На 25 април 2019 да почерпят

Арестуваха бащата на изоставеното бебе в Пловдив

Министър Желязков: На 9 май ще бъдат отворени офертите за концесия на летище София

Вучич: След 10 дни отваряме магистралата Белград-Скопие

Дъжд с пясък от Сахара валя у нас

Ким търси от Москва мир в Корея Лидерът на КНДР на първа визита в Русия (ИНФОГРАФИКА)

Лекарският съюз иска отпадане на лимитите за легла по клиники в Педиатрията

Съветът за сигурност на ООН може да обсъди раздаването на руски паспорти в Донбас

Косово постави под домашен арест 26 свои гражданки, репатрирани от Сирия

Тръмп: Търговските преговори с Китай вървят много добре

Разкриват паркинг с 500 места до Рилския манастир за Великден

Полицията влиза в 746 „къщи за гости” (обзор) Главният прокурор Сотир Цацаров разпореди мащабна проверка на имоти и превозни средства, плащани от ЕС

Благодатният огън във Варна ще дойде от Румъния

Облагане при наемане на чужденци и ДДС при ремонт

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 25 април 2019

Криво дърво се изправя, крив човек – не! Илко Илков, пожарникар и майстор, изработва чудни неща от часовници и къщички за птици до оръдия и зидани камини

Административният шеф от пожарната казва, че не е съвсем пожарникар и не съвсем майстор дърводелец.

Другата страст на сръчния мъж от Търговище е кулинарията

Пожарникар от Търговище “въоръжава” приятели и близки със самоделни оръдия. Вече е направил 7 такива. Измайсторил е и истинско черешово топче. “Бойният” арсенал не е за отбрана на крепост, въпреки че пожарникарят си има и такава. Скрита била в антоновския край. Там забил и рядка реплика на Самарското знаме, което поселението на селцето му Китино веело не само на празници.

Така почти на шега започва историята на шефа на административната част на областната пожарна в Търговище Илко Илиев. Казва, че нито е пожарникар, поне не съвсем, нито пък баш майстор – оръжейник и дърводелец.

Гювеч с джоланче, всякакви рецепти, задължително с мръвка, обича да приготвя Илко в градината си в село Китино, където сам иззидал барбекю, пещ, огнище и т.н. Често канели колегите си, на които лично готвел.

Истински пожари гасил малко. Налагало се, когато трябвали много хора при стихия. Участвал в потушаване на огъня в старата полиция. Застъпил и на широка огнева линия, плъзнала към гора и къщи. И по комшийски дворове се налагало да влиза в ролята на огнеборец. “Малко, ма много черни”, отсича той за пожарите, на които е бил. Отдавала му се обаче работата с природни материали. Обича да прави практични предмети, но и сувенири. Борави с дърво, камък, метал и …..хранителни продукти. Често излизали интересни хрумки – от цял зидан комплекс, спретнат като кът с барбекю, пещ, огнище, помещения за сушене и опушване на мръвки, до идилични къщички за подслон на птици и страховити оръдия, наредени край портите да плашат душманите.

Признава, че му е страст да твори и в кулинарията. И там не следвал рецепти, а прилагал свой подход при работата с “природни материали”.
Илко е завършил военния университет във Велико Търново. Като син на полицай от кариерата, не било странно, че и той се ориентирал да мине под пагон. Баща му, вече пенсионер, дълги години беше шеф на Районното управление, началник на паспортна и т.н. И брат му е полицай. Сега ръководи дознателите. Той самият не искал да има общо с полицейската работа.

“Баща ми и брат ми цял живот се занимават с криви хора. Практиката ги е научила първо да се съмняват и да търсят лъжата . Аз предпочитам криви дървета да “изправям”, че с човеците е трудно и неблагодарно. Обичам чашата ми да е по-пълна…Затова и ден не съм работил под пагон”, не на шега казва Илко.

В Търговище съществува “Алея на занаятите”.

