Любов и само любов

Поп певицата Роси Рос, която е композитор и автор на текстове за песните си, представи най-новата си стихосбирка „Любов” (2020) в Клуб „Журналист” вечерта на 14 октомври. Заради пандемичните ограничения тази премиера беше отлагана два пъти, но най-накрая желанието на авторката и публиката се сбъдна. 
Поетът Ивайло Диманов приветства над 70 почитатели на Роси Рос – поети, музиканти, визуални артисти, които изпълниха клуба и се насладиха на нейното творчество.

Роси изпя няколко свои песни, а актрисата Румяна Николова прочете нейни стихове. Литературно-критически анализ на досегашното творчество на авторката направи Анжела Димчева.

„Роси Рос е разпознаваема марка за многофункционален творец: композитор, изпълнител и поет. Визията й предразполага публиката, която я обиква веднага – не само заради младежкото й излъчване, но и заради усмивката и добротата в очите й, заради характерния тембър и естественото й присъствие на сцената, без изкуствени атрибути, които да скандализират зрителя. Роси Рос успява да запази най-доброто от традиционното музициране – класическа китара и вокал, като по своите поп композиции създава текстове с лесна артикулация и достъпност на посланията. Творбата й „Песен за България” притежава топла мелодичност и запомнящ се рефрен, който ни приближава ненатрапчиво към патриотизма чрез ритъм, достъпен текст и клетва към родината, която е естествена като почитта към майката, семейството, природата.

Тематичната стихия на Роси Рос е пространството на любовта. Четем нейната нова стихосбирка „Любов” и неизбежно в съзнанието ни зазвучават напеви, фрази и отделни думи от вече известни нейни песни, напр. „Любов”, с която започва книгата. Но в сборника са включени и много нови стихотворения, които вероятно скоро ще превземат музикалния ефир, напр.: „Любими”, „По-влюбени”, „Цял живот”, „Влюбена”, „Любовта е навсякъде”, „Да ме нарисуваш”, „Ще те чакам” и др. Тази поезия няма претенции за сложна метафоричност и абстрактна неяснота. Тя се характеризира с младежка спонтанност, а в постройката на творбите се използва анафора – очевидно тази стилистична фигура помага на поетесата при композирането и въвежда акцент, който е важен при възприемането на песента. Надграждането на един стихов текст с музика си има свои закони: тук прозрачността на идеята е важна, за да се впише в ритмиката и да проникне в съзнанието на публиката като един облагородяващ рефрен.”

Стиховете прозвучаха и на арабски език в превод и изпълнение на поета Хайри Хамдан.

В края на вечерта бяха представени 20 живописни платна (смесена техника) на младия художник Адам Фекете – син на Роси. 

Коментари

Задължително поле