Колко е разликата между хубавата и грозната жена?

Неизвестна жена нападнала мулатче пред столично училище Майката на детето смята, че сгресията е на расистка основа

Автобусни превозвачи: Тол системата е последното нещо, заради което бихме протестирали

Кола блъсна и уби пешеходка във Враца

Автобус с деца катастрофира край Ямбол Няма пострадали при инцидента

Извадиха тела на шестима загинали след изригването на вулкан на остров Уайт

Мъгла в района на проходите „Петрохан“, „Шипка“, „Дюлински и „Приморски“

Остава тежко състоянието на детето, блъснато от кола на НСО

Консервативната партия на Борис Джонсън печели мнозинство в британския парламент

Очаква ни затопляне на времето Температури около и над 15 градуса

Мачовете и спортът по телевизията днес, петък, 13 декември 2019

„Лудогорец“ продължава в Европа и напролет!

Дневен хороскоп на Алена за петък, 13.12.2019

На 13 декември 2019 да почерпят

Външният министър на Македония: Езикът ни има свое историческо развитие и е признат от лингвистите

Малцина прокопсаха след 1989 г. Почти нищо българско няма в този „български преход“ към демокрация

Карикатура: Иван Кутузов – Кути

Историята правят не народите или избирателите, а елитите

Преди 30 години в България започва разрушителен икономически, идеологически и социален процес. Днес много българи дори не си спомнят, че се наричаше „перестройка“, преустройство по нашему, други са го позабравили. Под непреодолимо силен натиск от Москва Тодор Живков подава оставка. Властта поемат роденият в Москва – Андрей Луканов и изучилият се в Москва – Петър Младенов. Обявяват, че социалистическата система у нас е в криза, за което обвиняват Живков и неговата Държавна сигурност. Няма дисиденти и улични брожения срещу режима.

Следователно за голямото мнозинство българи, той е бил напълно или в значителна степен поносим. Недоутрепаната още от перестройчиците компартия два пъти получава абсолютно мнозинство на демократични избори. Перестройката се оказва напълно чужд и зловреден за българските условия процес. Принудително наложен от Москва, но с трайни последствия с оглед смяната на системата, чиято същност е смяната на собствеността в страната. Тя е осъществена главно чрез измами и невиждан преди грабеж.

Не може да се изгради нова система, ако не се строши предишната – лъжлива постановка, послужила да се строши държавата под прикритието на синьо-червената мъгла.

„Нямахме никакъв опит, не знаехме, как се сменя системата!“, оправдават се тогавашните сини и червени. Лъжат! Първите получават наставления от западните си ментори, постоянно клечат в американското и други посолства на „големите демокрации“, стриктно ги изпълняват. Такива, по Горбачовски модел ги създава, зарежда с кадри и организира в СДС Андрей Луканов.

Раздвоени и объркани, позитанците предимно им съдействаха, мятайки се същевременно между несъвместимите „повече социализъм“ и „бегом към пазарна икономика“. Ръкувайки се с перестройката, полит-икономистът Костов обяви, че България е свръхиндустриализирана и бременна за реформи. Като подготвен в СССР кадър, Иван Йорданович е монтиран с власт да ги осъществява. От заклет безпартиен е произведен в партиен водач и в най-изгодни политически условия за министър-председател.

Знакова фигура в хода на разрухата на страната е той, но далеч не е главният виновник, а само важен съучастник. Проведената в основни линии по негово време приватизация е по модела, приложен в СССР и Русия по програма на американските съветници, оказващи „техническа помощ“ на Елцин. У нас Луканов я прокара като „Програмата Ран-Ът“, посветените като Костов бяха разположени във вид на сини и червени депутати или министри в няколко правителства.

Почти нищо българско няма в този „преход“. Както липсват реална демокрация, правова държава и нормална пазарна икономика. Правните рамки са наложени отвън. Като член на ЕС изпълняваме ангажиментите си за сближаване на законодателството и направо за уеднаквяване на политиките в областта на т. нар. „Трети стълб“ – Правосъдие и вътрешен ред. Още от 1991 г. институционалните и правни рамки в бившите соцстрани се подреждат от американски юристи, изпратени в Юридическия институт за Централна и Източна Европа.

По този повод бившата служителка на икономическото разузнаване Клод Ревел споделя: „Трябваше да се въведе право, при което съдията ще бъде по-важен от закона и максимално ще отслаби правното регулиране“. Затова лозанпановците и Съюзът на съдиите се имат за извисени над закона. Не може да се изгради обещаната на българите нормална държава с такова право в основите си. В днешната на всички етажи се ширят безнаказаност, безотговорност, безидейност и недисциплинираност. Проникнали дълбоко и във всички обществени слоеве.

