Гражданската авиация по света изпитва остър недостиг на пилоти

Тръмп отмени санкции срещу Северна Корея часове след налагането им

Германия арестува 11 души за подготовка на терористични нападения

Русия започва серийно производство на ракетите „Ангара“

Заличават 18 туроператора от националния регистър

Тръмп удари рамо на Нетаняху преди вота (обзор) САЩ може да признаят Голанските възвишения за израелски (ИНФОГРАФИКА)

България започна с хикс евроквалификациите, младок на крачка от мечтан дебют

Ердоган: Израел няма право да окупира Голанските възвишения

Копие на чудотворната икона Богородица Всецарица пристигна в София

Елиф от „Намери ме“ стана на 10 години Малката актриса Изабела Дамла Гювенилир е родена в Ню Йорк

Ана Бърнабич: Сърбия не трябва да забравя жертвите на натовските удари

Саудитска Арабия иска минимална цена на петрола от 70 долара за барел

САЩ с нови санкции срещу Иран

Нулев прием в 9 ВУЗ-а по икономика и туризъм

„Труд Уикенд“ – един вестник за два дни

Марин Райков – Вечният посланик

Преди дни стана ясно, че Марин Райков – десният дипломат от комунистическо потекло, ще стане наш посланик в Лондон. Веднага след като изтече мандатът му в Рим.

Откак свят светува и навсякъде по света, посланиците биват два вида: политически назначенци и политически неутрални професионални дипломати от кариерата – те са използвани заради опита им от всяко едно правителство, дошло на власт. Но има и професионални дипломати, които при подходяща конюнктура афишират политически пристрастия с цел да си осигуряват кариерно развитие. В слагачеството си и за да спечелят благоразположението на управляващите, те са готови да отидат и до крайности.

Такъв дипломат е вечният посланик Марин Райков, за което свидетелства една негова “патриотична” постъпка. По времето, когато Райков е зам.-външен министър в правителството на Иван Костов, съветският посланик Юрий Исаков поискал разрешение да бъде построен на брега на Шабла паметник на съветски подводничари, загинали край Шабла по време на Втората световна война. Райков го отрязал, като казал, че това би могло да стане само ако българската общественост бъде уведомена, че същата тази подводница преди това е потопила в Черно море български търговски кораб, превозващ румънски евреи бежанци от Румъния.

Ако Райков действително е изразил такова свое мнение по въпроса, неговият отговор съдържа не малка доза цинизъм. Загинали са съветски воини, чиято подводница е била торпилирана от германците, и те заслужават лобното им място да бъде почетено с паметник. А каква е истината за този случай и сега е спорно. От този остроумен отказ на Марин Райков лъха угодничество към тогавашното русофобско правителство, неуважение към една велика сила, към загиналите млади войници, липса на такт и дипломатичност.

Марин Райков е постъпил във Външно министерство през 1987 г., както обяснява баща му, не като парашутист, а чрез конкурс. Но Външно министерство никога не е обявявало открити конкурси по онова време, ако е имало конкурс, той е бил за свои хора и е естествено, че журито, в което са влизали служители от самото министерство, са се съобразявали с неговия известен баща и утвърден дипломат и служител на външното разузнаване Райко Николов. Марин Райков е бил член на БКП, а се твърди, и че е бил и секретен сътрудник на военното разузнаване, може и така да е било – практиката на всички държави, които се грижат за сигурността си, е да използват услугите на своите дипломати. Но възниква въпросът: след като си израснал в семейството на убеден дипломат комунист и решаваш да постъпиш в едно от най-политическите министерства по онова време, което изисква от дипломатите преданост на комунистическите идеи и съответно сътрудничество със службите, какви са били твоите убеждения по това време? Ако са били десни, защо си станал комунист, защо не си станал дисидент, а дипломат?

Всъщност има други обяснения за трансформацията на Райков в дипломат с “десни” убеждения. Още с настъпването на промените в България след 10 ноември 1989 г. не малко млади дипломати във Външно министерство, произхождащи като правило от номенклатурни семейства, взеха да се ослушват и постепенно да се пребоядисват. Когато дойдоха на власт, сините не разполагаха по това време с опитни дипломати, които да им вършат работа, и съответно сложиха на високи постове сменили боята си дипломати, като си затвориха очите за членството им в БКП и сътрудничеството им с органите на сигурността, укривайки техните досиета. Дипломатът с номенклатурен произход Валентин Димитров, агент “Козма”, също стана десен, с добра кариера при сините – зам.-външен министър след промените и дългогодишен посланик в Лондон по времето на Иван Костов. Бойко Ноев, възпитаник на МГИМО и специалист във външно министерство по въпросите на Варшавския договор и противодействието на НАТО, след промените стана представител на България в НАТО, а при правителството на Иван Костов вече бе военен министър.

