“Кристалният глобус” остава в Чехословакия!

59-ият кинофестивал в Карлови Вари завърши

Най-добри актьори са Пия Тиелта и Алекс Брендмюл

Наградата за режисура е поделена

Запазете спокойствие, уважаеми читатели - всички добре знаем, че държавата Чехословакия отдавна я няма, но чешките и словашки кинематографисти постоянно правят заедно различни копродукционни филми и случаят с режисьора Миро Ремо (род. 1983) е точно такъв. Неговият пореден документален филм е обичайна съвместна работа на професионалисти от двете страни. Но пък и заглавието “По-добре да полудея в дивото” няма как да не привлече внимание!

Рядко се е случвало Голямата награда в основния конкурс да остане при домакините. Но това не е повод да се одумва петчленното жури, което при това е международно - само Иржи Мадл е популярен в родината си чешки актьор, вече с опит като сценарист и режисьор. Другите членове на журито са мексикански продуцент, британско-ирански режисьор, американска критичка и скандинавска актриса.

По-впечатляваща изненада е, че при още 11 игрални филма в основния конкурс, Голямата награда “Кристален глобус” е за документално битово наблюдение върху двама старци - братя близнаци, които винаги са живели в гората с грижа за малката си ферма. Те безспорно са интересни ексцентрици и дори завладяват зрителя със специфична харизма, но по-скоро са непораснали самотници и това провокира режисьорския и зрителски интерес. Нашето документално кино също имаше подобен вкус към чудаци и чешити през 70-те години. Но днес добре знаем, че това не е водеща линия. И още една любопитна подробност: наградата е придружена с чек за 25 хил. долара! Чехите упорито заобикалят еврото!

С безспорно много по-активна енергия и незатихваща актуалност все още в рейтинга на актуалните проблеми е статутът на жената в недемократичните общества. Такъв сюжет разработват два филма от зоната на исляма. Темата е болезнено защитена в “Кино Джазира” на режисьорката Гьозде Курал (продукция на Турция, Иран, Румъния и България като копродуцент а фирмата “Фронт филм”). Разказът е за самотната майка която търси своя изчезнал син с всички опасни рискове и за двамата. Защото при режима на талибаните законите са доктринирано безпощадни.

Симетрична психологическа травма разработва иранският филм “Безправна”, като още заглавието оголва суровата индивидуална съдба на младо момиче, което просто иска да пее и да развива таланта си, но това се оказва достатъчно за тотално преследване и сурови репресии. Този четвърти независим филм на реж. Сохейл Берлаги продължава своеобразна тематична традиция от предишни опуси на неговите сънародници Мохсен Махмалбаф, Асгар Фархади, Джафар Панахи и други, които многократно са разработвали същата тема. Но в “Безправна” и плаха надежда е експонирана отчетливо, та волята и талантът на момичето надделяват над безправието! Специалната награда на журито достойно откроява качествата на филма с акцент върху скритата сила на изкуството.

“Без любов”

Симптоматично е, че наградата за режисура е поделена ex-aequo между два безспорно добри филма, макар и твърде различни като сюжети и проблематика. Френският режисьор Натан Амбросиони в третия си игрален филм “Без любов” залага на универсален емоционален проблем за изгубената близост между две сестри и защитава темата с много прецизен психологизъм във всички компоненти на екрана. Докато литовският дебютант Витаутас Каткус в “Посетителят” се интересува от сложното психологическо пречупване на субекта при принудена икономическа миграция. Героят му се завръща от Норвегия в родината, за да продаде ненужния апартамент на родителите, но и за да разбере, че връзките му с миналото се скъсани. Веднага долавяме симетрия с нашия филм “Безветрие” на Павел Веснаков, защото уви, такава е често срещаната съдба на младите хора в Източна Европа.

Впрочем, миграционната тема не отпада от актуалната проблематика на континента и със силен любовен сюжет е разработена в норвежкия филм “Не ме наричай мама” на дебютантката Нина Кнаг. Сюжетът за невъзможна любов между сирийски бежанец и зряла жена - съпруга на местния кмет, много напомня за един от хитовете на немския режисьор Райнер Вернер Фансбиндер “Страхът изяжда душата” (1974).

Само че сега норвежкият нюанс на любовна еуфория завършва “благоразумно” с познатите фалшиви усмивки на морално и политическо лицемерие. Но пък перфектната актьорска защита на актрисата Пия Тиелта заслужено бе отличена с награда. Както и играта на нейния колега Алекс Брендмюл в испанския филм “Когато реката става море” (реж. Пере Барсело) - деликатна, но силно вълнуваща драма за възрастен баща, който трябва да помогне на дъщеря си, претърпяла сексуално насилие.

Разнообразни филми и добри изненади поднесе втората конкурсна категория “Проксима”. Сред 13-те заглавия безспорно се открои неочаквана изненада от Бангладеш - “Пясъчен град” на младата режисьорка Махде Хасан, вече забелязана за свои късометражни филми на фестивала в Локарно. Тя разработва в паралелен разказ две самотни индивидуални съдби, за да достигне до логичен интелектуален паралел с идеята на британския поет и художник Уилям Блейк (1757-1827), който асоциира “безкрайността колкото човешка длан, а вечността като един час”! Тази откъсната тезисна фраза, на екрана обаче стои много убедително с добра кинематографична защита! Таланти се раждат навсякъде, а фестивалите са и затова - да ги откриват и да им дават път! Както е и със Специалния диплом за скромния белгийски филм “Преди / След” на също дебютиращ режисьор Маноел Дюпон. Той не изненадва с някакъв ефектен спектакъл, но затова пък на екрана са концентрирани честност, простота, филмова култура и дълбок хуманизъм. И не на последно място, впечатляващото присъствие в програмата на много млади дебютиращи режисьори е изключително правилна стратегия! 

За един авторитетен и въпреки това амбициозен фестивал като Карлови Вари, присъствието на подобни филми е знак за умна селекция и вярна ориентация в огромния и многолик свят на съвременното кино! Част от неговата годишна продукция на уважаван фестивален екран е не само 9-дневен филмов празник, но и важен сегмент от цялостна национална културна политика!