Ленин неправилно разбрал Маркс и потопил Русия в кръв

Заедно с Троцки въвеждат “червения терор” и съзнателно започват Гражданската война, заедно със Свердлов нареждат да се ликвидират цар Николай Втори и цялото му семейство

Руска кръв не е текла във вените на Ленин, а чувашка, калмицка, немска и шведска

Бащата на Владимир Улянов Ленин, инспектор по образованието в Симбирска губерния, е бил с ранг действителен статски съветник, приравнен към генералско звание. Синовете му Александър и Владимир завършват гимназия с отличие и златни медали, приети са за студенти съответно в Петербург и Казан, но стават терористи. През 1887 г. първият е екзекутиран за участие в заговор за убийството на императора. Вторият, 17-годишният Володя, е арестуван, изключен от университета и принудително заселен за 2 години в дълбоката провинция.

Дядото на Ленин по майчина линия е бил лекар, по различни източници с немски, украински или еврейски произход. Православен обаче, учил е медицина в Петербург, имал звание подполковник. Което не би било възможно по онова време, ако е считан за юдей, на тях не им е било разрешено да следват в столиците. В революционните кръгове и Ленин не е бил приеман за юдей. Руска кръв обаче не е текла във вените на Ленин, установени са чувашка, калмицка, немска и шведска.

Ако големият брат е искал да ликвидира само императора, по-малкият се устремява към сваляне на монархията, световна революция и диктатура на пролетариата. “Руският работник ще свали абсолютизма и ще поведе руския народ и пролетариата от всички страни по пътя на открита политическа борба към победоносна комунистическа революция”, пише още през 1894 г. и това става Веруюто на ленинизма. Не само пише и говори, но и активно действа. През 1898 г. създава Руска социалдемократическа работническа партия. Димитър Благоев създава такава в Петербург 14 години преди него, но в Русия въобще не я споменават.

През 30-годишната си конспиративна кариера Улянов е ползвал около 150 псевдонима, сред съратниците най-често са го наричали “Стареца”. Идеите и намеренията на революционерите в частта им за подриването на властта в огромната империя съвпадат напълно с интересите на историческите й врагове Великобритания, Франция и Германия. През 1902 г. Ленин е в Лондон, вероятно там е осъществен първият контакт на британските служби с него. Ценен е заради противодържавните си цели, с партията, с конспиративните си контакти, с влиянието си сред терористичните структури и елементи в Русия.

Най-много заради личните си качества. Ричард Пайпс, професор в Харвард, пише за него: “... показва се като изключително старателно, дори педантично момче, в психологията се нарича... следвали са го безпрекословно... бил е рядко явление, човек с желязна воля и неукротима енергия, събрал в едно фанатичната вяра в каузата с не по-малка вяра в себе си.” Извеждат го в Женева, там е много по-полезен, а и връзката се скрива. И те са му много нужни с парите и влиянието си, смята да ги използва за своите цели. Добре е спонсориран за лични и партийни нужди, прави много контакти с революционно настроени лица, главно от руската емиграция, но и от други европейски страни.

Противниците му в европейските леви движения са отбелязвали, че всъщност се опитва да създаде не партия на работническата класа, а секта от заговорници. Самият той пише: “Ние принципно никога не сме се отказвали и не можем да се откажем от терора.” Призовава към “най-радикални средства и мерки”, както и за създаване на “отряди на революционна армия във всякакви размери, които сами да се въоръжават с каквито оръжия намерят... да се занимават с убийства в името на революцията, грабежи, изнудвания, конфискации на частна и държавна собственост.”

Лично организира вътре в ЦК малка група, наречена “Болшевишки център”, която да придобива средства специално за неговата фракция, тези хора впоследствие са най-важните активисти при налагането на “червения терор”. Пайпс е точен в психологическата характеристика на Ленин - компулсивен тип. За този невротичен стил на мислене и поведение преди е употребяван изразът “натрапливите състояния”.

Вилхелм Райх е наричал засегнатите от тях “живи машини”, техните субективни състояния в голяма степен съответстват на това определение. Бие на очи догматичното ядро на такива личности, при близък контакт те будят у другите раздразнение поради принципното оспорване на чуждо мнение. Излъчват силен негативизъм, безкомпромисен перфекционизъм, зад външната защитна маска стои мощен самоконтрол. За да избегнат критиката и отхвърлянето от хората.

