Поднесоха цветя на мястото, където където според документи е положено тялото на Васил Левски

Столична община разкрива нови три площадки за съхранение на стари гуми

Над 26 000 къса контрабандни цигари хванаха при две проверки на „Капитан Андреево“

Арестуваният за четворното убийство в Нови Искър няма правоотношения със системата на МО

Седем депутати напуснаха Лейбъристка партия заради Брекзит

Задържаха пътник с 27 760 евро в ръчния багаж и джобовете му на Летище София

Хоспитализирано е 2-годишно дете от Разлог с морбили в „Св. Анна“ в София Най-тежко преминава болестта при четиримесечно бебе, съобщават от болницата

Пенсионер се удари в стълб и загина

Вижте от птичи поглед изграждането на депо „Земляне“ от третия лъч на метрото (ВИДЕО)

Апаратите за самотаксуване в „синя“ и „зелена“ зона имат ли фискална връзка с НАП, пита Калоян Паргов

Хуан Гуайдо пред „Евронюз“: Готов съм да умра за страната си Председателят на венецуелския парламент определи Николас Мадуро като жесток диктатор

Как и кога да пазарувате от достъпните марки за дрехи Няколко прости трикчета, които ще ви спестят много пари

Бойко Борисов: Възложил съм да се избере прозрачно нова ЦИК (ВИДЕО) За съжаление никъде не се отбелязва, че НФСБ е главен инициатор да се вземе решението за преференциите, каза премиерът

Осъдиха условно студент, набил двама опоненти

Още три случая на морбили са съобщени от РЗИ-Благоевград

Къде е държавата в казуса „Дунарит“? Емилиян Гебрев отново атакува институциите, този път през „Скрипал“

Емилиян Гебрев е странна птица. До 2016 г. (почти) никой не беше чувал за него, докато не реши да се включи в схемата на забегналия в Сърбия Цветан Василев за овладяването на „Дунарит“. Тогава беше припомнена на обществото биографията на оръжейния търговец, която се оказа изключително скандална. Съмнителни сделки с Никарагуа, отнет и после върнат лиценз, арестуван кораб с милиони патрони „Калашников“ в САЩ, гръмнал склад за боеприпаси, тирове с минохвъргачки и картечници заловени в Македония без документи, източване на финансовия ресурс на държавни оръжейни предприятия, забрана американски фирми да търгуват с него. И промъкнала се в медиите информация през 2015 г., че Гебрев и синът му са били отровени.

Оръжейникът десетилетия наред се криеше от светлините на прожекторите, но очевидно „Дунарит“ се оказа златната кокошка, заради която си струва рисков играч като него в удобния момент да напусне медийната анонимност. В началото на 2016 г. Цветан Василев вече се беше пробвал двукратно да прехвърли „Дунарит“ в руската орбита на влияние. През март 2015 г. белгиецът Пиер Луврие се представи за независим инвеститор и разигра в хотел Хилтън в София цял цирков етюд, как щял да плати 900 милиона евро за дълговете на БТК, Дунарит, Авионамс, Гарб, Фърст Диджитъл, които предприятия получи за 1 евро общо. Вместо това Луврие се оказа подставено лице на Константин Малофеев – православен руски олигарх, фигуриращ в черния списък на САЩ. Същото беше положението и с Дмитрий Косарев, и той се беше кръстил „независим собственик“, докато междувременно обитаваше офисите на Малофеев в Москва.

Какво обаче караше Василев да бърза толкова с „Дунарит“?

През 2015 и особено през 2016 г. държавата прояви активност – КПКОНПИ запорира акциите на завода, а синдиците на КТБ започнаха серия съдебни дела за събиране на близо 200-те милиона лева дългове на предприятието и на свързаните с него дружества – собственици: „Хедж Инвестмънт“ и „Кемира“. Хронологията на престъпната схема на Гебрев и Василев спрямо „Дунарит“ е описвана вече неведнъж.

Първо, увеличен беше капиталът на прекия собственик „Кемира“, като в това дружество влезе нов съдружник – фирма на Иван Езерски, близък на Василев. Така автоматично 53 милиона евро дългове на „Хедж Инвестмънт“ към КТБ (до този момент „Хедж Инвестмънт“ беше едноличен собственик в „Кемира“) заминаха в небитието.

