КС решава за указа на Радев преди изборите

Внесените правни мнения от висококомпетентни юристи са категорични, че при назначаването на Кирил Петков за министър той е бил двоен гражданин

Президентът настоява делото да бъде прекратено, но основание затова нямало

Преди изборите се очаква Конституционният съд да се произнесе дали указ 129 от 10 май 2021 г. на президента Румен Радев е противоконституционен в частта за назначаването на Кирил Петков за служебен икономически министър, научи “Труд”.

Правните мнения, внесени в Конституционния съд от декана на юридическия факултет проф. Даниел Вълчев и преподавателя по конституционно право доц. Наталия Киселова, казват, че Кирил Петков е имал двойно гражданство към момента на назначаването си за министър, т. е. че Конституцията е нарушена. Посочват и че няма основание за прекратяване на делото от КС, както настоява Румен Радев. “На мен не ми е известно някой изобщо да твърди, че към датата на влизане в сила на Указ №129 процедурата по освобождаването на Кирил Петков от канадско гражданство е била приключила”, пише проф. Вълчев в правното мнение.

Становището на президента Румен Радев до КС, в което се настоява за прекратяване на делото, е абсурдно, заявиха бивши конституционни съдии, защото в него се говори за нормативни актове, каквито указите на държавния глава не са. Указите на президента не са нормативни актове. Делото в КС нямаше да е допустимо, ако бяха нормативни актове. Всички определения, които са цитирани в становището се отнасят до законите, категорични са бивши конституционни съдии.

Юристи припомниха, че искането, внесено от 55 депутати, не е за тълкуване. Магистратите трябва да се произнесат дали има противоконституционност в указ 129 на държавния глава. И затова не може да се даде тълкуване, от типа на: дайте по нов начин да гледаме откога едно лице е само български гражданин. Конституцията казва към момента на назначаване, или на избиране да са само български граждани. Поради тази причина конституционния съд трябва да констатира дали към датата на издаване на указа на президента (10 май 2021 г.) за назначаване на служебното правителство само български гражданин ли е бил Кирил Петков.

За днес е насрочено заседание на КС за приемане на документи. Вчера изтече крайният срок за правни мнения, становища и представяне на документи от правното и от външното министерства, както и на сертификата от Министерство на гражданството и емиграцията.

Удостоверението, което Кирил Петков вече показа, е издадено от посолството на Канада в Румъния. В тази бележка е написано следното: “Посредством настоящото се удостоверява, че лицето официално се е отказало от канадско гражданство и съгласно закона за гражданството ще престане да бъде гражданин на 20 август”.

Вече се появиха сериозни съмнения за автентичността на това удостоверение от Букурещ. Освен това от КС очакват, не бележка, а сертификат от канадското Министерство на гражданството и емиграцията, което е единственият законен орган решаващ въпросите на гражданството в тази държава. Подобен сертификат Кирил Петков очевидно няма.

Проф. Даниел Вълчев, декан на юридическия факултет в СУ: КС да покаже, че не се влияе от политически съображения

Ако лицето представи убедителни доказателства, че към датата на влизане в сила на Указ No 129 е било вече освободено от канадско гражданство, искането за обявяване на указа за противоконституционен трябва да бъде отхвърлено. Обратно, ако такива доказателства отсъстват, следва да се приеме, че към тази дата лицето е било освен български, също и канадски гражданин и искането трябва да бъде уважено, като бъде установена противоконституционност на Указ №129 от 10 май 2021 г. в частта му относно назначаването на Кирил Петков Петков за служебен министър на икономиката. Това е написал в правното становище до КС проф. Даниел Вълчев.

Според него “това дело дава поредната добра възможност КС да утвърди своята роля като гарант за стабилността, предвидимостта и еднообразното действие на българския правен ред - гарант, чиито решения по никакъв начин не се влияят от конюнктурни политически съображения.”

Доц. Наталия Киселова: Актовете с преки последици на Петков може да се окажат нищожни

В чл. 110 конституционният законодател е използвал думата “само” по отношение на българските граждани, които биват избирани / назначавани за министри. В чл. 65, ал. 1 от Конституцията, към която препраща чл. 110, изисква лицето да е български гражданин, “който няма друго гражданство”. Т. е. към момента на избирането / назначаването за министър лицето “няма друго гражданство”. При обвързаност на конституционната юрисдикция с отправеното искане за произнасяне относно акт (чл. 149, ал. 1, т. 2 от Конституцията), тя не може нито да тълкува, нито да интерпретира конституционната норма на чл. 65, ал. 1, към която е препратила разпоредбата на чл. 110. Призивите за “наливане на ново вино в стари мехове” не са приложими.

