Ние сме в лабиринт

Спекулативният капитализъм се развива вече близо половин век, не само на Запад, но и в рая, в който Китай се превърна за него. Той успя да го направи, защото носи материални промени, които смятаме за положителни. Това са именно промените, които ни накараха да следваме духа на капитализма. Материалните подобрения ни правят материалисти и ни карат да спекулираме за още повече материални подобрения. Това е порочен кръг...

За да обясня всичко това, имам навика да казвам, че средновековният човек е живеел много по-дълго от нас. Земният му живот се свеждал до петдесет години средно, но той вярвал във вечния живот и затова земната част от живота му била само кратък миг за него. Надявали се на медицински напредък, само за да намалят болката, но не и за да удължат живота. Съвременният човек живее, да речем, 80 г. средно, значи с тридесет години повече, но той е загубил чувството си за вечност. Това е пример, който показва, че духът и материалният живот се създават съвместно. Човекът преследва материални мечти, не защото е станал материалист, а защото материалните икономически и социални успехи го карат да мисли по материалистичен начин.

Ние сме в лабиринт: развивайки се, светът произвежда духа на света, който е неговото собствено оправдание. За да излезем от него, би трябвало да вярваме в дух извън света, трансцендентен дух, който ще се разкрие. Това, което предлагат традиционните религии, откъдето и тоталната им загуба на влияние в господстващия дух на спекулативния капитализъм. За него единственото възможно отвъдно се крие в изключителното бъдеще, което се надява да постигне тук долу и с което оправдава своите спекулации. Така че той е автотрансцендентен.

... От моя гледна точка, повсеместната спекулация е в основата на задълбочаването на неравенствата, така че те ще продължат да се задълбочават... Неравенствата произтичат от самата природа на функционирането на съвременната икономика.

(Със съкращения, превод “Гласове”)