Мажоритарна или пропорционална система? Проблемите са други Въвеждането на активна регистрация ще изчисти „мъртвите души“

През 2016 година парламентът прие безпрецедентен закон, който направи гласуването задължително и по този начин отмени избирателните права на всички граждани. Макар текстовете, предвиждащи наказателни санкции за негласуващи, да бяха отменени, гласуването все още е „задължително“ по закон.

Тази година политическата класа реши да внесе нова доза смушение в изборния процес, внасяйки множество законопроекти предлагащи радикалната промяна на начина по който българите гласуват. Това действие от страна на депутатите бе продуктувано от резултатите на националния референдум за избирателната система, организиран вследствие от огромната публична кампания на известния шоумен Слави Трифонов. Като цяло, публичният дебат се измести изцяло към темата „мажоритарна или пропорционална система“.

Нито смяната на изборната система, нито обръщането на права в задължения, ще помогнат на българската изборна система да оздравее. Причината тя да е болна поначало е че стана заложник на партийни интереси и медийни скандали. Предвид, че Изборният кодекс е променян шест пъти от 2011 година насам, никак не е изненадващо, че легитимността на изборите като смислен инструмент за политически решения е критично ниска. По всичко личи, обаче, че политиците ни се готвят да променят закона за пореден път и да внесат още нестабилност в тази ключова за демокрацията институция.

Но къде всъщност се крият проблемите, щом не са в метода, по който се излъчват народните представители?
На първо място, това е ниското обществено доверие в институцията „избори“. У нас това се изразява в широко разпространеното сред обществото мнение, че купуването и продаването на гласове, изборният туризъм и злоупотребата са ключови фактори за изборна победа. Тази представа е силно преувеличена и се дължи основно на реториката на политици, стремящи се да се позиционират „срещу системата“, както и на търсенето на сензационност по темата от страна на медиите. Реалността е, че повечето наблюдатели на избори не припознават тези фактори като ключови източници на проблеми в изборния ден. Това разминаване между общественото мнение и реалните проблеми създава нуждата от реформа, която да подобри легитимността на изборите и ни препраща към втория ключов проблем на системата, а именно административно-организационните проблеми.

В доклад на „Прозрачност без граници“ за състоянието на изборната система от 2015 година можем да прочетем, че наблюдателите са установили че огромният брой нарушения са причинени от организационните пропуски и тромавата администрация на Централната избирателна комисия. Всяка смислена реформа би слевало да се фокусира върху намаляването на бюрокрациятга в системата с оглед намаляването на нарушенията и корупционния потенциал.

На последно място е редно да се спомене описаният в изложението политически проблем. Причината за честите изборни „реформи“, генериращи нестабилност, е че партиите или правеха опити да натъкмят правилата така че да получат преимущество и да запазят властта си, или публично обявяваха че са изгубили „служебно, заради системата“, когато не успяваха да проведат смислени кампанни. Дълбоките съмнения за партийни игри на високо ниво правят наложително предлагането на изборна реформа – реформа, която да поставя на първо място идейния консенсус и дългосрочната национална отговорност.

Има ли пакет от реформи, които да адресират адекватно гореизборените проблеми на българската избирателна система? Краткият отговор е „да“. Такива се явяват въвеждането на активна регистрация и динамичните избирателни списъци – мерки, които ще направят изборната търговия и туризъм много по-скъпи и ще придадат на изборната институция нужната легитимност. В миналото множество експерти и политици от разнообразни идеологически среди са подкрепяли въвеждането на активна регистрация и изчистването на „мъртвите души“ от списъците, което е индикация, че обществен консенсус може и трябва да бъде постигнат. Нужни са само известна доза воля, кураж и дългосрочно мислене за доброто на страната.
Идеята е избирателят да подава своето заявление с три имена две седмици преди самите избори, като това да може да става максимално просто – и по интернет, и по пощата, и на място в общината.

Тези заявления могат да се прехвърлят в електронен формат и отиват в ГРАО, които следва да съставят списъците и на базата на тези данни ЦИК организира изборния ден. Ако ГРАО е отхвърлила заявленията на базата на неточни данни, това може да бъде обжалвано по административен ред.

Списъците да се унищожават след 30 дни

Активността на изборите ще се формира на базата на предварителните заявления, а 30 дни след провеждането на изборите списъците трябва да бъдат унищожавани. Този цикъл може да се случва за абсолютно всеки избор.

Причината да няма перманентен списък е, че с времето вероятността да се натрупат мъртви души е много голяма. Проучване от САЩ показва, че и там има мъртви души и голям шанс за злоупотреба с тях. Когато администрацията не поддържа активна база данни, шансът да бъде злоупотребено с нея е нула. Активната регистрация ще намали и риска от кибератаки.

Очевидно е, че Народното събрание е на път да приеме нови изборни правила. Нека този път те бъдат насочени към решаването на реалните проблеми на българската демокрация, вместо обичайните “хляб и зрелища”.

*Авторът е експерт в сферата на предотвратяване изпирането на пари и финансиране на тероризма. Член е на изпълнителния борд на Българското либертарианско общество. 

Коментирайте от Фейсбук

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.