Македонийо, освести се!

Бой се от данайците дори, когато ти носят дарове

В разгара на лятото, по средата на месец юни 2018 г., пред гръцкия парламент, министърът на външните работи на Република Гърция Никос Коцияс, за да защити правителствената позиция относно името Северна Македония, каза, че това е по-добрият вариант за преименуването на БЮРМ (Бивша югославска република Македония), отколкото „... Македония да стане общност, доминирана от Турция, да се разпадне и да отвори пътя за Велика Албания или Велика България!“.

Не зная дали официалните институции на държавата Албания са реагирали на това брутално изявление. За моята родина България знам: оглушително мълчание!!! По същото време нашата страна председателства Съвета на ЕС, а българският министър – председател си съдра обувките от търчане, за да постигнат Гърция и БЮРМ съгласие около името на младата като самостоятелна държавност наша западна съседка. За да се окаже, че всъщност тя ни е от... СЕВЕР!

Колцина от представителите на българския политчески елит в Народното събрание, президенството и изпълнителната власт знаят, че понастоящем в днешна Гърция от 13 административни района три носят следните названия: „Западна Македония“, „Централна Македония“ и „Източна Македония с Тракия“? През 1993 г. току-що приетата за член на ООН БЮРМ, най-първо бе призната за самостоятелна държава от Република България. А Гърция, оттогава до сега, вече 25 години, оспорва името на тази наша съседка, исторически безспорно населявана от етнически македонски българи, чиито потомци по разни причини държат да се самоопределят просто като македонци. И изведнъж, подир четвърт век обструкции от страна на гърците, се договаря името Северна Македония, защото новокръщаваната държава спешно трябвало да получи покана за членство в НАТО и за преговори за присъединяване към ЕС. Не е нужно нарочно социологическо проучване, за да се установи, че преобладаващата част от народа на България не би имал нищо против подобно членство на западната ни съседка. България и българите всекидневно засвидетелстват най-братски чувства към живеещите на запад свои събратя.

Ала кой и защо „пропусна“ да покани официални представители на Република България, когато гърци и македонци се споразумяваха за името Северна Македония? У нас, българите, остава ужасната горчилка, че то бе договорено зад гърба на България и противоречи на българските национални интереси. А защо противоречи, е дълга тема с конкретни отговори, която тепърва Република България ще трябва да изговаря на висок глас, както пред ЕС, така и пред своите съседи в частност. Настоящият български премиер Бойко Борисов нееднократно е подчертавал, че името Северна Македония е неприемливо за нас. Не сме чули да се е отметнал от тези свои думи. Късно ли е да подкрепим нашия премиер? България е парламентарна република, но и до ден днешен Народното ни събрание няма официално заявено становище относно името Северна Македония. За сетен път ли България е прецакана в геополитически план от своите съседи и тъй наречените „Велики сили“? Продължаваме овчедушно да мълчим и незрящо да гледаме как българските национални интереси отиват на заколение!

Нито един български политик или общественик не реагира на скверните думи на гръцкия външен министър, че едва ли не друго название на БЮРМ щяло да отприщи някакви „великобългарски“ претенции.

На първи август 2018 г. се навършва една година от подписването на „Договора за приятелство, добросъседство и сътрудничество между Република България и Република Македония“. Член 11, т. 1 гласи: „Нито една от договарящите се страни няма да предприема, подтиква и поддържа действия, насочени срещу другата държава, които имат неприятелски характер.“

Приемането на името Северна Македония без участието и съгласието, и без да се зачете мнението на Република България ВЕЧЕ Е НАРУШЕНИЕ НА ТОЗИ ЧЛЕН. И ако българските официални държавни институции не предприемат действия да защитят интересите на българската държава, ще трябва българското общество да намери начин и защити собствения си интерес, включително по юридически път, според вътрешното и международното законодателство. Защото в същия този договор, в член 8, т.2 се съдържа дълга, усукана и куха фраза: „В срок най-късно до три месеца от влизането на този Договор в сила, с цел задълбочаването на взаимното доверие, двете договарящи се страни създават на паритетен принцип Съвместна мултидисциплинарна експертна комисия по исторически и образователни въпроси, за да допринесе за обективното, основаващо се на автентични и основани на доказателства исторически извори, научно тълкуване на историческите събития. Комисията представя пред правителствата на договарящите се страни ежегоден доклад за своята работа.“

Трите месеца отдавана „пролазиха“, а самият договор годиняса. Законовоизискуемата комисия все още не се е събрала дори за сефте. А докато установи – взаимноприемливо?! – защо по исторически причини и незараснали още кървящи братски рани, името Северна Македония е неприемливо за 1300-годишната държава България, най-малкото в НАТО вече ще има „подарък“ още една държава – Северна Македония. От времето на Омира е известно: БОЙ СЕ ОТ ДАНАЙЦИТЕ, ДОРИ КОГАТО ТИ НОСЯТ ДАРОВЕ!

Овладяване, засега чрез името

А всъщност, чрез името Северна Македония не се ли прокрадва отново трайната, от векове неизтребима „елинико мегалите“ – великогръцката идея за превъзходство на Балканите, пък и не само в този регион? Името Северна Македония не съдържа ли имплицитно претенции за „окръгляне“ на вътрешното райониране на днешна Гърция чрез овладяване земите на север – засега, макар и само чрез името?!

Коментари

Задължително поле