Македонско правосъдие по време на криза

И бившият министър на вътрешните работи от кабинета на Никола Груевски - Гордана Янкуловска, получи присъда от шест години

Валят като летен дъжд - ударно и с големи капки, придружени от светкавици и гръмотевици

Като заваляха едни присъди, та чак през цялата политическа криза в Македония. Започнаха и както изглежда, няма да има спиране. Независимо от това дали нещата с промените в Конституцията на страната, които правителството на Зоран Заев внесе за обсъждане в парламента, ще минат и бившата югорепублика ще се провре под бариерата, която вече повече от четвърт век стои пред нея по пътя към НАТО и Европейския съюз. Дори подозирам, че кризата ще мине и ще отмине, а присъдите ще продължат да валят като летен дъжд- ударно и с големи капки, придружени от светкавици и гръмотевици. Може и някоя летяща мълния да се мерне...

Но ако има нещо странно в цялата тази правосъдна история в Македония, в която се съдят министрите от правителствата на Никола Груевски, както и самият той, това е, че тя, историята, не е само правосъдна. Дори бих казал, най-малко е правосъдна. Вярно, обвиненията се поднасят от прокурорите от Специалната прокуратура, създадена по искане на опозиционния – тогава!, Социалдемократически съюз на Македония, начело на който е Зоран Заев. Основа за искането за формирането на този специализиран и извънреден обвинителен орган бяха фактите, които съдържаха записите от телефонните разговори между хората от високите етажи на управлението на ВМРО-ДПМНЕ, в това число и на премиера –тогава Никола Груевски. Разговорите между Груевски и неговите най-близки и семейни приятели, същите те и министри, дадоха достатъчно основания да бъдат открити дела против всички от обкръжението на Груевски за висока степен на злоупотреба със служебното положение, за корупция в особено големи размери, за непотизъм и за какво ли още не.

Няма какво да си кривим душата- когато политици от най-висок ранг застават на подсъдимата скамейка, винаги има и политически момент. А в случая става дума за сериозен пълнеж, най-малкото, защото се съдят довчерашните управляващи, при това от най-високо равнище. Колкото и да не искат това да се обвързва с някаква степен на политически реваншизъм, рискът днешните държавници да бъдат обвинени, че го ползват, при това с удоволствие, винаги съществува.

Всъщност, тези размисли се родиха по повод първите сериозни присъди по едно от делата, за които Груевски е обвинен. От записите на телефонните разговори стана ясно, че като премиер Груевски е препоръчал на вътрешната си министъра Гордана Янкуловска чрез своите служби в министерството да бъде купен брониран автомобил „Мерцедес“, който да бъде ползван инкогнито предимно от премиера и неговото семейство. Покупката бе извършена през 2012 година, струваше някъде около 600 000 евро, а самата операция бе осъществена след устното нарежда не от Янкуловска от Гьоко Поповски, един от помощниците на заместник-министъра на вътрешните работи. Още когато стана известно, защото в едно малко общество като това в Македония такива неща стават известни много бързо, че правителството е извадило тази сума от държавния бюджет и я е хвърлило за „Мерцедеса“, започна истинска протестна и критична кампания. Колкото можаха, хората на Груевски тушираха медиите, на все пак останаха някои, които се изплъзнаха от контрола. Груевски има общо пет- засега, дела, които специалната прокуратура образува срещу него. Това, за „Мерцедеса“, се оказа най-лекото за решаване, вероятно поради „кокошкарския“ си характер, но така или иначе вълната от нетърпението сред хората Груевски да бъде наказан и да бъде вкаран в затвора, си каза думата.

