Легенда за Феникс, Китайчето и Мадам Сун

Феникс Върбанов обича да се връща в софийския си дом.

Легенда, достойна за филм

„Българската кръв много яко тече във вените ми“, казва синът на знаменитите проф. Марин Върбанов и принцеса Сун Хуай Куей

Повече от 40 години наследникът на енигматичната фамилия живее и твори в Париж

Отново готви изложба в София, в галерия „Сердика“

„Много съм трогнат, че ще участвам в рубриката „Успели българи“ - вълнува се Феникс. - Истината е, че българската кръв много яко тече във вените ми. Така го усещам...“ През целия си живот художникът Феникс Върбанов, син на световноизвестното семейство на проф. Марин Върбанов и китайската принцеса Сун Хуай Куей, прехвърля мостове по три евразийски маршрута. В триъгълника София - Париж - Пекин той търси своите корени.

Повече от 40 години наследникът на енигматичната фамилия живее и твори в Париж, но често си идва в България. Говори и пише на перфектен български език, тъй като е роден и израсъл в София. Вече направи няколко изложби в родината си - в София и Пловдив. След 2 експозиции във Франция, днес Феникс отново готви изложба в София, в галерия „Сердика“. Не е изневерил на стила си - графика в големи формати - платна с размери 178 на 96 см. Работи с туш върху китайска хартия, която позволява да се намачка и да се създаде релеф.

Феникс признава, че понякога се е чувствал в сянката на изключителните си родители. Баща му проф. Марин Върбанов е създател на cпeциaлнocттa “Teĸcтил” в Xyдoжecтвeнaтa aĸaдeмия в София, на гoблeннaтa ceĸция в унивepcитeтa Hю Cayд, Cидни, Aвcтpaлия и на катедрата по текстилна пластика в Ханджоу, Китай. Новаторът „сваля гоблена от стената“ и го превръща в текстилна пластика.

Майката на Феникс, Мадам Cyн „cpивa“ Kитaйcĸaтa cтeнa зa зaпaднaтa ĸyлтypa, вкарва там първата западна модна марка - „Пиер Карден“ и прави първия ресторант с европейска кухня „Максим“ в Пекин. Тя съветва Бертолучи за кино шедьовъра „Последният император“ и дори се снима в него... Безпрецедентната за Китай сватба между Марин и Сун отваря врати за смесени бракове в крепостта на Мао Дзъдун.

Феникс Върбанов се ражда в София през 1962 г. и учи тук до VII клас. С умиление си спомня летните ваканции при баба си Тота, майката на баща му, в Оряхово, на Дунава - как тя му готви вкусни манджи и му дава стотинки за бонбони и понички.

През 1976 г. семейството му се премества в Париж. Баща му е поканен да създаде ателие за съвременни гоблени, а 14-годишният Феникс изпада в културен шок - без приятели, не знаещ езика, трябва да учи в лицей. „Живяхме 3 години в „Сите дез Ар“ („Градчето на художниците“) - спомня си Феникс. - Там прорисувах графика с мастило в черно-бяло, по цял ден цъках едни сюрреалистични рисунки, под влиянието на любимия ми Салвадор Дали.“ На 18 години той постъпва в художествената академия в Париж, учи рисунка.

Името му е дадено от баща му. „Феникс означава възраждане и сигурно е имал предвид да се възроди чрез мен“, смее се художникът. Сестра му Боряна е с 5 години по-голяма от него. „Имаме и китайски имена. Моето е Сяо Сун, („Малкото борче“), а на Боряна е Сяо Хонг („Дъга“)“, обяснява художникът. През 2008-ма, на 46 години Феникс решава да приеме християнството. „Кръщаван съм в Кремиковския манастир при отец Александър, беше много трогателно“, споделя той.

И днес сред китайците, решили да сключат брак с чужденец, се носи от уста на уста романтичната история на Марин и Сун, родителите на Феникс. Легенда, достойна за филм. Бъдещият знаменит художник Марин Върбанов се ражда през 1932 г. в Оряхово, остава сирак на 2 години и е осиновен от бездетните Тота и Иван Върбанови. Докато е в гимназията в Оряхово, непрекъснато рисува.

След първата година в Художествената академия в София, където учи скулптура, заминава да следва китайска живопис в Националната художествена академия в Пекин. „Между другото, като малък на баща ми са му викали Китайчето в Оряхово заради дръпнатите очи. Съдба“, казва Феникс.

В Пекин Марин среща Сун Хуай Куей, изящна като порцеланова статуетка. Студентката отличничка е прикрепена към българчето, за да му помага и... двамата се влюбват лудо. Любовта им обаче е невъзможна. Родената през 1937 г. Сун е от стар аристократичен род с вековни традиции. Баща й е виден китайски интелектуалец - филолог, писател, преподавател по древнокитайски език, историк. Майка й завършва американски колеж, следва химия и преподава английски език.