Персонажи с ригиден (вкаменен, негъвкав, закостенял) характер често се представят като тревожни, прекалено оживени и забързани нанякъде, свърфокусирани в мислите и действията си. Рядко са доволни от постигнатите резултати, все препускат към нови цели и се засилват към “високи летви”. Залутани в детайли и подробности, притиснати от множество “Трябва” и “Длъжен съм”, не изпитват щастие, не харесват себе си, още по-малко колегите, съратниците. “Живата машина” често се възприема като натоварена със свърхвисок морал и апостолски идеализъм, подчинена на безкомпромисна чистота на помислите и действията, на ред, дисциплина и пунктуалност.

Този типаж е често срещан сред революционерите от различно естество, особено сред екстремистите. Нерядко те оглавяват превратите, бунтовете и революциите, те преобладават сред водачите на социални сътресения във времена на големи промени като нашето. Има ги и сред камикадзетата, “благородните” разбойници и “призваните” да отмъстят, въздадат, накажат. Хора-мозъци, както някои ги наричат, при това само с ляво полукълбо и без връзка с тялото, духовната интелигентност и въобще с реалния живот. Присъщи са злопаметност, нетърпение и агресивност, нетолерантност и поведенческа жестокост.

Много от тези особености на ригидния характер са наблюдавани и документирани за вожда на световния пролетариат Ленин. Такива качества според биографиите им са притежавали негови две сестри и двама братя, също професионални революционери. Наследствеността се е оказала много по-силна от здравата семейна среда, доброто възпитание, високия интелект, отличното за времето образование и забележителната начетеност.

Не са го възпрели да организира, насочва, разпорежда и оправдава чудовищни репресии, засегнали милиони, в огромното им мнозинство напълно невинни хора. Устно и писмено е заповядвал с оръжие да се изземва житото от селата, да се взимат заложници и често да се избиват наред с по-заможните селяни и съпротивляващите се. Заедно с Троцки въвеждат “червения терор”и съзнателно започват Гражданската война, заедно със Свердлов нареждат да се ликвидират цар Николай Втори и цялото му семейство.

Под негово ръководство се осъществяват четири извънредно жестоките кампании срещу православната църква, избити са десетки хиляди свещеници, разрушени или ограбени са десетки хиляди храмове. Религията била “опиум за народа, мерзост и зараза”, електричеството трябвало да замени Бога за хората. Създаваният с десетилетия образ на мъдрия мислител и държавник, денем и нощем загрижен за благото на народа всъщност е бил за прикриване кървавите престъпления на един безмилостен диктатор.

Груб, словесно агресивен до цинизъм е бил Ленин. Причислявайки се сам към интелигенцията, организира огромни чистки, негов е изразът “интелигенцията е лайно”. Тази дума доста често е в речника му в редица други случаи на обидни нападки дори срещу видни съпартийци. През 1922 г. лично разпорежда да се натоварят на два кораба и прогонят близо 300 учени, писатели и философи, цветът на руската интелигенция. Стотици хиляди такива са напуснали страната преди и след тях.

Ленин е бил силно изненадан от Февруарския преврат през 1917 г., дори не предполагал, че ще доживее до въжделената революция. Доказано е, че германското военно разузнаване в пломбиран вагон го прекарва заедно с 35 съратници до Русия. Главата на Временното правителство прави всичко възможно да предаде властта именно на него и болшевишката партия.После поръчителите извеждат Керенски с американска дипломатическа кола и британски кораб в Лондон.

Вождът поема властта с обещание за честни избори, после моряци разгонват парламента, обявявайки, че ”демокрацията в Русия се е изчерпала”. Спира войната с Германия, отказва се от царския договор по Англо-френско-руското съглашение за следвоенен дележ на територии. Според него към Русия трябвало да преминат Истанбул с Босфора и Дарданелите, както и доста голяма част от Източна Турция. Не интересите на Русия са го интересували, а световната революция, за което несъмнено в Лондон са му ръкопляскали.

Изправен през 1923 г. пред трагедията в страната, причинена от него и комунистическата секта, споделя, че всъщност неправилно били разбрали Маркс, но щели да се поправят.

През 60-те години на миналия век попитали видния китайски политик Джоу Енлай за оценката на Френската буржоазна революция. Отговорил: “О, твърде малко време е минало оттогава!” Минала през Социалистическата, тя продължава и днес като Либерална.

Коментари

Задължително поле