Бившият държавен секретар на САЩ Мадлин Олбрайт, наричана “Госпожа Стомана” се включва в диалога между Белград и Прищина, като представител на новата администрация на президента Джо Байдън, обяви професорът във Вашингтонския университет “Джонс Хопкинс” - Даниел Сървър, цитиран от вестник “Курир”. Интересна новина, наистина. В бивша Югославия, като чуят името Олбрайт и Клинтън, хората започват да търсят оферти за бомбоубежища.

За американците Мадлин Олбрайт е изключителен дипломат, първата жена достигала до поста държавен секретар на САЩ. След нея този пост остана феминизиран за демократите. Историята на американската “Желязна лейди” е наистина вълнуваща и достойна за филм-епоха. Но ние, може би, трябва да се притесняваме от присъствието ѝ на Балканите. Особено като имаме предвид, че тя меко казано не разбира, не харесва и се ужасява от българската позиция по отношение на Северна Република Македония. Нормално - някакъв дребен народ се мотае в краката на голямата политика. Най-вероятно тя ще се мерне за няколко изяви из региона ни и ще си тръгне, но все пак не е лошо да погледнете някой каталог за семейно бомбоубежище. Та, кой, за Бога, можеше да повярва, че в навечерието на 21-век, отбранителния пакт НАТО ще бомбардира европейска държава, цивилни обекти?

Да се върнем към филмовата страна на нейната история. Мадлин Олбрайт е родена в Чехословакия в еврейско семейство през 1937 година. Родителите ѝ приемат християнството и я кръщават Мария Яна Корбелова. Още като малка получава прозвището “Мадленка” от баба си. Това име остава завинаги. Баща ѝ Йозеф Кербел е чехословашки дипломат в Белград. Дъщеря му Мадлен встъпва в лоното на Епископалната църква или Англиканската църква в САЩ.

Дванадесет месеца след раждането ѝ семейството бяга в Англия, след като Хитлерова Германия анексира Чехословакия. Веднага след войната семейството се връща в Прага, а новата власт праща Йозеф Кербел като посланик обратно в Белград, а сетне той представлява Чехословакия в ООН. След като комунизмът в Източна Европа показва истинското си лице, цялото семейство емигрира за втори път. Този път в САЩ, този път завинаги.

Малката Мадлин вече е научила перфектно четири езика. В САЩ баща ѝ я изпраща да учи в частното девическо училище в Кент, Колорадо. Мадлин е изключително усърдна ученичка и отличничка за пример. Приемат я навсякъде, където е кандидатствала, но предпочита “Уелсли колидж”, вместо Станфорд, поради чисто практични причини - семейството няма достатъчно пари, а тя получава не само пълна стипендия, но и покриване на разходите за транспорт.

Започва работа в “Денвър поуст”, където среща бъдещия си мъж - Джо. Строго възпитаваната Мадлин трудно успяла да представи гаджето си пред родителите. Майка ѝ настоявала когато излизат, тя сама да си плаща сметката. Чак когато се сгодили, станало ясно, че господин Олбрайт е доста заможен, което пък предизвикало съпротивата от страна на родителите на Джо, защото смятали, че бракът им ще бъде неравностоен - момчето е наследник на вестникарски магнат, а тя - на “прости” имигранти. Любовта обаче не пита и двамата се вричат докато смъртта ги раздели дни, след като хвърлят студентските калпаци във въздуха.

Кариерата ѝ тръгва, когато един от семейните приятели я поканил за доброволна помощничка в кампанията за събиране на средства за поддръжка на Едмънд Мъски - през 1972 г. Сенаторът решил да се кандидатира за президент, но не успял и останал сенаторския пост от щата Мейн. Три години по-късно той кани Мадлин в екипа си като главен юридически съветник по външната политика и отбраната. Само година по-късно президентът Джими Картър кани Мадлин Олбрайт била поканена на работа в Белия дом. Президентът назначил за съветник по националната сигурност Збигнев Бжежински, който веднага предложил на бившата си студентка Мадлин, която много ценял, да стане референт по връзките с Конгреса. Веднъж му дали за потвърждение списък на поканените за някакъв митинг. Когато видял името на Олбрайт, Бил Клинтън го подчертал и написал в полето - отлично. След като станал президент, Клинтън назначил Мадлин Олбрайт за представител на САЩ в ООН. И на този пост тя винаги успявала да постигне целите си.

Веднъж когато в Съвета за сигурност към ООН вървяло гласуване за антикубинско изявление, китайският представител не можел да получи указания от своето правителство. Олбрайт не позволила на членовете на Съвета да се разотидат до 4.00 часа сутринта, докато най-накрая не гласувал и Китай. Когато иракските медии я нарекли змия, Олбрайт се появила в Съвета за сигурност с брошка във форма на змия. Бившият външен министър на Русия - Евгений Примаков я нарича “Госпожа Стомана”, а някои от колегите ѝ - политическа амазонка и бронетранспортьор в пола.

Олбрайт: Трагедия е, че българите реагират така

На въпрос как оценява българското “не” за началото на преговори с РСМ за членство в ЕС, Мадлин Олбрайт заявява: “Работила съм толкова много време по въпроса с името на наричаната сега “Северна Македония”. Когато бях в ООН, я наричахме БЮРМ - “Бившата югославска република Македония”, и никой не знаеше за какво говорим. Гърците успяха да постигнат споразумение и по това беше работено много усилено. В много отношения е трагедия, че българите, заради свои вътрешни причини, сега правят това. Този въпрос трябва да се повдигне пред съюзниците на САЩ в Брюксел - как България изпълнява задълженията си на страна членка?”