А кой е Марин? Бедно момче от Оряхово, син на дърводелеца Иван и на неграмотната Тота. И срещу тях – една китайска династия с цялата си хилядолетна история и с наследницата си, принцесата Cyн. „За да ги омилостивят, родителите ми скалъпват набързо легендата, че татко е оряховски принц“, смее се Феникс.

Когато в академията разбират за любовта им, предупреждават Марин да стои далече от момичето. На Сун пък заявяват, че връзката й с чужденец е направо национално предателство. Двамата се срещат тайно. Разменят си бележки, които крият в хралупата на едно дърво в парк далече извън Пекин, като до там стигат на велосипеди. Находчивата Сун измисля тяхна си „сигнализация“ – ако е сплела косите си на една плитка, значи могат да са заедно след занятия, ако е на две плитки – срещата е невъзможна.

Упоритата и предприемчива Сун решава да се бори срещу табуто и издейства някак благословията за брак от външния министър Чжоу Енлай, дясна ръка на Мао. През 1957-ма в Пекин се ражда първото дете Боряна. Две години по-късно, през 1960 г. Марин и Сун се връщат в България.

В София, за да се издържат, пекинската аристократка Сун мие чинии в студентския стол. В мизерните условия обаче Марин е щастлив, Сун го вдъхновява и той твори денонощно. Става преподавател по текстил, после доцент и професор в Художествената академия. Основава катедрата „Текстил и мода“. След 3 години живот в таванска стаичка семейството се премества в къща на ул. „Оборище“. Междувременно през 1962 г. се е родил Феникс и Сун хвърля пъпа му в академията. Буквално.

Изящната, харизматична и общителна Сун с отличен български, френски, английски и руски много бързо се превръща в една от софийските градски легенди. Семейството събира столичната бохема в дома си. Дизайнерите, работили в Центъра за нови стоки и мода, още помнят изисканата и стилна Сун, която е дизайнер, но би била и изключителен модел. Рангел Вълчанов снима екзотичната дама във филма си „Слънцето и сянката", по-късно тя участва и в сериала „На всеки километър".

През 1976 г. Върбанови се преместват във френската столица. Марин прави много самостоятелни изложби, но съдбоносна и за двамата се оказва 1980-та. На панаира на изкуствата и галериите в Гран Пале модният дизайнер Пиер Карден се влюбва в творбите на Марин и урежда цялата му изложба да се представи в галерията му “Espace Cardin” в Ню Йорк. Карден е очарован и от фината и елегантна Сун. Оплаква й се, че няма никакъв достъп до комунистически Китай.

Сун отваря за Карден вратите за „Забранения град“, създава истинска търговска модна империя и открива ресторант Maxim’s в Пекин. Така се ражда Мадам Сун – името, с което е известна в цял свят и до днес. В ресторанта, често посещаван от светски знаменитости, режисьорът Бернардо Бертолучи среща Мадам Сун и е покорен от нея. Тя му издейства разрешение за снимки в „Забранения град“ за кино шедьовъра „Последния император“, а той й връща жеста с малка роля във филма – на една от императриците.

През 1989-та Марин Върбанов си отива на 56 години от рак на белите дробове. Сун остава вярна на своя Марин до края на живота си през 2006-а, когато си отива - също от рак на белите дробове. Погребана е в семейната гробница на рода си в Пекин.

От двете деца на Марин и Сун Боряна е пазителят на семейната памет. Тя е завършила стенопис в Париж. Скътала е любoвнитe пиcмa мeждy Cyн и Mapин, ĸoитo ca пъхали в корубата на дървото. Сега те са в мyзeя “M+” в Xoнĸoнг. Там са и ĸapтинитe нa Сун, и гoблeнитe нa бaщa им. Боряна живее с дъщеря си Марина, родена от брака й с българин, в Пекин. Там е известна с китайската фамилия на майка си – Сун (Song). Тя също често си идва в България, а в момента, заедно с Марина, е в Париж при брат си.

Феникс, съпругата му, французойката Сара и синовете Юго (на 22 г.) и Ернест (на 19 г.) много обичат да си идват в България. В София имат апартамент на тиха уличка в кв. „Изток“, който са превърнали в ателие. Лятото винаги са в Созопол.

Това лято Феникс два пъти си е идвал в България и за пръв път е посетил Велико Търново, за да се потопи в българската култура. Обича българския фолклор и като диджей е покорен от „мистерията на българските гласове“. Обича българската кухня, готви в Париж сарми и мусака, а в България обожава шкембе чорбата. „По темперамент съм си българин“, смее се той.

Тази година семейството е празнувало Коледа тихо и в тесен кръг - Сара и Юго са с ковид. „Пожелавам си през 2022-ра повече любов и хармония между хората от различните етноси, баланс, в който човек може свободно да се изразява, да твори. И да се маха най-после този ковид“, казва Феникс.

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Лайфстайл