Кариерата го отвела на цивилни постове по министерствата в София. За тази част от професионалния стаж не говори – секретно е, почти. Не било тайна обаче, че София му била “тясна” и трудна. С многото бетон, натоварено движение, забързан ритъм на живот с обичаен маршрут от вкъщи на работа и пак така. Седенето на бюро го изтормозило. Искал зелен простор, повече небе, птички и спокойна тишина. Когато се отворила възможност да се върне в Търговище, хич не се замислил и веднага тръгнал за дома. Един ден на двора на бащината вила се натъкнал на пън, който много му харесал. Обзело го вдъхновение как да го спаси от времето и да го съхрани за украса. Машини нямал. И до днес ползвал оборудване на приятели, които си имат дърводелски работилници. Излязло му име на майстор. Наложило му се и той да почне да си купува. Приятелите с поръчките, да си имат лично оръдие, ставали все повече. “Огромно удоволствие ми е дърводелството, но съм на моментни вдъхновения. Като ме хванат, за дни свършвам нещо на 60%. Може цяла нощ и дни наред да работя. После го зарязвам така с години. Идва ми друга муза”, смее се Илко. Така на един 31 декември, докато всички се стягали да изпращат годината и вече сядали на масата с наздравици, той решил, че ще прави часовници за подаръци. Спретнал няколко, че да зарадва гостите.

Истинско черешово топче произвел още при първия опит Илко. Подарил го на скъп приятел, който му бил началник.

Разказва, че първото оръдие, което си било истинско черешово топче, направил за бивш шеф от София, с който били и дългогодишни приятели. Втората “бойна машини” майсторил тайно, дълго и полека, за да я подари за рождения ден на брат си. Стоварил оръдието от 1,20 метра пред кабинета му в дирекцията. Събрала се половината полиция и едва опазили подаръка от мераклии. “Разхождали” го из стаите и снимали, полицаите заляли личните си профили с кадри с “топчето”.

“Не е проблем едно такова оръдие да се направи и да стреля. Много хора са ме питали, но това аз няма как да го допусна. А, пък и като във филмите-има ли пушка, все ще гръмне някой ден. Затова моите са декоративни. Не знаеш в чии ръце ще попадне. След черешовото съм правил оръдия от ясен и липа. Снабдявам се с материал от дърводобивните фирми и после суша дървесината, за да стане годна за обработка”, споделя майсторът.

Истинско вдъхновение намерил в село Китино, където си купил западнала къщурка, обрасла в храсти и дървета. 15 куб. дървен материал изкарал от двор от декар и половина. Направил я бяла и спретната и я продал. Купил друга, дето трябвало всичко отначало да почне.

Такива “бързи” часовници правил, обзет от моментно вдъхновение, пожарникарят, докато околните вече вдигали новогодишни наздравици.

“Две махали са в селото. Изоставени къщи на два баира и всяка махала някога е имала училище. И църковна камбана е била, и свещеник и служил. Останали бяха четирима постоянни жители. Сега сме една голяма съботно-неделна и ваканционна общност. Аз научих за селото от приятел и купих стара схлупена къщурка там. От мен научи друг приятел и ме последва. После трети. Събрахме се голяма група – пожарникари, инженери, ветеринар, компютърен специалист, дърводелец, доктор… Не сме решили – не сме си спретнали своя крепост. Всичко си имаме. Животът ни там тече по друг начин. Заедно сме, когато се правят ремонти на къщи или се строи. Заедно сме и на трапезата. Три препълнени тави с кайма не ни стигат. Така направих и моето специално оборудване край барбекюто, където вече има всякакви инсталации за готвене, печене, сушене, опушване и т.н. В Китино се развихрям и да готвя чудни манджи. От месо, разбира се. Приказен гювеч с джоланче правя. Така стана, че май вместо началник, вече съм повече и готвач на моите в пожарната. Близки сме си и често се събираме, а аз си обичам хората”, разказва Илко.

Допълва, че малката им крепост в Китино, в която често събирал и колегите, наистина си имала знаме. Било точна реплика на Самарското. Притежателят му не казва откъде се сдобил с него. И това било тайна. Не го било страх, че врагове ще нахлуят на територията им. Знаело се, че е забранена за крадци и душмани. Имало си ред и охрана – и жива и оръдейна, нищо, че е бутафорна.

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.