Те биха били евентуално допустими за обсъждане при сезиране с искане за упражняване на правомощието по тълкуване (чл. 149, ал. 1, т. 1 от Конституцията). Това е посочено в правното мнение до КС на експертът по конституционно право и преподавател в Софийския университет доц. д-р Наталия Киселова.

Според нея до момента, в който Конституционният съд не се произнесе, актовете, които е подписвал Кирил Петков, са валидни. За периода от май до август министърът е издал доста актове и е участвал в такива, които са приети от Министерския съвет и които после могат да бъдат оспорени, ако КС реши, че указът за неговото назначаване е противоконституционен.

Актовете с преки последици ще бъдат нищожни, а другите ще се оспорват поотделно, ако се окаже, че Кирил Петков е бил с двойно гражданство, коментира Киселова. Според нея смяната на ръководството на ББР може да бъде оспорвано, тъй като пред КС е оспорван указът на президента. Търговски дружества и лица могат да си търсят правата и интересите им.

Конституционният съд навърши 30 години

Кои решават казуса „Кирил Петков“

Решения се вземат с минимум 7 гласа

С приемането на Конституцията на Република България през 1991 г. се създава и независим орган - Конституционен съд, който да следи за съобразяването на законите с Конституцията. Неговите функции са описани от чл.149 до чл. 152 на Конституцията. Първият му състав е избран на 3 октомври 1991 г. и взима първите си две решения до края на същата година.

Конституционният съд, който сега се занимава с казуса “Кирил Петков”, се състои от 12 съдии с 9-годишен мандат. Една трета от тях се избират от Народното събрание, една трета се назначават от президента и една трета се избират от общо събрание на съдиите на Върховния касационен съд и Върховния административен съд. Така определените съдии избират помежду си председател на съда с тригодишен мандат. Той може да бъде преизбиран.

За членове на Конституционния съд се избират или назначават български граждани, които нямат друго гражданство и отговарят на условията по чл. 147, ал. З от Конституцията - да са юристи с високи професионални и нравствени качества, с най-малко петнадесетгодишен юридически стаж. Мандатът им не е ограничен с възрастова граница и e 9-годишен. Те не могат да бъдат избирани повторно. Съставът на съда се обновява през три години от всяка квота.

Решения се взимат с минимум 7 гласа. Въздържание не се допуска, но е възможно някой от съдиите да отсъства при гласуване. В резултат при някои дела не се стига до решение.

Борис Велчев - председател

Назначен е за конституционен съдия от президента Росен Плевнелиев през 2012 г. Роден на 26 април 1962 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” с отличен успех. От 1988 г. е хоноруван, а от 1990 г. - редовен асистент по наказателно право в Софийския университет. Преминал през всички етапи на академичното развитие, от 2002 г. е доцент, а от 2012 г. - професор по наказателно право. Доктор по право от 1997 г. От 2015 г. е доктор на юридическите науки. През 2006 г. е избран за главен прокурор.

Красимир Влахов

Избран е за конституционен съдия от 44-то Народно събрание през 2018 г. Роден е на 24 септември 1972 г. в гр. Плевен. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Свети Климент Охридски” (1994). Младши съдия в Софийския градски съд (1996-1997). Заместник-председател на Софийския районен съд (1997-2004). Съдия в Софийския градски съд (2004-2008). Председател на Софийския районен съд (2008-2012). Заместник-председател на Върховния касационен съд (2012-2018). Обучение по Европейско право в институти в Холандия и Франция.

Атанас Семов

Назначен е за конституционен съдия от президента Румен Радев през 2018 г. Роден е на 23 март 1970 г. в София. Завършил e Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1995). Получава магистърска степен по Право на ЕС в Европейския университетски център в Нанси, Франция. От 2010 г. е доцент по Право на ЕС в Юридическия факултет на СУ, а от 2017 г. - професор. Доктор на юридическите науки от 2012 г. Бил е заместник-председател на 41-ото Народно събрание и член на Правния съвет при президента от 2017 до 2018 г.

Таня Райковска

Избрана е за конституционен съдия от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2015 г. Родена е на 15 декември 1956 г. във Велико Търново. Завършила е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1978). Съдия в Софийския районен съд до 1993 г., съдия в Софийския градски съд до 1998 г., съдия във Върховен касационен съд до 2015 г. Преподавател в НИП по търговска несъстоятелност, дългогодишен хоноруван асистент в “СУ “Св. Климент Охридски” по граждански процес и търговско право.

