На Пролетния базар на книгата беше повдигната завесата на един дълго обсъждан любовен триъгълник – този между Пейо Яворов, Лора Каравелова и Дора Конова. Видният литературен изследовател Петър Величков представи мемоарната книга на Дора Конова „Лора, Яворов и аз” (изд. „Библиотека България”, 2019), на която той е съставител, редактор и автор на предговора.

Още преди да излезе официално на книжния пазар, това издание предизвика буря сред критици и литературни историци: имаме ли право като общество да преразглеждаме в друга светлина трагичните дни около смъртта на Лора, доколко спомените на Дора – съпругата на Михаил Кремен, са автентични?

Но ето че почти всичко, което Дора е съхранявала в своето прословуто куфарче, сега е побрано в една книга. Петър Величков сподели мотивите си, за да осветли интригата: „Тези спомени бяха едно табу: 48 години след кончината на Дора Конова най-после тя може да говори със своя глас. Единствено през 1977 г. в. „Труд” публикува три откъса от нейните свидетелства”.

От мемоарите на Дора Конова става ясно, че той е бил влюбен в нея през лятото на 1913 г. и е желаел развод с Лора, за да се ожени за Дора, която пък е съпруга на Кремен. „Яворов ми казваше, че ако аз се съглася да стана негова жена, той ще напише най-съвършените си творби... Те ще бъдат по-възторжени от „Песен на песните” на цар Соломон. Той ми казваше: от вас искам само една дума „Да”.”

Книгата задава и един съществен според съставителя ѝ въпрос: кой кого уби – Лора ли уби Яворов или обратното? Внимателният прочит на спомените на Дора Конова дава повод да се преосмислят възможните отговори.

Премиерата на книгата се водеше от издателката Ива Спиридонова: „С тази книга е поправена една несправедливост. Даваме думата на Дора Конова, която дълго мълча. Спомените имат право на свое време, в което да достигнат до нас и да намерят полагащото им се място в историческата ни памет. С изключителна прецизност и уважение към отминалото време и най-вече към личността на Дора, Петър Величков събира и подрежда изгубените частици от един пъзел, който може би никога няма да бъде подреден напълно. Една цяла епоха оживява, усеща се духът на времето, виждаме противоречивата Лора Каравелова, мрачния, но и светъл Яворов, Михаил Кремен и, разбира се, самата Дора Конова, изградени в цялост, но и представени напълно обективно и от първо лице. Тя споделя своята истина, заявява съществуването си, което на практика ѝ бива отказано приживе, защото тя безспорно е непризнат фактор в живота и на Яворов, и на Лора, а и в тяхната смърт”.

В премиерата се включи и Катя Зографова, която от дълго време проучва творческата и житейска драма на Яворов: „Няма щастлива любов. Дора Конова очевидно е била влюбена в него и въпреки че е била омъжена за М. Кремен, тя не допуска до себе си своя съпруг и се развежда с него”.