Нови настилки, растителност и парково оборудване ще има в зоната

Областната организация на ГЕРБ-Благоевград със серия от дарителски кампании

Румъния ще удължи извънредното положение с още един месец

Германия планира да приключи с карантината на 19 април, но да продължи със затегнатите мерки

Строители дариха 100 000 на болниците

Деца с подарък за лекарите: виртуална изложба

Щабът в морския град алармира: Бургас има тестове само за два дни

Родилки в извънредно положение: Спокойни сме, благодарим на УМБАЛ Бургас

Менда Стоянова: Работодателите ескалираха в своите искания

Мъж и жена, поставени под карантина, са напуснали страната

БСП призова за преразглеждане на бюджета на Варна

69-годишен мъж в Плевен се е излекувал се от COVID-19, изписват го от болницата

Главният прокурор: Това, че нямаш работа, не е оправдание да грабиш възрастни хора Противодействието на битовата престъпност продължава, увери Иван Гешев

109 са жертвите на коронавируса в Индия

Баща благодари на полицията, намерили откраднатото колело на сина му

Легендарният италиански защитник и световен шампион Пиетро Виерховод ексклузивно пред „Труд“: Марадона единствен сам печелеше мачове

Пиетро Виерховод, световен шампион по футбол и победител в Шампионската лига с “Ювентус“. Италианецът има репутацията на един от най-добрите защитници в страната, която е измислила и наложила катеначото. Той е седми във вечната ранглиста по мачове в Серия А с 562 двубоя. Пред него са само славните Малдини, Тоти, Санети, Палиука, както и вратарите Буфон и Дзоф. Има 358 мача за тима на „Сампдория“, с когото стигна финал в турнира за КЕШ. Защитавал е също и цветовете на „Милан“ и „Фиорентина“. За него Диего Марадона казва, че е най-трудният защитник, срещу когото е играл.
Легендата Виерховод даде ексклузивно интервю за „Труд“

