Йордан Радичков давал зайци като автограф на цялата дружина

„Левски“ измъкна трудна, но важна победа на „Герена“

Треньор обезвреди въоръжен ученик с… прегръдка (ВИДЕО)

Тео Ушев с нова номинация за „Оскар”

Рафаел Надал се ожени

Италианец, воювал с кюрдите срещу ИДИЛ: Турската офанзива ще възроди Ислямска държава Турците унищожават бойците, които изстрадаха толкова много за света, казва Клаудио Локатели

Един милион протестираха срещу Брекзит в Лондон

Внезапна сърдечна смърт покосила 15-годишната ученичка от Димитровград

Апатит наш насущний Съдържа се в костите и зъбите

Първанов: Отстъпили сме прекалено много на Македония

Испанският премиер отхвърли призива на лидера на Каталуния за диалог

Дмитрий Медведев: Газопроводът „Турски поток“ е изгоден за цяла Европа

Полицаи обискираха дома на кмета на Несебър Цял ден в града се провежда специализираната акция

Пламна известен ресторант в София

Патриарх Неофит стана Почетен гражданин на Перник

Лъвското сърце – Радослав Панталеев

След 10-годишна пауза България отново има медалист от световно първенство по бокс. Отличието донесе Радослав Панталеев, който взе бронз в категория до 91 кг.  В Екатеринбург (Русия) 26-годишният талант постигна три победи, включително и над бившия №1 в света Ерисланди Савон (Куба), племенник на трикратния олимпийски шампион Феликс Савон. За боксьора от Долна Митрополия това е най-големият успех в кариерата, след като на редица големи първенства остава в подножието на отличията.

Много пъти ми е минавала мисълта да се откажа, но все нещо ме е задържало и карало да продължа – признава Радослав Панталеев, бронзовият медалист от световното по бокс. – За всяко първенство тръгвах с големи очаквания и се раздавах на сто процента, но винаги оставах на крачка от отличията. Специално за този шампионат не гледах толкова надалеч, мислех мач за мач, връщах се след тежка травма и не знаех до къде ще стигнат силите ми.

Близо година 26-годишният талант е извън ринга, в която се подлага на две операции на дясната ръка, с която боксира. И признава, че на моменти все още не се чувства във върхова форма. А мондиалът в Екатеринбург е едва втората му изява този сезон след европейските олимпийски игри в Минск през юни, където губи с 2:3 гласа след поредното спорно съдийско решение в този спорт. “Разбира се, и аз се повлиявам от несправедливите отсъждания – продължава националът. – Но се старая да се абстрахирам, гледам да свърша моята работа. Дори сега на световното, когато чух, че победата е с единодушно решение, помислих си: дават я на кубинеца. Бях безкрайно щастлив, когато вдигнаха моята ръка!”

И допълва, че няма притеснение от големите имена в бокса, когато се налага да се изправи очи в очи срещу тях. А за неговата рутина и увереност допринася участието му в професионалните серии за тима на “Британските лъвски сърца” през последните 3 сезона. Миналата година българинът записва и една от най-престижните си победи – над Клементе Русо (Италия), двукратен световен шампион и два пъти сребърен медалист от олимпийски игри. Асът ни демонстрира надмощие във всичките 5 рунда, а след последния гонг реферите дават единодушно успеха за нашето момче – 3:0. Така “лъвските сърца” печелят убедителната битка с “Италианската гръмотевица” – 4:1. И взимат бронз в крайното класиране.

“Тези срещи ми помогнаха страшно много да израсна, като боксьор – продължава Радослав. – Ако не беше профилигата вероятно нямаше да стигна до този успех на световното. Форматът да играя пет рунда, а не три също ми допада много. Винаги губя първия, докато вляза в мача, но печеля всички останали.”

На тренировки често се случва Панталеев да влиза в спаринги с Тервел Пулев, бронзов медалист от олимпиадата Лондон 2012, а сега професионалист. Двамата си помагат един на друг преди важните мачове. И въпреки, че засега се въздържа да продължи на профиринга, Радослав не спира да следи изявите на сегашните звезди, особено на тези в тежка категория.