Присъдата от две години затвор бе дадена на Груевски още през месец май. Тогава и онзи Гьоко Поповски инкасира шест години и половина. През май... Третата обвиняема, бившият вътрешен министър Янкуловска, беше пощадена, защото чакаше първото си и единствено засега дете. Не знам дали за това решение преди няколко месеца не повлия и фактът, че председателката на Специалната прокуратура и двете нейни заместнички са жени. Може би... Движението на обвинението срещу Янкуловска и решението по него закъсня и днес, когато Груевски и Поповски получиха отговора на своите жалби от скопската Апелация, Янкуловска научи първоинстанционната си присъда от шест години затвор. Впрочем, Апелацията потвърди двете години на Груевски, докато Поповски от шест години и половина, все пак „слезе“ на четири и половина. Той, чиновникът, се чувства най-нещастен, защото, какво- казали му –купи, и той купил. Бръкнал в бюджета на министерството, извадил оттам някакви си 600 000 евро, обадил се на приятелите си от фирмата „Мак аутостар“ и хоп- бронираната машина, която прилича на танк, пристигнала в гаражите на МВР. То, така и се нарича делото- „Танк“, първото от многото...

Независимо от различното темпо на гледане на делото „Танк“, през цялото време и на тримата обвиняеми бяха отнети паспортите с аргумента, че трябва да бъдат на разположение на съда и че е по-добре да не се поддадат на изкушението да минат границата в неизвестна посока. Поне за Груевски, който има достатъчно пари, с които и в чужбина да живее добре, такава евентуалност се прие за повече от реална. Сега, когато Янкуловска разбра за първата си присъда по делото, научи също така, че няма право не само да пътува зад граница, но и да напуска Скопие. В някакво мъгляво съобщение на нейните адвокати стана ясно, че тя ще обжалва, но какво- дали шестте години затвор, дали забраната да напуска столицата на Македония, или и двете заедно, все пак не се разбра. Както и не стана ясно дали Никола Груевски все пак ще потърси последната възможност да промени присъдата си от две години като се обърне към Върховния съд. Той има това право, както всеки македонски гражданин. На всичко отгоре, дори и да не получи намаление , поне още известно време, докато трае процедурата, ще бъде на свобода преди да изтече срокът от една седмица след връчването на писмения вариант на решението на съда, след което ще бъде задължен лично да се яви пред вратите на някой от македонските затвори, да почука и да се представи : Аз съм Никола Груевски, идвам да... и каквото там каже. Може да е в следствения затвор в ромския квартал на Скопие Шуто Оризари, може да е от другата страна на града- в прословутия Идризово, може и в Щипския затвор, където казват, режимът бил по-лек. Богат избор, както се вижда... Ако не го направи лично, ще бъде въдворен принудително.

В един среднощен пост на своята ФБ страница Груевски даде да се разбере, че е готов да влезе зад решетките. Но препоръча на своите съпартийци в никакъв случай да не се пазарят с властите и да искат намаление или отменяне на присъдата му срещу отстъпки в парламента при гласуването на Договора с Гърция. Един от моите скопски ФБ приятели, който мрънка отда-а-а-вна за това Груевски да влезе в затвора, пък взе, че написа- какво, сега и мъченик ли ще го изкараме...

Мъченик или не, цялата сага около първата присъда на Груевски и на Янкуловска (онзи Гьоко не го броим, казали му- изпълнил, пък и нивото му нисичко...) е странна. Присъдата на Груевски за двете години бе през май, той обжалва, Апелационният съд бе готов още през август да потвърди, но как да го направи, когато- ето, референдум идва, как ще се изтълкува, току виж увеличи броя на онези, които бойкотират гласуването... Сега пък предстои битка в парламента, в която на Заев му трябват десетина депутати от ВМРО-ДПМНЕ, за да прокара промените в Конституцията, я да ги стреснем малко за това какво ги чака, ако властта ги заяде, да ги поуплашим...

За македонската политическа действителност това са познати трикове. Мога да разказвам за тях оттук до утре сутринта... Само че каква е разликата с времето, когато Груевски беше премиер и съдът вкарваше в затвора когото той посочи, и сега, когато Заев дойде на власт в името на това да не прави политика като него, особено чрез правосъдието.

Има ли я изобщо?

Следете Trud News вече и в Telegram

Коментари

Регистрирай се, за да коментираш

Още от Анализи