Ето ги най-големите дефекти на създадената неолиберална система. Неизбежно беше да се появят, след като целенасочено бяха строшени във вид на „остатъци от комунизма“ всички препятствия пред тях. Но при такива дефекти в обществото и администрациите преходът се оказа разбойнически, управляващите – повсеместно корумпирани и добре организирани в криминална политическа олигархия. Оттам са и лъжедемократичният политически модел, и тежко изкривената пазарна икономика, и песимистичните обществени нагласи.

Западното въздействие върху преустройствените процеси у нас, особено откъм САЩ, след разпада на СССР в края на 1991 г. стана непреодолимо. Под формата на верски секти и неправителствени организации безконтролно нахлуха подривни по същество структури. Със задачи, типични за провежданата хибридна война – ликвидиране на националната ни държава и изградилия я български народ. През 1994 г. „168 часа“ писа, че „Времето на Желев е време на разрухата“, а Горбачов е предател.

Тези дни външният министър на Русия Лавров заяви: „Горбачов предаде всичко, което можа“. Такива бяха и последователите му в България. Комунистът Луканов се обяви за трето поколение социалдемократ, а комунистът Желю Желев – за дисидент и марксист-либерал. Мнозина избраха да оцеляват по този начин. Без достатъчно продължителна промяна на функцията, формата е само хамелеонщина, преобръщенство. Тя обаче деформира личността и изкорубва индивида отвътре, а в кухината се заселват увреждащи мисли и чувства, автоагресия и озлобление към околните.

През почти целия 30-годишен период за главен виновник за провалите е обявяван избирателят, българинът. Недозрял бил за демокрацията, все за неправилните партии и грешните персони гласувал, пределно търпелив бил или все бързал подир Михаля. Лъжливи мантри, прехвърляне от болната глава върху здравата! Придружавани за заблуда с непрестанни призиви за нови и нови реформи. За доразграждане на всичко, което пречи на безотговорността и безнаказаността, за да могат инициаторите и активистите на разгрома да си поделят каквото има.

Историята правят не народите, масите или избирателите, а елитите. Мотивирани преди всичко да запазят властта и собствеността си. Ето защо икономическите, политическите и социални процеси, решаващи за постигането на тези цели, са управляеми. Доказва го напълно и т. нар. преход у нас. Българите във вид на избиратели или протестиращи се оказваха инструменти в ръцете на външни и туземни елити, малко беше стихийното в хода на събитията. Партиите и политиците така и не попитаха гражданите за най-важните за България решения.

Една от главните психологически особености на личността е отричането на неопределеността и склонността тя да се замества с въображаема определеност. Каквато и да му е хрумнала, подсказана, често и умело внушена на човека, тази особеност е била извънредно важна за оцеляването в първобитното му съществуване, от голямо значение е и сега. Но често го подвежда да мисли и действа в грешни посоки, прави го силно податлив за подвеждащи манипулации. Живеенето с неопределеността има граници.

30 години хората тук целенасочено и злонамерено са потопени в бъркотии и разпри, дори близкото бъдеще е неопределено и тревожно. Нуждата да се запазва контрол над своя вътрешен и околен свят обаче е постоянна. Отхвърлянето на неопределеността прави нещата и действията да изглеждат по-ясни, по-определени и разбираеми, отколкото наистина са. Важна предпоставка за привидно разбиране на случващото се. Понякога и за неволно фалшифициране на данни и обстоятелства.

Друга защита от неопределеността е конформизмът, също несъзнателно присъщ на огромен процент от хората. По време на колониалните завоевания са използвани мисионери за създаване на анклави – ограничени територии и население в доскоро единни общности. В даден момент хората в анклава започват да искат от другите специални привилегии, естествено им отвръщат враждебно, така колонизаторът намира повод да накаже „лошите“ и да ги ограби. При неоколониализма ролята на мисионери играят неолибералните НПО-та.

Има толкова държава, колкото тя има суверенитет. Във Варшавския договор беше ограничен, в НАТО и ЕС е крайно смален. Движещите сили на днешната революция са различни етнически, верски и организирани по външен НПО-модел малцинства. Чрез тях и колониални администрации, вместо правителства в условията на неопределеност и липса на ред световният хегемон демонтира и преструктурира за свои ползи обществото.

Придобивките за българите и България не компенсират дори малка част от огромните щети със стратегическо значение. Малцина прокопсаха след 1989 г.

Брахма споделил с по-низшите в индуизма богове: „Данда и единствено данда пази този и онзи свят“. Дхарма е редът, а данда е наказанието. Иначе липсва не само добруване за човеците, но и оцеляването им е невъзможно.

В неолибералния модел демокрацията, народовластието е лишено от двете си съставки – народ и власт. Решението е в овластяването на народа с последващо налагане на правов ред чрез неотвратимост на данда. Дълъг и много труден в наши условия процес, но не е празна мечта.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.