Магнетична Изабел Юпер

Социална комедия за нещата от живота

„Кръстницата”

(La Daronne), 2020, Франция, 104 минути.
Режисьор Жан-Пол Саломе;
Продуценти: Жан Батист Дюпон, Кристина Ларсен; 
Сценаристи: Антоан Саломе, Жан-Пол Саломе (по романа “Кръстницата” на Анелор Кер); 
Оператор: Жулиен Хирш
Музика: Бруно Куле
В ролите: Изабел Юпер, Иполит Жирардо, Фарида Учани, Лилиан Ровер, Надя Нгуен и др.
Във Филмотечно кино “Одеон”, Дом на киното, Euro Cinema, G-8 Cinema, кино “Влайкова” и др.

“Кръстницата” не е особено смешен филм, но Изабел Юпер го изнася така изобретателно, че заради нея си струва гледането. Основното занимание е наркотрафикът - като преследване и спасение. Пасианс Портофю (Изабел Юпер) е преводачка от арабски на френски в полицейско управление. На възраст е. Сама е отгледала двете си пораснали дъщери, защото съпругът є умира на 34. Грижи се и за капризната си майка, настанена в дом за възрастни хора. Има връзка с шефа. Доста е угрижена, направо съсипана. Парите не є стигат доникъде, два месеца не е плащала таксата на майка си... Но не щеш ли, оказва се, че чрез сина на медицинската сестра в дома за възрастни хора може да направи удар. И се захваща с адски рискования проект. Заживява паралелен живот - между работата и наркотиците, където е дегизирана като мароканка. Да є се чудиш как такава дребничка и слаба мъкне и подрежда тежкия товар на дрогата.

Романът “Кръстницата” на Анелор Кер е в списъка на Ню Йорк Таймс “100 забележителни книги на 2019 г.” и е удостоен с Европейската награда за криминална проза, както и с Grand Prix de Littеrature Policiеre - най-престижната френска награда за криминална литература. Не съм го чела, но филмът не държи в особено напрежение. Интересно е само, когато Изабел Юпер е в кадър, а то е почти непрестанно - напрегната, усмихната, хитра или сурова, героинята є е способна на всякакви превъплъщения, стига да успее да постигне своето. Симпатично е, че действието се развива и в узнаваеми места, но най-често в райони, населени с мигранти - далече от туристическите атракции. Например, Пасианс е единствената бяла във входа, където е апартаментът є. Трансформацията на свястната интелигентна жена в наркотрафикант е показано малко препедалирано, но си има основание - и бащата, и съпругът на Пасианс са хора извън закона.

Покрай “Кръстницата” си спомних за чудна ексцентрична комедия пак с безбожно талантливата Изабел Юпер - “Копакабана” (2010) на Марк Фетуси, чийто сценарий е писан специално за нея. И, ако в дълбоките психологически филми на Михаел Ханеке, като “Любов” (2012) или “Щастлив край” (2017), тя играе по-скоро делова, отколкото загрижена дъщеря, там е птица безгрижна на средна възраст - слаба, рошава, ярко начервена, облечена в папагалска гама, влюбена в бразилските ритми.

След толкова многострадални девойки, фатални изкусителки, раними перверзници, опърничави сестри или стоически майки при Клод Соте, Бертран Блие, Бертран Таверние, Клод Горета, Клод Шаброл, Франсоа Озон, Михаел Ханеке.., в “Кръстницата” за втори път след “Копакабана” виждам Изабел Юпер със светнали очи - героинята є кипи от гейзерна виталност. Филмът е непретенциозна социална комедия за нещата от живота без обичайните френски финтифлюшки.

“Кръстницата” откри шестия кино-литературен фестивал CineLibri миналата есен, а сега може да се види в отворените кина, където никак не е страшно. А на мен ми предстои гледането на документални филми за изкуство от зимното онлайн издание на фестивала Master of Art - в платформата Neterra.tv. Достъпни са в цяла България.

Коментари

Задължително поле