Лойд Остин - Генерал с авторитет

“Трябва да разполагаме с възможности, които ни позволяват да представляваме съществена заплаха, сила която подтиква Китай към сдържаност в бъдеще. Ще трябва да направим съществени крачки напред в използването на квантови компютри, изкуствен интелект, възхода на свързаните бойни полета и базираните в орбита платформи. Тези неща ще ни дадат този тип възможности, които позволяват да изложим на риск голяма част от китайския разузнавателен капацитет...

Ако бъда утвърден на поста ще изпълнявам мисията на министерството на отбраната, винаги с целта да гарантираме сдържаност и сигурността на нашата страна и ще отстоявам принципа на граждански контрол върху военните дела, както е по закон. Разбирам и уважавам резервите, които някои от вас имат по отношение на назначаването на пореден пенсиониран генерал начело на министерството на отбраната. Сигурността и безопасността на нашата демокрация изисква компетентен граждански контрол над нашите въоръжени сили и подчинението на военната мощ на гражданската власт.” 

Това са само част от приоритетите, които защити по време на изслушването си пред Сената на САЩ на 19 януари пенсионираният армейски генерал Лойд Остин. Два дни по-късно с вот 93 на 2 гласа той бе одобрен и стана първият чернокож американски министър на отбраната. За назначаването му се наложи специален указ на Конгреса, който да отмени в негова полза клауза от закона за националната сигурност, който изисква бивши военни да са били най-малко седем години извън служба, преди да могат да оглавят Пентагона. 

Китай, разбира се, не е единственият водещ приоритет, който генерал Остин защити пред Сената - на ръцете му са също така скъсани от администрацията на Доналд Тръмп алианси за кърпене навън, неовладяема пандемия вътре и растящи рискове и прояви на крайнодесен екстремизъм в редиците на войската. Последното предизвикало, ден след метежа на Капитолия във Вашингтон, Съветът на началник щабовете на въоръжените сили на САЩ да излезе с безпрецедентно официално изявление към военнослужещите от всички родове войски, че техен дълг е да служат на конституцията, а не на политическата власт. Т. е. да не слушат Тръмп. Още повече, че в последния ден преди Джо Байдън да положи клетва като новия президент на САЩ на 20 януари, четиринадесет от 25-те хиляди военнослужещи, изпратени да обезпечат сигурността на церемонията, бяха подменени по спешност, след последна “проверка” от страна на Федералното бюро за разследване (ФБР) за възможни крайно-десни уклони и пристрастия към Доналд Тръмп. Ще кажете капка в морето и ще сте сбъркате. Както се казва “една птичка пролет не прави”, но “една крастава овца, цяло стадо окрастява” - парадокс на две български народни мъдрости, особено приложим стане ли въпрос за затворени професионални общности - като войската, например.

С което се връщаме на генерал Лойд Остин, роден на 8 август 1957 г. в град Мобайл, щата Алабама, но израства в Томасвил, Джорджия. Завършва военната академия “Уест Пойнт” през 1975 г. с бакалавърска диплома по естествени науки. Десет години по-късно защитава и магистърска степен в същата област, както и такава по стопанско управление.

Остин завършва “Уест Пойнт” със звание младши лейтенант и първото му назначение в края на 1970-те е в механизирана дивизия в Западна Германия. Преди да премине през различни постове в йерархията на службата в Сухопътните войски на САЩ през следващите три десетилетия. От командни позиции в полкове в Индиана и Северна Каролина, до организирането и прякото участие в командването на превземането на Ирак през 2003 г. Със “сребърна звезда” за приноса си, Лойд Остин прекарва до 2005 г. и две години в Афганистан, като командващ на високопланинските операции.

Издигнат в генерал-лейтенант през 2006 г., Лойд Остин се завръща същата година като втория най-високопоставен американски офицер в Ирак, командващ Многонационалните сили. Четири години по-късно поема и командването на американските войски в Ирак, на церемония в Багдад, с участието на сегашния президент на САЩ Джо Байдън. Оттогава двамата установят приятелски отношения. За приноса му следващите две години за преминаването от операция “Иракска свобода” към операция “Нова зора” през 2012 е и повишен в заместник началник на генералния щаб на американската армия, преди на следващата година с указ на президента Барак Обама да бъде повишен до командващ Централното военно командване на въоръжените сили на САЩ (ЦЕНТКОМ).

 

Пример за външната ни политика

Трябват ни лидери като Лойд Остин, които разбират че нашите въоръжени сили са само един от инструментите на националната ни сигурност. За да запазим Америка силна и сигурна, изисква да използваме всичките ни налични инструменти. Той (б. р. - Лойд Остин) и аз споделяме една и съща увереност в отдаването на правомощия на дипломатите ни и експерти в областта на развитието да водят външната ни политика, с прибягването към сила единствено в краен случай.

Джо Байдън, президент на САЩ

 

Идва навреме

Генерал Лойд Остин е изключително квалифициран лидер с дългогодишна и значима кариера във въоръжените сили на САЩ. Остин поема управлението на министерството на отбраната във време, в което стратегическите цели на САЩ се промениха към открито противостоене срещу Русия и Китай, чието влияние в света нараства.

Джак Рийд, американски сенатор, член на комисията по външна политика

Неясен по отношение на Китай

С описанията на Байдън за предизвикателствата пред националната сигурност на САЩ - от пандемията до климатичните изменения, и от разпространението на ядрени оръжия до кризата с бежанците - заедно с липсата на познания на Остин в Индо-Тихоокеанския театър, всичко води до нови спекулации за посоката на политиката на Байдън спрямо Китай и дали ще намали тона на неговия предшественик за “голямата надпревара между двете световни сили”.

Абинджан Реж, редактор международни въпроси, The Diplomat

Бърза (и скромна) стъпка в частния сектор

След като се пенсионира през 2016 г. Лойъд Остин прави задължителната за всеки бивш високопоставен военен, особено на централни ръководни позиции, крачка към частния сектор. Присъединявайки се към борда на директорите на “Райтиън Технолоджис”, един от най-големите подизпълнители на държавни поръчки от американския военно-промишлен комплекс.

Коментари

Задължително поле