– Синьор Виерховод, как ще гледате мондиала без Италия?
– Струва ми се направо невъзможно. Откакто съм се родил, което беше преди доста години, не ми се е случвало. За последно знам, че е имало световно без Италия през 1958-ма. С тези изключения на всички останали мондиали сме участвали. Кога успешно, кога не чак толкова.
– Защо се стигна до този крах?
– Причините са няколко. Първо трябва да признаем, че сегашният ни отбор не беше достатъчно силен. След това нашият селекционер направи няколко големи грешки. Най-вече в последния мач с Швеция.
– Смятате ли, че италианският футбол изостава от другите големи в Европа?
– Свикнали сме Италия да е сред най-силните. В настоящия период изживяваме тежка смяна на поколенията. Затова, за да сме на върха отново и да сме на полагащото ни се място, трябва да се започне се акцентира върху работа в младежките отбори и школите.
– Имате едни от най-добрите треньори в лицето на Фабио Капело, Карло Анчелоти, Антонио Конте, Лучано Спалети. Къде е проблемът?
– Проблемът беше, че начело на националния отбор застана човек без нужния за позицията международен опит.
– В българския футбол в момента е един от известните италиански треньори – Делио Роси. Треньор е на „Левски“.
– Делио Роси е добре познат в Италия и има добра работа зад гърба си. Отлично е подготвен и мисля, че може да бъде в голяма полза за развитието на българския футбол. Направили сте добър избор.
– Връщаме се към вашето време. Наричаха ви „Царят“. Откъде идва този прякор?
Да, понякога ме наричаха така. Баща ми беше украинец. Тогава още съществуваше Съветският съюз. Впоследствие когато започнах да играя, още като дете някой ми сложи този прякор и така остана.
– Чувствахте ли се като цар в отборите, в които сте играл?
– Да, защото винаги съм играл в големи отбори – „Рома“, „Фиорентина“, „Ювентус“, „Сампдория“. – Баща ви е бил украински войник, но запазихте ли връзките си с Украйна?
– Не. Разбира се, понякога се виждам с някои от роднините от страна на баща ми, но връзката с неговата родина е напълно загубена.
– В самото начало на кариерата си станахте световен шампион. Съжалявате ли, че не изиграхте нито една минута на световното в Испания?
– Разбира се. През 1982-ра година не играх, защото, когато имаше възможност, се получи едно нещастно стечение на обстоятелствата. През седмицата участвах във всички тренировки и се готвех да изляза в официален мач, но получих лека контузия и се наложи Бергоми да играе на моето място.
– А защо „скуадрата“ не успя след този мондиал да продължи с доминацията?
– През 1982-ра победихме, но на следващото световно в Мексико, представянето ни не бе добро и Франция ни елиминира. През 1990-та имахме възможност да станем шампиони, но загубихме с дузпи от Аржентина на полуфинал. През 1994 година в САЩ пак паднахме с дузпи и то на финала. Италия почти винаги се представяше на ниво. И неслучайно през 2006-а спечелихме световното. След това влязохме в период, белязан от липса на качество. И той продължава и до днес с достигане на кота нула – отпадането ни от мондиала. Надявам се това да е само за първи и последен път в новата ни история.
– Как приемате думите на Диего Марадона, че сте най-трудният защитник, срещу когото той е играл?
– На мен се падаше постоянно да го пазя, когато отборите ни играеха един срещу друг. Винаги съм действал срещу него добре и чисто – без фаулове. Затова и той така ме хвали. Бях силен физически, но в същото време и много бърз.
– Как позволихте на неговата Аржентина да ви победи в полуфинала и точно на вашето домакинско световно първенство?
– Това е, защото аз не играх (смее се).
– Марадона също така ви кръсти с прякора „Хълк“. Хареса ли ви това?
Да, защото бях не само силен, но и много бърз. Точно като анимационния герой Хълк.
Като най-труден защитник също ви определя и Гари Линекер. Колко пъти сте играл срещу него?
Не мога да си спомня, защото това беше отдавна, но е прав. Освен бързината и силата винаги се стараех да съм добре пласиран и сигурно затова успях да играя на три мондиала.
– Прекратихте кариерата си в националния отбор през 1993 година.
– Направих го по собствено желание. Бяха ме извикали за четвърти мондиал в САЩ през 1994-а, но не ми гарантираха място в титулярния състав и не приех. Явно искаха просто да пътувам с тях като човек, който сплотява отбора и има опит. Тази роля не беше за мен и отказах.
– Ако бяхте отишъл, можеше да се срещнете с България. Къде гледахте полуфинала?
– Не се сещам. Но си спомням мача ни срещу България на откриването на световното в Мексико на стадион „Ацтека“. Завършихме 1:1 и Сираков вкара гола за вас. Това беше първият мач и официалното откриване на световното в Мексико.
– А помните ли мача с България на полуфинала на световното първенство в САЩ? Христо Стоичков винаги казва, че тогава съдията много ви е помогнал.
– (Смее се) Христо винаги казва смело каквото мисли. Аз не смятам, че е така. Но признавам, че по принцип съдиите са странни хора.
– Разказахте вече, че сте играл срещу България на световното в Мексико. Какво е за страна – световен шампион да не успее да победи малка държава като България?
– Конкретно в този мач водехме с 1:0. След това успяхте да изравните чрез Сираков. После имахме много положения, за да стигнем до победата, но не успяхме да реализираме. Въпреки това начало успяхме да прескочим групата. Първа стана Аржентина, а ние бяхме втори. После в елиминациите срещнахме Франция. Тогава те бяха голям отбор и загубихме с 0:2.
– Какви други спомени имате от българския футбол?