Константин Пенчев

Избран е за съдия в Конституционния съд от 43-то Народно събрание през 2015 г. Роден е на 21 март 1952 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1976. Младши съдия в Софийския градски съд до 1981 г. Председател на Свогенския районен съд до 1984 г. Специализация по защита на конкуренцията във Франция през 1991 г.). Зам.-председател на Софийския окръжен съд до 1994 г. Депутат в 39-то НС до 2004 г. Председател на Върховния административен съд до 2010 г. и национален омбудсман до 2015 г.

Гроздан Илиев

Избран за съдия в Конституционния съд от 41-ото Народно събрание през 2013 г. Роден е на 1 септември 1948 г. в град Елин Пелин, Софийска област. Завършил е Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1972 г. Районен прокурор в районна прокуратура гр. Елин Пелин до 1979 г. Прокурор в Софийска окръжна прокуратура до 1983 г. Съдия в Софийския военен съд до1989 г. и във Военната колегия на Върховния съд до 1997 г., а след това съдия и от 2009 г. зам.-председател на Върховния касационен съд.

Георги Ангелов

Избран е за конституционен съдия от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2012 г. Роден е на 18 февруари 1959 г. в София. Завършил е Юридическия факултет на СУ “Св. Климент Охридски” през 1982 г. Младши съдия във Врачанския окръжен съд през 1984 г. и районен съдия в Бяла Слатина до 1986 г. Председател на Свогенския районен съд до 1991 г. Заместник-председател на Софийския окръжен съд до 1998 г. Съдия в Софийския апелативен и Върховния административен съд до 2012 г.

Анастас Анастасов

Избран е за съдия в Конституционния съд от 41-ото Народно събрание през 2012 г. Роден е на 10 октомври 1965 г. в Ямбол. Завършил ВИ на МВР в Симеоново през 1990 г. Младши прокурор и прокурор в Районна прокуратура - Ямбол до 1996 г., районен съдия и председател на Районен съд - Ямбол до 2009 г. Завършил е курсове по европейско право, наказателно право и права на човека. Народен представител и заместник председател на 41-ото НС и председател на парламентарната комисия по вътрешна сигурност и обществен ред.

Мариана Карагьозова-Финкова

Назначена е за съдия в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев през 2015 г. Родена на 21 септември 1949 г. в Бургас. Завършила e Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Кл. Охридски” през 1971 г. Асистент, старши и главен асистент по конституционноправни науки в Юридическия факултет на СУ до 1996 г., до 2009 г. - доцент, а след това професор по Конституционно право. Ръководител на катедрата по конституционноправни науки в Юридически факултет на Софийски университет “Св. Кл. Охридски” (2003-2013).

Филип Димитров

Назначен за съдия в Конституционния съд от президента Росен Плевнелиев през 2015 г. Роден е на 31 март 1955 г. в София. Завършил е право в Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1977 г. Специализирал е в Уудроу Уилсон Център през 2003 г. Адвокат в продължение на 20 години (с прекъсвани между 1979 и 2015). Премиер на България (1991 -1992), депутат в 36-тото и 37-тото и зам.-председател на 40-ото НС. Посланик на България в ООН (1997 - 1998) и САЩ (1998 - 2002) и на Европейския съюз в Грузия (2010-2014).

Надежда Джелепова

Избрана за съдия в Конституционния съд от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2018 г. Родена на 29 януари 1959 г. в Бургас. Завършила е Юридически факултет на СУ “Св. Климент Охридски” (1983). Стажант-съдия в Софийския окръжен съд (1983-1984). Младши съдия в Софийския окръжен съд (1984-1986). Районен съдия в Елин Пелин до 1989 г. Заместник- председател на Софийския окръжен съд до 2000 г. Съдия и заместник-председател на Върховния административен съд от 2000 до 2018 г.

Павлина Панова

Избрана е за конституционен съдия от Общото събрание на съдиите от Върховния касационен съд и Върховния административен съд през 2018 г. Родена е на 12 февруари 1967 г. в гр. Грамада, област Видин. Завършила Юридическия факултет на Софийския университет “Св. Климент Охридски” през 1992 г. Прокурор в Софийската районна прокуратура до 1994 г., съдия в Софийския районен съд до 1998 г., съдия в Софийския градски съд до 2001 г., съдия в Софийския апелативен съд до 2007 г., съдия и зам.-председател на Върховния касационен съд до 2018 г.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Мнения