Макрон и репутацията на Бонапарт

Френският президент игнорира парламента и социалните партньори

Макронизмът бил „вторичен елемент“

За мнозина в левия политически спектър френският президент Еманюел Макрон се е превърнал в олицетворение на „едноличната власт на Бонапарт“ - лидер, който не слуша твърде много парламента и обществеността, и прави най-вече това, което иска. Според колумниста на френския национален ежедневник Le Monde Франсоаз Фресос, Макрон вече е започнал да се отърсва от тази репутация с оглед предстоящите местни и президентските избори, за да не плаши левицата и да укрепи парламентарния си блок.

В книгата си Un temps trouble бившият френски премиер и социалист Лионел Жоспен описва Макрон като президент „без политическа тежест“, който игнорира парламента, плаши „социалните партньори“, представителите на работниците и предприемачите, подкрепи създаването на „опозиция“ сред местните депутати и с неговите действия предизвика народния гняв, който доведе до движението на „жълтите жилетки“. Това понятие за „власт от един човек, като тази на Бонапарт“, освен че служи като истинска „история на ужасите“ за левицата, също потвърждава идеята, че „макронизмът“ е само „вторичен феномен“, „преходен период“ в историята. Такъв бе и мандатът на Валери Жискар д'Естен от 1974 до 1981 г., която не успя да „стигне до края“ на демаркацията между ляво и дясно. Макрон направи много през последните месеци в опит да „разбие“ репутацията си, която пречи на левичарите да се присъединят към президентското движение, отбелязва Фресос. Преди всичко президентът смени министър-председателя, за да създаде по-малко твърд имидж на правителството, което дотогава беше известно с факта, че не беше много координирано с никого. Възползвайки се от периода на пандемията, Макрон възстанови диалога със „социалните партньори“.

Френският лидер също така установи контакт с местните депутати, като не пропусна да запази централизирана властта си. Сега президентът е зает с решаването на най-трудната задача - организиране на парламентарно мнозинство. Авторът на статията припомня, че на последните местни избори партията на Макрон „Напред, република!“ претърпя съкрушително поражение. Тя не получи нито един голям град и това ясно говори за проблемите на младата политическа формация: невъзможността да се разработи програма, да се запази влиянието върху съюзниците и да се закрепи във властта.

От Фокус (със съкращения)

Коментари

Задължително поле