Излиза книга за приключенията на духчето Йойо

Една звездна двойка – мултижанрови творци – пристига в София. Мартин Пантелеев ще дирижира на 2 април юбилейния концерт на Александрина Пендачанска в НДК. Това обаче е концерт, който ще зарадва публиката след друго важно негово участие. Съпругата му Лида Пантелеева издаде фентъзи роман за деца – “Изгубената мелодия на духчето Йойо” (изд. “Лексикон, 2018). Премиерата ще събере на 28 март в Българския културен център (София) не само любители на фентъзи сюжети, но и много музиканти, художници, писатели. Защо ли? Ще прозвучи откъс от едноименния мюзикъл, който Лида Пантелеева представя вече няколко години в Германия. Тя е автор не само на музиката и текста, но и на великолепните илюстрации в излязлата на български книга. А чаровникът – виртуоз на цигулката – Мартин Пантелеев – ще импровизира по мотиви от песните в мюзикъла.

В “Изгубената мелодия на духчето Йойо” тривиалните роли от хорър формата не отговарят съвсем точно на стандарта за “лош” и “добър”: тук призраците са чаровни, смели, креативни; те обитават паралелна реалност, свирят на невиждани тръби и веднага ни стават симпатични с лудориите си. Разбира се, всяко добро фентъзи концентрира читателското внимание върху фигурата на злодея – в случая това е Вещицата, обитаваща Черната гора. Тя краде душите и мелодиите на призраците и превръща красивите души в черни дървета. Антиподният топос е Долината на усмивките, където щастливи живеят призраците Йойо и Тесфай, а хилядите призраци се радват на слънцето Тамас, на Танус – Дървото на вечната мелодия, на сребърната луна Артис и червената луна Ронус. Въобще всички елементи на тайнственост, легендарност, магьосничество и последващи страховити сблъсъци на сили и персонажи са налице.

Авторката води читателя през лабиринта на страховити ситуации, тайнствени места, сини светкавици и чудати същества. Приказни дървета, невиждани цветя и божествени мелодии ще привличат вниманието ни. Ще се отваря и затваря Портала между паралелните светове, а страхът от силата на Вещицата ще породи тръпки у всяко дете. То ще плаче с призрака Тесфай, ще се ужасява от блатото в Черната гора, но и ще се сражава наравно с него за победата на Доброто над Злото. В края на книгата ще страдаме за апокалиптичното унищожение на Долината на усмивките и ще се надяваме... Защото съществува Спасението – то ще дойде с блестящата Сфера, от която извира “Одата на радостта”.

Коя е Лида Пантелеева?

Тя е автор е на четири детски мюзикъла: “Изгубената мелодия на духчето Йойо”, “ Хензел, Гретел и нюйоркските деца”, “Ези и Фореста” и “Сънищата на нощта”. Родена е на 24.12.1979 г. в гр. Варна, свири на пиано от 4-годишна възраст. Завършва СУИ “Д. Христов” (Варна), а после и НМА “П. Владигеров” (София) като студентка на именития български пианист проф. Антон Диков. Концертната є дейност я отвежда в Германия – учи в Музикалния университет на гр. Хановер в класа по пиано на Мартин Дйорие. Двамата с Мартин Пантелеев изнасят множество концерти в Германия и Европа, създават и поставят началото на фестивал за камерна музика в гр. Барт.

Лида Пантелеева:

С Мартин ни събра музиката

- Лида, в България широката публика сега научава, че в живота до Мартин Пантелеев върви една талантлива дама - музикант, художник и писател. Разкажи ни как срещна Мартин. С какво се занимаваш в Германия?

- С Мартин ни събра музиката. Бяхме запланували концертна вечер със сонати на Бетовен и Брамс и след първата репетиция вече съществуваше някаква необяснима връзка между нас. И до днес първата соната на Брамс за цигулка и пиано е много специална за нас и я изпълняваме с вълнението, изпитано преди толкова много години. В момента съм преподавател по пиано в Salem College, както и пианист във Валдорфшуле в гр. Юберлинген. Имаме и концерти с Мартин. През март поставихме началото на нов фестивал за камерна музика в южна Германия. А току-що завърши Седемнадесетото издание на фестивала “Kammermusiktage Barth” - в град Барт, на брега на Балтийско море.

- Как се роди този фентъзи роман?

- За всичко е виновна професията ми. Дълги години работих за музикалното оформление на годишния празничен концерт в основното училище на нашия град. Един прекрасен ден колегите просто ме попитаха дали не мога аз да напиша следващата пиеса, за да си спестят търсенето на нови произведения, които и без друго аз пренаписвах. И така започнах да пиша детски мюзикъли. Три от тях бяха посрещнати с голямо въодушевление. Поради това след премиерата на най-новия ми мюзикъл “Сънищата на Нощта” предвиждам още няколко концертни изпълнения, за да може да се задоволи интереса на публиката. Пак същите колеги ме попитаха защо все още не ми е хрумнало да напиша книга. Така се роди и настоящата история за Йойо. При мен нещата се придвижиха в обратен ред: първо мюзикъл, после книга. Мюзикълите са за деца, но и се изпълняват от деца. Това налага една по-олекотена форма на текст, музика и танц. Затова в процеса на писането на книгата излязох от пределите на мюзикълния сюжет. Всичко, което бях спестила, си намери мястото в историята, появиха се и нови герои като Юбил и Кужу, които въобще не фигурират в мюзикъла.

- Двамата с Мартин сте семейство с разностранни творчески интереси. Той обикаля света като диригент и пише стихове и есета в блога си. А ти преподаваш пиано и създаваш фентъзи истории. Как се съчетава всичко това с ежедневните предизвикателства - семейни, кариерни, творчески?

- Ние се радваме взаимно на успехите си, черпим идеи един от друг, не спираме да мечтаем заедно и да си поставяме нови цели, повечето от които на пръв поглед са абсолютно неосъществими. Смеем се много и обикновено гледаме напред - в една и съща посока.