Лицемерие и откровени лъжи в класациите на “Репортери без граници”

Индексът на свободата на словото се формира от субективните мнения само на хора, свързани с глобалния октопод на Джордж Сорос

Ако досега не сте разбрали, България била на 111-о място по свобода на словото. Неприятната оценка ни е дадена от международната неправителствената организация “Репортери без граници” (РБГ). 

 

Базираната във Франция организация се финансира основно от фондация “Отворено общество”, подопечна на финансовия спекулант, милиардерът мизантроп Джордж Сорос; USAID - американската агенция за международно развитие и други, по думите на бившия генерален секретар и основател на “Репортери без граници” - Робер Менар американски организации, "тясно свързани с външната политика на САЩ”.

Много европейски и западни анализатори обвиняват РБГ в “прикрити геополитически цели” и “инструмент за прокарване на политиката на спонсорите си”.

 

Организацията изготвя и списък със “злодеи” и врагове, досущ като родните грантоеди. В него присъстват световни или регионални лидери, които не се съобразяват с “демократичните ценности”, яростно проповядвани и натрапвани от пропагандно-политическата машина на благодетеля й.

Несъмнено РБГ е най-известна с глобалната си класация за свобода на словото, която се цитира за щяло и нещяло в България.

Критериите, по които НПО-то определя позицията на дадена държава в класацията си, са общо взето три. Брой на убити или ранени журналисти в свързани с работата им нападения; брой арестувани журналисти; цензура, налагана от съответната държава върху едни или други теми.

 

Ако досега не сте знаели как и откъде получават информацията, за да попълват тези критерии, можете да отворите сайта им и да прочетете позицията им по убийството на Виктория Маринова в Русе. Шест дни след престъплението и след унищожителните доказателства, че Виктория нито е била журналист, нито убийството й е свързано с някакво измислено “журналистическо разследване”, на един от сайтовете в българската орбита на Сорос, на уеб страницата на РБГ се мъдри следното:

 

“Това убийство бе извършено само няколко дни след като опасният материал на Виктория Маринова бе излъчен”. Думите са на Атанас Чобанов, съосновател на сайта “Биволъ”. “Ние се възхищаваме на куража на тази журналистка! Единствената, която имаше достатъчно смелост да говори за измами с евро средства в ефир”.

 

“Маринова е третият журналист и втора жена, убита в ЕС за по-малко от година. Дафне Галисия беше убита от бомба заложена под колата й през октомври 2017, а разследващият журналист Ян Куцяк беше убит в Словакия през февруари тази година.”.

Само поставянето на Виктория в този списък е нелепо, какво да говорим за произнасянето на окончателна присъда без доказателства, процес и свидетели. Това безумие висеше във всички версии на уебстраницата на РБГ.

 

“Репортери без граници” черпят информация за индекса на свободата на словото само от партньорски медийни организации, които обикновено се хранят от същото място откъдето и първите. В случая с България имаме няколко медии, на чиито уебстраници седи гордо логото на “Отворено Общество”, и които са пословични с безрезервното си плюене по родината. Имайки предвид, че финансирането, а и съществуването им е базирано на това, че се борят за “демократичните ценности в България”, обрисуването на клетата ни родина в най-тъмни краски е от изключителна важност.

 

По гореспоменатите критерии Канада е класирана на 18-о място тази година. Там убити и ранени журналисти няма, но свободата на словото съществува, докато не засяга или критикува държавната проджендър, гей-, транс- и т.н. линия. След като канадското правителство ревизира текста на националния химн и замени фразата "повеля за всички твои синове" с ”повеля за всички нас”, за да е “полово неутрален”, всякаква критика, или съмнение в “прогресивното джендър бъдеще” в традиционни или социални медии, се преследва от закона и се наказва сурово.

 

Журналистът и баща на 4 деца Грег Елиът от Торонто е арестуван и заплашен от 6-месечна ефективна присъда, защото изразява несъгласие с политическите възгледи на 2 неолиберални феминистки в социална медия. Той не ги обижда, не заплашва по никакъв начин. Просто критикува. Темата е абсолютно табу и държавата преследва всеки, който се опита да постави дори само съмнение върху джендър линията на правителството.

Този вид цензура не съществува за РБГ, защото джендър линията е част от философията на организациите, финансирани от Отворено общество.