– Не са много, но вече няколко пъти играя в бенефисни срещи с футболисти от старата славна гвардия на България. Няколко пъти съм бил и за двубои в София. Даже там играхме със „Сампдория“ в полуфиналната група за Купата на носителите на национални купи с „Цървена звезда“. Тогава в бивша Югославия имаше война и в София победихме „Звезда“ с 3:1. Това е хубав спомен. От футболистите ви, разбира се помня Стоичков, Пенев и целия ви национален тим от 1994-та.
– Вие сте легенда на „Сампдория“, играхте в най-големия им успех – финал на Шампионската лига срещу „Барселона“ със Стоичков…
Един луд мач! В тази среща наистина трябваше да победим. Бяхме по-силни от „Барса“. Изпуснахме наистина много златни възможности за гол и в 117-та минута, почти в края на продълженията Куман, получи онзи фатален за нас пряк свободен удар. А преди края ние имахме три чисти положения, като последното беше на Гали, който удари мрежата от външната страна. Във футбола няма справедливост.
– Какво е да спечелиш италианското първенство с отбор като „Сампдория“, на когото това не се случва често?
Това беше единственият път, когато стана шампион на Италия, но през 1990-та спечели КНК. След това през 1991-а „Самп“ триумфира в шампионата, което според мен е почти невъзможно да се повтори. Клубът просто няма нужните средства. А през 1992-ра година станахме първият отбор, който дебютира в Шампионската лига и още при първото си участие има шанс да я спечели. Няколко минути ни разделяха от това чудо.
– Титлата в КНК със „Сампдория“ ли е най-големият ви успех?
– Със „Сампдория“ – да, но все пак съм печелил и Шампионската лига с „Ювентус“. Случи се по-късно – през 1996 година, когато се преместих в Торино.
– И бяхте на 37 години.
– Почти на 38 бях станал. Как стана възможно ли? Ами, аз играх до 41-годишен. Успявах да запазя бързината и физическата си сила и това ми позволяваше да се меря с много по-млади играчи.
– Как мина финалът срещу „Аякс“?
Тогава „Аякс“ бе наистина уникален отбор и предишната година бе европейски шампион. Имаше големи играчи, много от които после дойдоха да играят при нас в Италия – Райцигер, Кану, Литманен, Де Бур, Мусампа и много други. В онзи мач ние бяхме подготвени. Много добре ни се получи всичко и успяхме да направим 1:1 в редовното време. След това при дузпите бяхме доста по-добри. Беше труден мач, защото няколко години по-рано бях загубил вече един финал.
– Лесно ли се преминава от „Ювентус“ в „Милан“? Там не ви провървя.
– Когато бях в „Юве“, вече бях навършил 37 години. В следващия сезон преминах в „Милан“, защото Барези се контузи в първите мачове от шампионата и треньорът беше настоял да го заместя. Когато треньор бе Табарес, изиграх малко мачове, но когато дойде Ариго Саки, бях на терена общо взето във всеки двубой. Но това беше един отбор, който беше вече с много висока средна възраст и имаше нужда от нови и млади играчи.
– Опитахте като треньор, но от четири години не се занимавате с това. Защо?
– Точно в момента търся с какво точно да се занимавам. През 2014-а бях в Будапеща – в „Хонвед“. Но унгарският футбол не е на нивото, на което бе едно време.
– Имаше слухове, че през 2002-ра може да станете помощник в ЦСКА, за да помагате на Луиджи Симони?
– С Джиджи Симони? Не.
– Вероятно италианците няма да забравят, че бяха тъжни след победата над България на Евро 2004. Тогава Швеция и Дания направиха съмнително 2:2. Има ли феърплей във футбола?
– Не знам наистина. Доста време мина оттогава и вече не е чак така важно.
– Като железен защитник, кой нападател ви беше най-труден за опазване?
– Най-труден? Толкова много нападатели съм пазил… Като започнете от Ван Бастен и минете през Карека. Дори и Зико от по-старите, когато дойде в Италия да играе в „Удинезе“, а аз бях в „Сампдория“. Това са наистина силни нападатели.
– А кои защитници от днешния футбол харесвате най-много?
– В Италия, в цяла Европа и дори в света не останаха от онези истински смели защитници. Едно време си спомням, че признаваха нас, италианците за най-добрите защитници. Вече не е така. Няма я школата, изпари се. Вярно е, че играта много се промени. В Италия може би само Киелини и Бонучи. Дори и в националния ни отбор няма, а и в света също има дефицит.
– Марадона и Линекер са ви определяли като най-трудния защитник, но мислите ли че днес има шанс някой защитник да спечели „Златната топка“?
– Възможно е. По наше време печелеха само нападателите, но и тогава имаше легендарни защитници, които за жалост никога не получиха индивидуална награда. Може би е време за промени и да я дадат на някого. Когато започвах кариерата си какви легендарни защитници имаше, които така и никога не получиха приз. Беше грешно.
– Ако Меси играеше по ваше време, толкова ли лесно щеше да вкарва голове?
– Абсолютно не. Дори и Роналдо-Феномена, когато играеше в „Интер“, не успя да вкара толкова. А беше водещ национал на Бразилия – много класен футболист. Но тогава защитниците играеха по-близо да нападателя. Тези огромни разстояния, които днес виждаме между нападател и защитник, бяха невъзможни преди. Разстоянието трябва да се скъсява, за да може бранителят да има повече шанс. Днес е много по-лесно да се вкарват голове.
– Как ще коментирате многомилионните трансфери?
Да си зададем въпроса – днес Марадона, колко би струвал?
– „Ливърпул“ плати 85 милиона евро за Върджил Ван Дайк. Той е най-добрият защитник?
– Абсолютно не. Няма добри бранители и схемата е сбъркана. Това обаче не важи само за защитниците, но също и за стойностните нападатели. Никой сам не може да направи нищо. Познавам само един, който можеше сам да спечели мач. Знаете ли кой беше това? Марадона! Само той!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.