“Признавам си, че много се израдвах на успеха на Анди Руис над Антъни Джошуа – разкрива талантът. – Никой не слагаше в сметките си шишкото, беше и по-нисък, далеч от атлетизма. Но ето, че няма невъзможни неща.”

Всъщност Панталеев е от малкото състезатели, които не пробват един или друг спорт в детството си, докато намери своя. Запалва се по бокса от раз. И още от малък непрестанно гледа видеокасети с мачовете на Майк Тайсън. Дори не е повлиян от по-голямата си сестра Деница Панталеева, която сега е треньор по карате в спортното училище в Плевен.

Вече 9-годишен баща му го завежда в залата. Тренира две години в “Спартак” (Плевен) при Георги Тончев. “От него научих първите стъпки в бокса, да съм мъжкар, да не ме е страх… – казва Панталеев. – Все ми казваше, когато ми потече кръв от носа: Това са подробности, моето момче. Бях доста нахъсан. И много ми харесваха ръкавиците…”

На първото си състезание за момчета обаче не тръгва по план. Губи още на старта в Русе. “Тогава боксирах на 75 кг, бях нисък, буквално кюфте – спомня си призьорът. – Но се амбицирах да сваля килограмите, започнах да тренирам още по-усърдно и резултатите не закъсняха. За “Спартак” имам 6 състезания и шест пъти ставам шампион.”

Вече 12 години Радослав е състезател на ЦСКА, подготвя се при Михаил Таков, при който започват също Кубрат и Тервел Пулеви. “Най-силната му черта по време на среща, е че хем може да те успокои, хем да те надъха страшно много – разкрива националът. – И винаги ми е казвал, че няма невъзнаграден труд.”

А след успеха на мондиала боксорът е още по-мотивиран да продължава с упоритите тренировки, за да сбъдне поредната си мечта – да се бие на олимпийския ринг. А защо не именно в Токио 2020 да е неговият звезден миг…

 

Има висше военно образование

Освен на спорта, Радослав Панталеев залага и на образованието си. Преди две години завършва Военния университет във Велико Търново. Засега обаче не смята да продължава с военната служба. А след време, кой знае…Извън залата боксьорът е като повечето младежи на неговата възраст. В свободното си време предпочита да прекарва с приятели. Много държи на семейството си.

 

За него

Той е класическия пример за български дух

Радослав е типичен пример за български дух и мъжество. Въпреки, че много пъти бе ощетяван, после се наложи и дълго да преодолява контузии, но това не го сломи. Продължава да върви по своя път и съм убеден, че най-големият му успех предстои. За мен той е ярък пример за младите, как трябва да преодоляват трудностите.

Красимир Инински, президент на БФ Бокс

 

Трудолюбив и много търпелив

Изключително е трудолюбив и много търпелив. Руснакът, с който се би на полуфинала на световното, не е непобедим. С друга тактика изходът от срещата би бил съвсем друг. Сигурен съм, че след този медал, ще има по-голяма увереност във възможностите си. Но има и друг много важен фактор, който му позволява да продължи да се подготвя спокойно. В ключов момент Гриша Ганчев му подаде ръка, той е на заплата в “Литекс” и това му позволява изцяло да е фокусиран върху бокса. Убеден съм, че ще спечели квота за олимпиадата – целеустремен е и знае какво иска. А там всичко може да се случи.

Михаил Таков, личен треньор

 

Изцяло е отдаден на това, което прави

Много е трудолюбив, дисциплиниран и изцяло отдаден на това, което прави. Неговата сестра е и първата ми треньорка в каратето. Благодарение на нея започнах да се занимавам с този спорт. А с Радослав, макар че сме от един град, не бяхме толкова близки, допреди европейските игри в Минск. Той бе единственият от цялата българска делегация, който дойде в залата с двама-трима негови приятели, да ме подкрепя. Един прекрасен млад човек – възпитан, образован, интелигентен, който не спира да следва мечтите си, въпреки несполуките. И държи на приятелите и семейството си.

Ивет Горанова, шампионка в каратето от европейските олимпийски игри

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.