На 20 януари 2020 да почерпят

Дневен хороскоп на Алена за понеделник, 20.01.2020

Властелинът на екрана 100 г. от рождението на гения на киното Федерико Фелини

Предотвратиха опит за бягство от затвор край Амстердам

Филтрите за комини дават чист въздух на София Ефективността им е 80% и се усеща веднага. 100 устройства са спестили 1.5 тона вредни емисии за по-малко от година, предстои монтажът на общо 2000

Водата за Перник – без риск за София Вместо да източват язовира, ще захранват града

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в понеделник, 20 януари 2020

Емил Димитров: Да се прекара водата от „Мало Бучино“ до Перник е едно изключително голямо начинание

За демократите обвиненията срещу Тръмп са неоспорими Президентът играе голф във Флорида

Купуваме летни ваканции у нас с 40 на сто намаление

АТАКА с 5 въпроса към БСП за вота на недоверие

Тенис под дима от пожарите

Повече пари за реклама на наше вино в Китай Увеличават помощта само за бутилки със защитено наименование или произход

Путин се похвали с напредък по Либия Конференция в Берлин събра над 10 световни лидери

Светлинно шоу и реч на Джонсън в чест на Брекзит На 31 януари ще бъде пусната и специална монета

Кристо от стъписващ ракурс “Да ходиш по водa” вече в кината

Walking on Water, 2018, САЩ /Италия, режисьор Андрей Паунов, продуценти: Изабела Ценкова, Валерия Джампиетро.

Най-после излезе филм за Кристо (Христо Явашев, роден в Габрово през 1935 г. и напуснал България през 1957), който е не просто илюстрация на негов проект (в случая “Плаващите кейове”), а задълбочен и атрактивен портрет на световния артист.

Мащабното му приключение в Италия, в езерото Изео, което е в подножието на Алпите, бе широко отразено от медиите, а и мнозина българи отидоха на място да го преживеят. Не съм сред тях. Затова гледах с интерес всичко, свързано със събитието. Къде по-пъстро, къде по-банално, репортажите и филмите около “Плаващите кейове” дадоха представа за колосалния труд на голям международен екип, включително и българи, върху този проект.

Филмът на Андрей Паунов е друго нещо. Той изследва генезиса на събитието и мястото на Кристо в него, отношенията му с екипа и с неговия племенник и най-близък асистент Владимир Явашев (син на известния актьор Анани Явашев), показва кулминацията и въодушевлението на многолюдните посетители. В едър план е артистът, замислил проекта още през 1970 г. заедно със съпругата си Жан-Клод. Тя си отива през 2009, а седем години по-късно той реализира чудото, което предоставя възможност на посетителите да ходят по вода върху свързани полиетиленови кубове, обвити в огнено портокалово. Филмът показва по неподозиран начин магията на уникалното творчество на артиста, свързано с временно опаковане на предмети, сгради, места, както и неговата личност – енергийна, динамична, неуморима. Личност в непрестанно действие. Личност с извънредни мечти, които най-често постига. Личност, за първи път така открита.

Интересен факт е, че Андрей Паунов получава материал от 750 часа, заснет от 10 екипа, организира го и когато осъзнава, че не му е достатъчен, продължава да снима Кристо в Ню Йорк, Берлин и Близкия Изток. “Да ходиш по вода” е монтиран в Ню Йорк, в сградата на артиста. Освен че е проникновен и мащабен, филмът е и страшно забавен – с откраднати моменти интимност, с ирония към италианската бюрокрация, с намигане към човешкото любопитство, с непрестанното качване на цените на работите му, рисувани преди реализирането на даден проект. Въпреки че говори на английски, все пак неочаквано чуваме от Кристо и нещо на български.

Всъщност не е изненада, че тъкмо Андрей Паунов е направил този удивителен филм. Роден през 1974 в София и завършил кино и телевизионна режисура в НАТФИЗ “Кръстьо Сарафов” през 2000 г., той е автор на оригиналната, стъписваща и международно прославена документална трилогия за българския Преход “Георги и пеперудите” (2004), “Проблемът с комарите и други истории” (2007) и “Момчето, което беше цар” (2011) с колоритни герои и ситуации.

Негов патент е сюрреалистичната романна структура, където се намесват действителност и абсурд, манталитет и смях. Ако “Георги и пеперудите” беше опит за мечтаене на д-р Лулчев сред пациенти и щрауси, в “Комарите” се описваше кошмарът на опоскана България през Белене, хората, лагерите и Дунава и все пак се намираше поне кълнче здрав смисъл, в “Момчето, което беше цар”, посветен на шарената съдба на Симеон Сакскобургготски, абсурдът бе тотален.

Всъщност за него Андре Паунов получи “Златен ритон”, който му е вторият – първият е за анимационно-ротоскопския “Три сестри и Андрей”, създаден заедно с Борис Десподов. Преди години режисьорът ми призна с прословутото си чувство за хумор: “Не мога да направя филм, ако първо не си го представя като роман. И, като си го представя като роман, се чудя как да го реализирам”.

И да “Ходиш по вода” е маниашки конструиран, макар и по-различен. Гледа се като в хипноза. Андрей Паунов прави документално кино, което изглежда по-съблазнително от игралното. Вижте филма. Шанс е, че е на български екран. А в момента Андрей Паунов привършва работа върху игралния си дебют – по “Януари” на Йордан Радичков.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.