Дневният хороскоп на Алена за четвъртък, 27.02.2020

На 27 февруари 2020 да почерпят

Украйна разследва Джо Байдън за намеса в работата на прокуратурата

Вдовицата на Енвер Ходжа почина на 99 години

Комисия от Министерство на културата обследва сградите на пл. „Тройката” в Бургас

Вдигнаха “Батмобил“ с паяк в Москва (ВИДЕО)

Гръцки острови на бунт срещу мигранти Недоволство от строителството на нови лагери

Създадоха робот, който може да усеща болка Чувствителността се дължи на синтетична кожа със сензори

Вижте какво ще решава Министерски съвет утре, 27 февруари 2020 г.

Италианец е приет с температура в габровската болница Резултатите от теста за коронавирус ще излязат след два дни

ООН разтревожена заради безпрецедентната инвазия на скакалци в Африка

Втори починал от коронавируса във Франция

Насила отпуск за карантина – незаконен

Осигуровки за фермер, който е и едноличен търговец

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в четвъртък, 27 февруари 2020

Културната война на Холивуд срещу хората

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Елитите на филмовата индустрия са склонни в името на „равенството“ да наложат всякакви форми на екстремно неравенство между тях и несъгласните с тях

На наградите „Златен глобус“ комикът Рики Джървейс им каза да вървят по дяволите

Има много пунктове и въпроси, по които обществото е трудно да се обедини. Философия, история, икономика и прочие, и прочие – това са все големи теми, по които е лесно да настъпи разделение. Трудно е да се обединят един ляв радикал и един десен пазарен фундаменталист. Трудно е да се обединят един анархист и един монархист, да речем. Тези въпроси – икономиката, голямата политика и дълбочинната философия имат по същество отношение към бъдещето. Спорим и се разделяме за това какво бъдеще искаме, чий зрителен ъгъл към утрешния ден е по-правилен, чие разбиране за общите ни бъднини е по-реализируемо и общо взето чие бъдеще е „по-розово“, така да се каже. Виждаме обаче, че разделителните линии в обществата не се случват само по темите за бъдещето.

Разделението идва и по въпросите за миналото. Нужно е само да споменем периода 1944-1989 г. у нас и ще ни се продънят ушите от грохота на диаметрално противоположните оценки и разбирания за това наше общо българско минало. За едни това минало е рай, за други е ад. По същество миналото е едно, изминалите факти са едни и същи. Но гледището към тях е различно. Понякога начинът, по който се гледа на едни факти може да се окаже по-важен дори от самите факти.

Когато ни разделя миналото, когато ни разделя и бъдещето, къде бихме могли да се единим? Къде може да търсим обединение в епохата на разделение, в която живеем? Кой е пристанът, на който можем да стъпим заедно, макар и да чакаме различни кораби, пътуващи в различни посоки? Това е културата. Изкуството трябва да бъде общ социален площад, на който трябва да може да се съберем всички – и леви, и десни, и умерени, и радикали, и консерватори, и прогресисти, и русофили, и русофоби, и американофили, и американофоби. Без значение от различията помежду ни – в киносалона всички седим рамо до рамо. Това е голямото предизвикателство пред хората на изкуството – те трябва да търсят способи за обединение във време на разединение. Изкуството предизвиква, буни духове и изразява мнение, в това спор няма. Можем да се разделим по това дали харесваме един филм или не го харесваме. Но за целта трябва всички да сме били в киносалона. Дори и изводите ни след надписа „Край“ да са различни, седенето в салона за час, два или три ни е обединило не просто да сме седнали в едно общо пространство, а да споделяме общи емоции и преживявания. Изкуството е последното място, на което е възможно да се съберат с общо мнение хора, чиито житейски възгледи иначе са диаметрално противоположни.

Един от големите проблеми на социо-културното ни общо настояще обаче е, че разделението е в пълна сила не просто по въпросите на философията, икономиката и историята, но и по въпросите на културата. Изкуството, уви, днес не е онова споделено пространство, в което всички имаме право да пребиваваме и да коментираме. Днес културата се е превърнала в поредната разделителна линия, поредното място, на което се допускат едни хора, а не се допускат други. Най-водещ пример в това отношение, разбира се, е Холивуд.

Американската филмова индустрия е своеобразен международен културен хегемон. Когато Холивуд реши да налага една ценностна матрица, той има много мощни инструменти да го направи. В момента Холивуд не просто разделя обществата, а директно води културна война срещу всеки, който не е съгласен с елитаристкия консенсус за това какво бъдеще и настояще следва да имаме. Холивуд воюва с хората и го прави много ефикасно. Елитите на филмовата индустрия са по етикет ляво-либерали, а по същество са елитари и глобалисти. Те стриктно спазват догмите и разбиранията на неолибералния глобализъм. В името на „равенството“ са склонни да наложат всякакви форми на екстремно неравенство между тях и несъгласните с тях.

