Наследничката на Меркел в ХДС предложи оставката си като партиен лидер

Повече пари за винени проекти след 2020 г.

„Хидрострой“ с акт за нарушение заради почистването на коритото на река Вит край Боаза

Обявиха извънредно положение на Тасос и в Кавала

Купуваме половината от виното, което пием Намалява производството на бутилки със защитено наименование за произход

Европарламентът оцени „изцяло положително“ изслушването на Мария Габриел Италия иска тя да отговаря и за културата

На ход е родният фен

Лекар от Свищов предложи брак на съученичка в юбилеен школски алманах Книгата „55 + вдъхновяващи истории“ е издадена за 55-годишнината на СУ „Николай Катранов“ в крайдунавския град

Президентът Радев се срещна с посланика на Великобритания Ема Хопкинс

Стево Пендаровски в Белград: ЕС не трябва да изоставя Западните Балкани

Асоциацията на прокурорите: Недопустимо е съдии да осъществяват натиск в процедурата за избор на главен прокурор

Румънски ученици правят възстановка на Освобождението

Путин обезпокоен от космическото въоръжаване на НАТО

Виктор Орбан: „Фидес“ може да напусне ЕНП

Министър Кирилов: Няма правен мотив кандидатурата на Гешев да се прати към Конституционния съд

Маргарита Петкова: Запознах се с Георги Джагаров след скандал

За Кралица на поезията пръв ме титулува Евтим Евтимов, напомня авторката на „Болката отляво“

– Маргарита, това лято много пътува – на четения, представяне на новата ти стихосбирка „Тъй рече Виктор“ и други литературни събития. Четящ човек ли е българинът?
– Тези пътувания бяха моето своеобразно спасение от мъката по загубата на дъщеря ми Надежда. Връщайки се заедно със сина ми от болницата, където до последния дъх на Надето й държах ръката, в колата решихме, че всичко трябва да продължи така, както е било до този момент. Мъката ми никога няма да мине. Казват, че времето лекува, но Емили Дикинсън опровергава това твърдение. Мъката може само да бъде притъпена, но ние сме длъжни да продължим напред.

Предварително бях поела ангажименти да присъствам на няколко литературни събития и реших, че нямам право да ги отлагам. Мен винаги и само работата ме е спасявала от всички неудачи. И така по същия начин продължавам да си пиша стиховете, материали за електронното издание Афиш, да пътувам – и всичко това е в памет на дъщеря ми, в името на синовете и внуците ми и, разбира се, в мое име. Аз нямам право да се отпусна и изпадна в мирова скръб, защото и Надето не би ми го простила.

Мъката си е вътре в мен, останалите няма нужда за знаят. Знам, че вероятно има хора, които си казват – ама тя каква майка е, дето се вее насам-натам. Да, аз съм такава майка, каквато винаги съм била, и такава, каквато смятам, че трябва да бъда за децата си. Аз освен майка, съм и общественик.

Да, българинът е четящ човек и това го показват пълните салони на всички литературни събития, на които присъствам.

– И кои бяха спирките на твоите литературни пътувания?
– Повечето бяха свързани с представянето на моята стихосбирка „Тъй рече Виктор“, бях и в Бургас на премиерата на книгата на Яворов със стихове, писани в Анхиало. Аз съм съпричастна към творчеството на този велик поет, бях и жури на конкурса в Поморие „От заник слънце озарени…“

– Струва ми се, че стиховете ти в „Тъй рече Виктор“ са с по-философска насоченост, за разлика от другите, ако условно ги наречем „Тъй рече Маргарита“.
– Права си. Викторовите се родиха по по-особен начин. Средностатистическият читател сигурно се пита кой е този Виктор. Богдана Карадочева ме посъветва: „Казвай, че Виктор е брат на Иван!“ Защото по повод поредицата ми от стихове за Иван непрекъснато ме питаха той пък кой е.

Е, сега ще го кажа. Виктор е може би събирателният образ на думите, които са ми казвали всички мъже, които са ме обичали.

– Кога и по какъв повод за първи път ти заговори Виктор?
– Не знам как точно се роди поредицата от стиховете „Тъй рече Виктор“. Предполагам, че това направи вроденото ми чувство за ритъм. Много смешен случай имам с Йоло Денев. Миналата година беше седнал до мен на някакво събитие и ме пита какво пиша, казах му: „Тъй рече Виктор“, а Йоло отсече: „А, значи победа, победител!“ Може би в тези стихове съм победила собственото си его и от личното съм отишла към общото, защото във Виктор засягам повече теми – и за атентатите, и за завистта човешка, и за злобата, под ударите на която волю или неволю е попадал всеки от нас. Изобщо тази поредица от стихове е един по-обобщаващ философски поглед върху живота и любовта.

– А теб лично, Маргарита, настигали ли са те човешката злоба и завист и как си се справяла с това?
– О, разбира се, че са ме настигали, но не съм им обръщала внимание. В подобни случаи – ядосана ли съм, сядам и пиша стихотворения. Аз не отвръщам на злобата със злоба, защото тя дълбоко ме отвращава.