В навечерието на новата 2016 година, Германия. Над 1000 жени са изнасилени или станали жертви  на блудствени действия на площадите в Кьолн, Щутгард и Хамбург. 100% от нападенията са извършени от “гостите на Меркел”, пристигащи от Арабския свят и Северна Африка. Но никой, освен пострадалите, не разбира за това. 3 месеца по-късно става ясно, че германските власти налагат тотално медийно затъмнение върху този вид престъпления.

Ръководството на германския ТВ канал ZDF признава, че се цензурира информация за престъпления, ако са извършени от “хора с по-тъмен цвят на кожата” Д-р Волфганг Херле, бивш шеф на обществения телевизионен оператор Zweites Deutsches Fernsehen (ZDF), обяснява, че журналистите са инструктирани да пишат новите така, както “желае г-жа Меркел”. 

 

Журналистът Михаел Щурценбергер е арестуван за критични коментари към исляма, които се обуславят с фразата “Ислямът не е религия на мира”. Германските власти го обвиняват в “реч на омразата” и съдът го осъжда на 6 месеца условно.

 

Мария Ладенбургер, дъщеря на заместник-генерален директор на правната служба в европейската комисията в Брюксел - Клеманс Ладенбургер, е зверски изнасилена и удавена в германския град Фрайбург. Два месеца по-късно за престъплението е задържан Хюсейн Хавари, афганистански нелегален емигрант. Ужасната история е отразена дори от органа на централния комитет на Сорос - “Ню Йорк Таймс”, но германската обществена телевизия, финансирана от немския данъкоплатец ARD отказва да отрази задържането на Хавари с аргумента, че новината е “изолирана и твърде местна” и такива неща се случват всеки ден. Дори след като хора от Фрайбург излизат на протест срещу мюсюлманските изстъпления, главният редактор на сутрешния блок д-р Кай Гнифке излиза с позиция, че “всяко убийство е ужасно” и допълва “рядко говорим за конкретни случаи на престъпление”.

Такива истории са стотици в последните 3 години в Германия. Цензурата е желязна и само ако гъкнеш срещу тъмните субекти, се озоваваш в районното.

 

Германия заема престижното 15-о място в класацията на РБГ. Вътрешната държавна политика отговаря изцяло на унищожителната доктрина на организациите на Джордж Сорос.

Германия и Канада са крещящи примери за лицемерието и субективността в подредбата на “индекса” за свобода на словото на РБГ, но нищо не може да се сравни със случая “Швеция”.

Вземете случаите на Канада и Германия и ги умножете по десет. Свобода на словото в Швеция просто не съществува от пет години насам.

Информационният поток, който излиза от скандинавската държава е изключително затъмнен и единствената информация за безчинствата на ислямистите, които вече са мнозинство в няколко големи града като Малмьо се прокрадва само по апокрифни канали в интернет.

За репресиите на Шведската държава срещу всеки швед, който дръзне да възроптае срещу политиката на съставеното изцяло от феминистки правителство.

Институтът “Гейтстон” квалифицира ситуацията там като “Войната на Швеция срещу свободата на словото”

“Изглежда доносничеството срещу съгражданите си в Швеция в момента се разглежда като “героизъм” от властите.”, пише в основният доклад на института. “Човек може да критикува нацизма, защо не исляма? Защо ислямът трябва да е защитен?” – попитал г-н Дени, 71 годишен пенсионер, които в момента е подсъдим “подстрекаване към омраза”.

“Вместо да използва ограничените си ресурси, за да защити гражданите си от зверските атаки срещу тях, Швеция използва същите тези ресурси, за да води юридическа война срещу собствените си граждани, които се осмелят да говорят срещу същите тези атаки”, продължават американските учени.

Материали, коментари, анализи, които поставят под въпрос подменянето на коренното население на Швеция с пълчища ислямски примати, от които 0,7% са заети по някакъв начин в икономиката, се преследва от закона. В медиите допускането на нещо подобно е немислимо.

Швеция, дами и господа, е класирана от “Репортери без граници” на второ (2) място по свобода на словото в света!

И в трите държави, които споменах Истанбулската конвенция е приета, мюсюлманската инвазия е гарантирана от държавните правителствата, утвърдени са хомо браковете, третия пол и всички възможни извращения, които октоподът на Сорос прокарва в държавните законодателства.

Ето това са всъщност критериите за “свобода на словото” които подреждат тази клеветническа класация. Който играе по правилата на господаря получава шестица, който не съвсем 111 място.

Коментари

Задължително поле