В последните години Холивуд тръгна в настъпление и истерията на филмовата индустрия преминава в кресчендо. То не бяха писъци, че „Оскар“-ите са твърде „бели“, каквото и да значи това, то не бяха истерии, че жените са по-малко представени от мъжете, то не беше чудо. Стигнаха дотам, че Джеймс Бонд да се играе от чернокожа жена. Правят се квоти, изчисляват се проценти на участващи актьори и се прави и невъзможното да се демонстрира едно фалшиво равенство, което не просто не помага на уязвимите групи, но е и контрапродуктивно. Извинете, но това да има по един чернокож актьор на всеки бял актьор с какво помага на чернокожите? Това помага на конкретния актьор, на неговата конкретна биография и на неговата конкретна банкова сметка, а не на групата, към която той евентуално принадлежи.

В последно време голямата филмова индустрия се е превърнала повече в упражнение по смятане на процентчета и квоти, а не толкова в онова изкуство, което е призвана да бъде. С други думи Холивуд все повече се превръща в инструмент за социално инженерство и все по-малко остава в него изкуството. Поради това американската филмова индустрия започва да изключва и изолира несъгласните с нея. Киното спира да става обща и споделена от всички агора, на която добре дошли са и плебеи, и патриции, а се превръща в занимание създавано от елитите, което е за консумиране само от елитите. Всяко инакомислие се наказва с остракизъм и сто виртуални пръчки на голо, наложени я в Туитър, я във Фейсбук. В този смисъл войната, която Холивуд води, е безжалостна, агресивна и всеобхватна.

Във всяка война обаче страните са поне две. От другата страна срещу Холивуд и социалните инженери на статуквото стоят вече не просто мнозинството от обикновени хора по света. Хора, които искат да имат поне едно място, на което да могат да застанат в единение и да могат да говорят за нещо, различно от поредната политическа истерия на CNN или New York Times. На тяхна страна започват да застават и все повече влиятелни фигури от самите среди на изкуството. Първият голям удар беше с филма „Имало едно време… в Холивуд“ на Тарантино, който дава фин идеологически отпор на настоящето като връща зрителя във филмови времена, които бяха далеч по-съдържателни откъм изкуство и по-малко политикански и идеологически разделящи. Вторият и далеч не толкова фин голям удар беше нанесен тези дни от големия британски комик Рики Джървейс, който беше водещ на церемонията на наградите „Златен глобус“. В откриващата си реч на церемонията, Джървейс направи с холивудските елити онова, което мнозина искат да направят отдавна, но нямат трибуната и легитимацията да го сторят – приземи ги на земята. В пряк текст комикът им каза, че нямат никакво право да държат политически речи и да поучават когото и да е било. Част от тях, казва той, са ходили на училище по-малко от Грета Тунберг. „Ако спечелите, елате, вземете малката си награда, благодарете на вашия агент и на вашия Бог и вървете по дяволите“, каза Джървейс, с което изпрати в шок свикналите на бравурни оценки и ръкопляскания холивудски величия. Както можете да се досетите, това превърна Джървейс в най-големия враг на холивудското човечество. Само че не са го преценили правилно – не му пука на г-н Джървейс за чуждото мнение. Той е комик, човек, чиято задача е да буни духовете. Е, направи го и то само как го направи!

Все повече реакции ще се появяват, все повече хора на изкуството ще си дават сметка, че ролята им не е да политиканстват и да размахват назидателно пръст. Ролята им е да дават възможност на хората да се насладят на изкуство, което да даде шанс да сме заедно в различията си. Да сме различни, в това число да имаме различни възгледи, били те консервативни, прогресивни или други, не е нещо лошо, не е нещо, което трябва да бъде „изкоренявано“. Холивуд трябва да спре с глупавата си културна война срещу инакомислието, защото всеки, който е тръгнал да воюва в името на социалното инженерство, е обречен да се провали.

Ясно е, че по въпросите на миналото и бъдещето ще продължим да се разделяме. Няма лошо в това, не е казано никъде, че всички трябва да сме еднакви. Напротив, понякога различието е нещо прекрасно! Но имаме нужда от общ мегдан, от едно дори малко общо пространство, в което да си говорим и за друго, освен за политика и идеология. Време е изкуството да спре да се занимава с политика и да се върне там, където му е силата.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.