Криво дърво се изправя, крив човек - не!

Административният шеф от пожарната казва, че не е съвсем пожарникар и не съвсем майстор дърводелец.

Илко Илков, пожарникар и майстор, изработва чудни неща от часовници и къщички за птици до оръдия и зидани камини

Другата страст на сръчния мъж от Търговище е кулинарията

Пожарникар от Търговище “въоръжава” приятели и близки със самоделни оръдия. Вече е направил 7 такива. Измайсторил е и истинско черешово топче. “Бойният” арсенал не е за отбрана на крепост, въпреки че пожарникарят си има и такава. Скрита била в антоновския край. Там забил и рядка реплика на Самарското знаме, което поселението на селцето му Китино веело не само на празници.

Така почти на шега започва историята на шефа на административната част на областната пожарна в Търговище Илко Илиев. Казва, че нито е пожарникар, поне не съвсем, нито пък баш майстор - оръжейник и дърводелец.

Истински пожари гасил малко. Налагало се, когато трябвали много хора при стихия. Участвал в потушаване на огъня в старата полиция. Застъпил и на широка огнева линия, плъзнала към гора и къщи. И по комшийски дворове се налагало да влиза в ролята на огнеборец. “Малко, ма много черни”, отсича той за пожарите, на които е бил. Отдавала му се обаче работата с природни материали. Обича да прави практични предмети, но и сувенири. Борави с дърво, камък, метал и .....хранителни продукти. Често излизали интересни хрумки - от цял зидан комплекс, спретнат като кът с барбекю, пещ, огнище, помещения за сушене и опушване на мръвки, до идилични къщички за подслон на птици и страховити оръдия, наредени край портите да плашат душманите.

Признава, че му е страст да твори и в кулинарията. И там не следвал рецепти, а прилагал свой подход при работата с “природни материали”.

Илко е завършил военния университет във Велико Търново. Като син на полицай от кариерата, не било странно, че и той се ориентирал да мине под пагон. Баща му, вече пенсионер, дълги години беше шеф на Районното управление, началник на паспортна и т.н. И брат му е полицай. Сега ръководи дознателите. Той самият не искал да има общо с полицейската работа.

“Баща ми и брат ми цял живот се занимават с криви хора. Практиката ги е научила първо да се съмняват и да търсят лъжата . Аз предпочитам криви дървета да “изправям”, че с човеците е трудно и неблагодарно. Обичам чашата ми да е по-пълна...Затова и ден не съм работил под пагон”, не на шега казва Илко.

Кариерата го отвела на цивилни постове по министерствата в София. За тази част от професионалния стаж не говори - секретно е, почти. Не било тайна обаче, че София му била “тясна” и трудна. С многото бетон, натоварено движение, забързан ритъм на живот с обичаен маршрут от вкъщи на работа и пак така. Седенето на бюро го изтормозило. Искал зелен простор, повече небе, птички и спокойна тишина. Когато се отворила възможност да се върне в Търговище, хич не се замислил и веднага тръгнал за дома. Един ден на двора на бащината вила се натъкнал на пън, който много му харесал. Обзело го вдъхновение как да го спаси от времето и да го съхрани за украса. Машини нямал. И до днес ползвал оборудване на приятели, които си имат дърводелски работилници. Излязло му име на майстор. Наложило му се и той да почне да си купува. Приятелите с поръчките, да си имат лично оръдие, ставали все повече. “Огромно удоволствие ми е дърводелството, но съм на моментни вдъхновения. Като ме хванат, за дни свършвам нещо на 60%. Може цяла нощ и дни наред да работя. После го зарязвам така с години. Идва ми друга муза”, смее се Илко. Така на един 31 декември, докато всички се стягали да изпращат годината и вече сядали на масата с наздравици, той решил, че ще прави часовници за подаръци. Спретнал няколко, че да зарадва гостите.

Разказва, че първото оръдие, което си било истинско черешово топче, направил за бивш шеф от София, с който били и дългогодишни приятели. Втората “бойна машини” майсторил тайно, дълго и полека, за да я подари за рождения ден на брат си. Стоварил оръдието от 1,20 метра пред кабинета му в дирекцията. Събрала се половината полиция и едва опазили подаръка от мераклии. “Разхождали” го из стаите и снимали, полицаите заляли личните си профили с кадри с “топчето”.

“Не е проблем едно такова оръдие да се направи и да стреля. Много хора са ме питали, но това аз няма как да го допусна. А, пък и като във филмите-има ли пушка, все ще гръмне някой ден. Затова моите са декоративни. Не знаеш в чии ръце ще попадне. След черешовото съм правил оръдия от ясен и липа. Снабдявам се с материал от дърводобивните фирми и после суша дървесината, за да стане годна за обработка”, споделя майсторът.

Истинско вдъхновение намерил в село Китино, където си купил западнала къщурка, обрасла в храсти и дървета. 15 куб. дървен материал изкарал от двор от декар и половина. Направил я бяла и спретната и я продал. Купил друга, дето трябвало всичко отначало да почне.

“Две махали са в селото. Изоставени къщи на два баира и всяка махала някога е имала училище. И църковна камбана е била, и свещеник и служил. Останали бяха четирима постоянни жители. Сега сме една голяма съботно-неделна и ваканционна общност. Аз научих за селото от приятел и купих стара схлупена къщурка там. От мен научи друг приятел и ме последва. После трети. Събрахме се голяма група - пожарникари, инженери, ветеринар, компютърен специалист, дърводелец, доктор... Не сме решили - не сме си спретнали своя крепост. Всичко си имаме. Животът ни там тече по друг начин. Заедно сме, когато се правят ремонти на къщи или се строи. Заедно сме и на трапезата. Три препълнени тави с кайма не ни стигат. Така направих и моето специално оборудване край барбекюто, където вече има всякакви инсталации за готвене, печене, сушене, опушване и т.н. В Китино се развихрям и да готвя чудни манджи. От месо, разбира се. Приказен гювеч с джоланче правя. Така стана, че май вместо началник, вече съм повече и готвач на моите в пожарната. Близки сме си и често се събираме, а аз си обичам хората”, разказва Илко.

Допълва, че малката им крепост в Китино, в която често събирал и колегите, наистина си имала знаме. Било точна реплика на Самарското. Притежателят му не казва откъде се сдобил с него. И това било тайна. Не го било страх, че врагове ще нахлуят на територията им. Знаело се, че е забранена за крадци и душмани. Имало си ред и охрана - и жива и оръдейна, нищо, че е бутафорна.

Коментари

Задължително поле