– А кога си я усещала най-осезателно – в професионален или в личен план?
– Може би в професионален. Това дали съм по-известна от някои други поети, не аз мога да го кажа, а и дълбоко не ме интересува, защото не известността ми плаща сметките. Благодаря на хората, които ми пишат мили думи във фейсбук, но социалната мрежа е друго животно. Там съществува един леко порочен принцип, лайкни ме, за да те лайкна и аз. Има и доброжелателни хора, заради тях и качвам свои стихове в мрежата, за да си сверя часовника.

 

Ники Илиев:

Киното е скъп процес и няма ли приходи, е само хоби

Ако човек наистина обича да снима филми, винаги ще намери начин да го прави, дори с телефон, убеден е режисьорът

– Ники, предстои премиера на най-новия ти филм „Завръщане”. Разкажи малко повече за сюжета. Какво да очакват зрителите?
– Става въпрос за четирима приятели, които се връщат в Пловдив 20 години след като са напуснали града. Откриват, че техен приятел ще изгуби къщата, в която всички те са прекарали детството си. Решават да останат и да му помогнат да я запази. Това преобръща живота на всеки от тях, като ги вкарва в комични, любовни и спортни предизвикателства. Има много любов, комедия, спорт и се надявам да е вдъхновяващ филм за зрителите.

– Как се роди идеята за него?
– С Башар Рахал искахме да направим филм заедно, той каза, че го вълнува темата за събарянето на стари български къщи и за семейството. След това аз я поразвих малко и започнах да пиша. Тогава се включи и Богомил Грозев и се заехме с продуцирането на проекта.

– Има ли според теб нещо, към което съвременните хора, не само българите, трябва да се „завърнат”? Нещо, което сме забравили, а е важно, за да бъдем Човеци?
– Хубаво е често да се връщаме към детските си мечти и детското си любопитство. Да оценим нещата, които сега имаме, а сме нямали.

– Една от твоите реплики във филма е: „Да станем отбор отново”. Защо на българите не им се получава много това с отборната работа и всеки гледа само за себе си?
– Хората са изгубили вяра в това. Особено в периоди като 90-те години и малко след това. Сега нещата са далеч по-нормални, но явно е бавен процес. Доверие трудно се печели отново. Но аз съм оптимист, предпочитам този избор на мислене.

– Какво всъщност е посланието на филма?
– Че не трябва да търсиш щастието си навън. Имам предвид, да не чакаш други фактори, нямащи общо с теб, да те направят щастлив, например – да живееш в чужбина, да имаш определени доходи, да си с даден човек, да имаш конкретна работа. Идеята е да намериш щастието в теб и сред близките си, тогава можеш да получиш още чрез външни фактори.

– „Завръщане” акцентира върху борбения дух, върху състезателния характер. Умеят ли днес младите хора да се борят за постигането на целите си или искат всичко да се случва тук, сега и веднага, иначе просто се отказват?
– Повечето млади хора нямат търпение и искат всичко да става веднага. Бързият успех никога не е траен. Всичко, което е ценно, се постига с постоянство и отворен ум.

– „Завръщане” говори на езика на младите, които днес са много критикувани, че нямат ценности, прекалено много разчитат на родителите си, не четат, не се интересуват от култура. Какви са днешните младежи през твоите очи?
– Всяко поколение критикува следващите. Винаги ще казват – ние като млади не бяхме такива, днешната младеж за нищо не става. Съответно младото поколение винаги ще отхвърля старото и ще се бунтува по някакъв начин. Това показва световната история и не мисля, че някога ще се промени. Истината е, че и едните, и другите трябва да отворят ума си и да се приемат. Аз преподавам в НБУ, виждам много готини млади хора, също виждам и такива, на които не им пука. Това е нормално, всеки човек е уникален и не мисля, че трябва да се поставя под общ знаменател.

– Какво е нещото, което им липсва на младите хора днес?
– Нищо не им липсва. И това може би е проблемът, имат прекалено много неща, които ги разсейват, и това според мен им пречи да се концентрират върху едно или две. Или да разберат кое наистина е важно за тях. Но пак казвам, всичко си е до човека.

– Ти си от малкото режисьори, който успява на всеки две-три години да прави нов филм. И тук идва болният въпрос на всеки кинаджия – откъде пари?
– Вижте долната част на плаката на филма. Имаме, мисля, 48 партньори. Оттам. Благодаря на всички, че ни се довериха и без тях филм нямаше да има. С Башар и Богомил положихме сериозни усилия в продължение на година да привлечем всички тези компании.

 

И ОЩЕ

* Венци Венц вкара бебето си в клип

* Немска поп звезда хвали българската си педагожка

* Тита заряза Криско

* Българка твори рокли за по 500 хил. евро, две от тях са за Кари Брадшоу в „Сексът и градът“

* Хазал Кая показа бременно коремче

* Джоан К. Роулинг отнася знаменитостите по богатство

 

ТЕЗИ И ДРУГИ ЧЕТИВА – В „ЖЪЛТ ТРУД“ ОТ 16 ОКТОМВРИ!

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.