, крале, принцове и принцеси, за вълшебни енергийни места.

Според едно от преданията, великият маг и пътешественик Аполоний Тиански скрива под замъка Вавел

мистичен камък

който продължава да закриля Краков. Градът расте, а с него и подземният камък. През 1978 г. Старият град е включен в Списъка на ЮНЕСКО като обект на световното културно наследство.

Докъдето погледът стига, всяка сграда е знакова и паметник на културата. Още в миналото краковският пазар е прочут със знаменитите ренесансови галерии Сукеннице (идва от сукно). Търговци от близо и далеч предлагат не само платове, но и дрехи, обувки, предмети на бита и лукса, всевъзможни хранителни стоки на дребно и едро, дори домашни животни. Теренът, където сега е паметникът на поета Адам Мицкевич, е принадлежал на търговците евреи. В уличките се разполагали продавачите на въглища и олово. По данни от 1556 г. дюкяните и сергиите, които можели да се преброят, били 342. Какво ли ще кажат днешните любители на моловете?! И сега Сукеннице са притегателно място, особено за туристите: има сувенирни магазини, ресторанти, а над тях е Националната галерия на изкуството.

Старе място

е пълно с очарование. За удобство на туристите са създадени над 20 маршрута. За повече енергия е добре предварително да се подкрепим. Освен многобройните заведения, има и различни варианти за улична храна. Сред кулинарните емблеми на града е краковският салам. Но безспорен фаворит за местните хора са краковските „обважанки“ - варени гевречета. Преди това тестото трябва да се усуче на въже, краищата му да се съединят и оформят като венец. След варенето обважанките се пекат. Поръсват ги с мак, сусам или едра сол. Голонка е друг традиционен полски специалитет от варен джолан, след това печен на бавен огън и поливан с бира. Коричката става хрупкава и златиста, а месото - крехко и ароматно.

Всяка страна има вкусови особености, тънкости при направата и етнографска памет за връзката между ястията и празниците. Според традициите, да преядеш с понички за

празника „Мазен четвъртък“

като подготовка за Великия пост, е нещо не само нормално, а дори необходимо. Шеф-готвачите в града умеят да съчетават древната кулинарна памет със съвременни технологии. Много краковски ресторанти се радват на световно признание, сред тях има и отличени със звезди на Мишлен. Затова Краков е избран за Кулинарна столица на Европа през 2019 г., с богата програма от професионални прояви и приятни демонстрации за публиката.

За туриста това е допълнителна примамка да посети града за Великденските празници. Ако ви поканят да участвате в приготвянето на „писанки“ или в похапването им, приемете смело. Не става въпрос за котки, а за писани яйца. Изобщо, близостта на двата езика е повод за доста забавни недоразумения. Тръгвайки към Полша, е полезно да знаем, че „зегар“ не е слънчев загар, а „часовник“. „Годжина“ не е година, означава час! А когато поляците заговорят за час (czas), всъщност имат предвид „времето“. Ако искате да потренирате произношението си, ето името на филмов герой: Гжегож Бженчышчыкиевич...

В Краков казват, че мястото на града не е избрано случайно, защото се издига

върху седмата чакра на Земята

В приказните сюжети са скрити съкровени надежди за оцеляване, щастие и красота. Те са част от паметта. Красота и мъдрост има и в Пасхалната кошница, която трябва да съдържа седем важни продукта, носещи символика: хляб за благополучие и късмет, сол за защита от зли сили, яйце като победно възраждане на живота; колбас - за здраве и сила; сирене - знак за дружелюбност към хората и хармония с природата; хрян - за твърдост и издръжливост; фигурка на агне - един от Христовите символи.

На Великден празничната трапеза се отрупва богато, да е щедро и бъдещето. Блюдата включват и агне, но то е от тесто, масло, сметана, захарна глазура. Останалото е въпрос на семейни традиции и рецепти, предавани от поколение на поколение, за козунаци и мазурки (сладкиши с ядки и плодове).

Първият понеделник от Светлата седмица е Денят на голямото поливане. Ритуалът се нарича Шмигус-Дингус. Младежите поливат девойките и ги пошляпват с върбови клонки за здраве. Целият период, свързан с Великден, е съпроводен от специални богослужения и тематични прояви.

Когато и да посетите Краков, той ще ви очарова. И винаги ще изненадва с нещо ново, което ще ви кара да преоткривате този магичен град.