Второ, оказа се, че запорираните от държавата акции в „Дунарит“ някак си са се озовали в собственост на Езерски, той пък после ги „продал“ на Гебрев. Нищо от това обаче не беше вписано в Търговския регистър, защото Гебрев само говореше по телевизиите, че е собственик, но не представи никакви документи, нито плати дълговете. Нямаше и как да представи доказателства за собственост, при наличието на запор от държавен орган.

Трето, през същата 2016 г., за по-сигурно, беше пробвана и схема с увеличение на капитала на „Дунарит“ от 8 милиона на 68 милиона лева, които нови акции трябваше да запише фирмата на Гебрев „Емко“. И това не мина – офшорката „Виафот“ оспори в съда увеличението и блокира вписването, както и поредица други опити на Гебрев за вписване в регистъра.

Междувременно синдиците спечелиха на първа инстанция делото за прекратяване на „Кемира“, което можеше да доведе до осребряване в полза на държавата на акциите от „Дунарит“, а беше приет и законът за възстановяване на обезпеченията в полза на КТБ, внесен от депутатите от ДПС Пеевски, Хамид и Цонев.

Всичко това очевидно извади от равновесие Гебрев и Василев, и „военните“ им съветници в тази истинска битка с държавата, бяха принудени да измислят „ново 20“ – отравяне с „новичок“, заиграване с тънката „руска“ струна и случая „Скрипал“. С цел да предизвикат международен отзвук, просто защото са наясно, че натискането на бутона „Скрипал“ неминуемо ще доведе до това. Този път обаче сценарият им се оказа твърде слаб, макар с помощта на дежурните „медии“ от обкръжението на Иво Прокопиев и Цветан Василев да започна прокарването му и в чужди издания от неолибералната орбита.

Ако Гебрев наистина е бил отровен през 2015 г., то това няма как да е свързано с „Дунарит“. През цялата 2015 г. Василев реализираше плана си с Луврие и Малофеев и предприятието дори юридически беше под контрола на руснаците. Така че дори спряганият за „трети“ руски агент в случая „Скрипал“ – Сергей Федотов, да е бил в България по време на инцидента с Гебрев през пролетта на 2015-та и наистина да е замесен по някакъв начин в него, да се пробутва версията, че това е свързано с „Дунарит“, звучи несериозно.

Разбира се, тази легенда на Гебрев и Василев няма как да издържи сериозна проверка. Която проверка държавата този път задължително трябва да направи, за да станат ясни всички факти и обстоятелства и кой всъщност има интерес от подобни инсинуации и обвързване на отравянето на Гебрев с това на Скрипал.

По-важното обаче е, че има въпроси, които и до момента остават без отговор, но които обществото задава вече няколко години и са истински важните в случая. А не елементарните заблуждаващи маньоври на двама подсъдими.

1. Защо никой не търси отговорност на Василев и Гебрев именно за кражбата на структуроопределящо за националната ни сигурност предприятие като „Дунарит“, при положение, че фактите говорят сами по себе си?

2. Защо държавата позволява на двама „играчи“, готови на всичко за реализирането на поредната си афера, да разиграват изгорелите вложители в КТБ, Фонда за гарантиране на влоговете и правителството?

3. Кой е реалният собственик на „Дунарит“ и какво и на кого е платил, за да го придобие?

4. Как става така, че Цветан Василев, докато е беглец от правосъдието ни, „дарява“, „продава“ и се разпорежда с най-големия завод за боеприпаси в България?

Къде са службите ни, грижещи се за националната сигурност, къде е ДАНС, Агенция за финансово разузнаване и прокуратурата и защо позволяват оръжейна продукция да се контролира от подсъдими лица?

Докато не се затвори тази страница, съветниците на Гебрев и Василев ще продължават да измислят нови и нови „привръзки“ и фалшиви хипотези.

Защото стара максима е, че най-добрата тактика е нападението, особено когато знаеш, че си виновен.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.