Крепост от Троянската война изникна край Златоград

Откриват светилища и гробници до неспокойната река Върбица

От днес всяка събота „Труд“ ще предлага на читателите си новата рубрика на проф. Николай Овчаров „Завръщането на Индиана Джоунс“. В нея известният български археолог и изследовател ще разказва за най-интересните си разкопки, находки и експедиции по българските земи. Приятно четене!

Най-западната точка на цивилизацията на „скалните хора“

През далечната 2004 г. бях помолен от златоградския бизнесмен Александър Митушев да направя обхождане на красивите околности на родопското градче. От няколко години вече разкривах тайнствения Перперикон край Кърджали, а същото лято започнах проучванията на светилището на Орфей до момчилградското село Татул. В главата ми постепенно се оформяше идеята за цивилизацията на „скалните хора“. Става дума за загадъчна тракийска култура в Източните и Средните Родопи, оставила стотици гробници, ниши и цели светилища, издялани в планинските масиви.

Най-западната точка на цивилизацията на „скалните хора“ е в плодородната долина на р. Върбица между селата Бенковски и Добромирци. Именно там бяха насочени и моите основни усилия през 2004 г. В това няма нищо чудно, защото в този район първо е творила майката-природа. В епохата на кватернера тук се е простирало море, а на дъното са се образували десетки скални феномени. Милиони години по-късно хората са ги оприличили на различни животни и са започнали да ги почитат.

През ІІ-І хил. пр. Хр. носителите на цивилизацията на „скалните хора“ дълбаят на много места в скалите стотици различни по големина и форма басейни и ниши, използвани като олтари. Изсечени улеи отвеждат жертвената течност по склоновете на величествените канари. От двете страни на близкия язовир „Мъглене“ пък открих две монументални тракийски светилища. Едното представлява естествен скален масив, в чийто център стърчи висока около 30 м скала. Другото е обожествен камък, извисяващ се на 3-4 м и е ограден с направена от древните хора стена с план на окръжност. Това е типичен „менхир“ или побита скала, символизираща мъжкото начало. Именно с него и с главния култ към Слънчевия бог са свързани и двете светилища.

Сред тези сакрализирани места се откриват и гробниците на тракийските вождове-жреци. Те са изсечени в скалите и в тях са издялани каменните ложета за знатните покойници. Особено интересна е гробницата в местността Горен Веслец край Бенковски. Днес тя е превърната в обект за поклонение от местните мюсюлмани. Те я ползват за магическо изцеление от болестите, „които идват и си отиват“. Там селяните се провират трикратно, а после дрехата от болното място се закачва по клоните на околните дървета. Лечението е най-ползотворно сутринта на празника „Хъдърлез“.

Но може би най-интересно се оказа проучването на един обект, който се намира на малък хълм над пътя от с. Бенковски към с. Мъглене. Там според свидетелствата на местни жители през годините са откривани десетки монети. По направените точни описания разбрах, че става дума за парични знаци на близките древногръцки градове по Егейското крайбрежие Маронея и Абдера, както и на Римската република.

По тази причина заложих първите сондажи точно на това хълмче. И резултатите не закъсняха. Само за няколко дни под кирките на неколцината наети работници се показаха оформени зидове. А сред разхвърляните камъни излязоха десетки прекрасни древногръцки монети с красиви изображения на Александър Велики, на бог Дионис и на прочутото конче – символ на древна Маронея. Очевидно ставаше дума за тракийска владетелска резиденция със светилище, съществувала през ІV-І в. пр. Хр.

За съжаление през следващите години средства за разкопки не се намериха. Едва през 2016 г. отново Александър Митушев осигури известна субсидия, с която младият археолог Любен Лещаков откри в подножието на хълма могилен некропол, в който са погребани тракийски аристократи от ІV-І в. пр. Хр. Особено интересен се оказа гробът на млада принцеса с многобройни сребърни украшения. Нямаше и съмнение, че некрополът е свързан с намиращата се над него резиденция.

И ето, че през 2017-2018 г. специалистът по антична архитектура и мой дългогодишен заместник при разкопките на Перперикон доц. Здравко Димитров се нае да продължи разкопките на хълмчето. Отново излязоха десетки монети на елинските градове по Егейското крайбрежие. А встрани бе открита стена, която обграждала древното светилище и вероятно резиденция на местен тракийски управител (династ).

Но в археологията изненадите никога не свършват. Всички разкопки на такива забележителни обекти са съпровождани с непрекъснати обхождания на околността, която в случая е покрита с гъста гора. В един октомврийски ден на 2018 г. опитният планинар и наш разузнавач Денчо Първанов от Златоград се обади по телефона с невероятна новина. Разчиствайки с мачете непроходимата растителност на километър от провежданите на хълмчето разкопки, той открива непозната досега крепостна стена.

Първоначално не можехме да повярваме. Но минути по-късно изпаднахме в еуфория, когато видяхме находката на Денчо. На близо 80 м дължина сред боровете се виждаше мощна крепостна стена, запазена на места над 4 м височина. Но най-интересен бе градежът, направен от огромни каменни блокове с неправилна форма, прилепени плътно един до друг. Някои от тях очевидно надхвърлят 2-3 тона.

Естествено ние с доц. Димитров вече знаехме за какво става дума. Това е т. нар. „циклопски градеж“, характерен за крепостите от прочутата микенска култура, която се развивала в днешните гръцки земи през последните векове на ІІ хил. пр. Хр. Това е героичната епоха на Троянската война, на Ахил и Хектор, описани блестящо от Омир. В края на ХІІ в. пр. Хр. тази култура е пометена от северни нашественици. Още създателят на тракологията Александър Фол изказа хипотезата, че по някакъв начин тя се запазва по нашите земи и въведе термина „Микенска Тракия“. Впрочем, според „Илиада“ в най-великата война на човешката история участват и много тракийски царе.

Сега пред нас се появява първото археологическо доказателство за това. Най-вероятно светилището край Бенковски е било създадено още във времената на Троянската война през последните векове на ІІ хил. пр. Хр. Дано през следващите години успеем да намерим средства за разкриването на този невероятен комплекс.

Великата богиня-майка бди над Родопа

Много интересна се оказа откритата преди край Бенковски пещера-утроба - храм на Великата богиня-майка, чиито култ е бил важен за траките. За разлика от класическата пещера край с. Ненково, Кърджалийско, тук почитането на Слънцето се извършвало рано сутрин, когато първите му лъчи са „оплождали“ земните недра.

Отровни гъсеници пазят древния храм

При разкопките от 2018 г. археолозите са сблъскаха с неочакван проблем. По боровете и земята пълзяха милиони едри гъсеници, които се събираха на големи кълба. Работниците се обриваха само от допир с паяжините от обвивките им, като неколцина даже влязоха в болница. Сякаш така сенките от миналото пазеха своята древна история.

Коментари

Задължително поле