Казват, че крушата не пада по далече от дървото, и Марин Райков доказва тази поговорка. Несъмнено е, че той е способен дипломат. Израсъл е по чужбина в семейство на опитен дипломат, учил е там в лицей, знае много езици, има сериозен дипломатически стаж. Интересно е, обаче какво ще прави, ако на власт дойде ляво правителство. Изявил се като десен, той няма как да служи на едно ляво правителство. Но веднъж назначен за посланик и връчил акредитивните си писма, един посланик трудно може да бъде отзован. Идват избори, но и дори ГЕРБ да падне от власт, повратливият Райков изглежда се е подсигурил, като е намерил начин да използва връзките си и своевременно се е уредил да прескочи директно от един посланически пост в Рим на друг в Лондон, в поредно нарушение на закона от негова страна, изискващ един посланик да има две години престой в София между мандатите. Както стана и през 2013 г., когато като служебен премиер се самоназначи от посланик в Париж за такъв в Рим. Кой е като него!

 

Баща му също е дипломат

Бащата на Марин Райков – Райко Николов, е дипломат от кариерата. По времето на социализма е бил посланик в Южен Йемен, Кувейт, Италия (по времето на случая “Сергей Антонов”) и Югославия. Работил е също в мисиите ни в Париж, Прага и Вашингтон. Марин се ражда в САЩ през 1960 г. Макар че Райко Николов е дипломат по времето на социализма, двамата със сина си никога не са имали политически спорове. Едното поколение мисли по един начин, другото по друг. Съпругата на Марин е завършила френска филология, двамата имат момче и момиче. Синът Райко вече е дипломат и върви по стъпките на дядо си и баща си.

 

За него

Публично се гаври с институциите

Фактите сочат, че цялата дипломатическа кариера на Райков е низ от брутални нарушения на правилниците на МВнР, на законите в страната и на световната дипломатическа практика. Този, който в качеството си на външен министър предложи на служебния премиер, сиреч на себе си, да стане посланик в Италия, днес публично се гаври с институциите и отново гази законите. Но и това не е всичко: През 2001 година, в последните дни на кабинета “Костов”, Райков бе изпратен за посланик във Франция. В нарушение на всички дипломатически норми, недопускащи повтаряне на посланически мандат в една и съща страна, през 2010 година кабинетът “Борисов” го изпрати за втори път посланик във Франция.

Велизар Енчев, дипломат от кариерата и политик

 

Не съм горда, че синът ми стана премиер

Не съм горда, че синът ми стана служебен премиер. Трябва да сме умерени и в гордостта си. Ние твърде много сме видели и преживели, за да бъдем тщеславни. Не мога обаче да отрека, че ми е приятно и драго, задето президентът се е спрял на сина ми и му има доверие. Марин беше кротко, любознателно и внимателно дете, много обичаше да чете, вечно учеше чужди езици. Обичаше най-много историята и по-абстрактните науки.

Лидия Николова, майка на Марин Райков, в интервю през 2013 г.

 

Не се мръщеше на тежките задачи

Марин Райков беше много работоспособен и не се мръщеше на тежките задачи, които му възлагахме по онова време. Тогава той беше около 26-годишен, това беше първата му месторабота и аз се радвам, че тръгна по стъпките на баща си, който беше много добър специалист по Балканите. Марин го настигна и продължи неговото дело.

Любомир Шопов, бивш шеф на Балканския отдел в МВнР

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (16)

  1. А за Плугчиева що нищо не казва авторчето на поръчковия материал в поръчковия парцал?. Нормално за Цоциалист. Сочи се другите, а с нищо не е по-добър.
    Като се прати някой без кариера в дипломацията-бил с връзки. Като се изпрати човек с опит- бил вечен. За комунягите само каквото се заповядва от Москва е истина, логика или честно отношение не търси!

  2. Един известен коментатор преди време беше нарекъл такива “ Децата на келепира“. Антикомунисти, които дължат стандарта и кариерата си на комунизма. Мадам Поптодорова, Меглена Кунева, Румяна Бъчварова, Кристалина Георгиева, Росен Плевнелиев, Иван Кръстев, Николай Младенов….Все любимци на съдбата, винаги печеливши от вътрешното и международното положение. Те, или бащите им са представители на висшата соцноменклатура, получили планини и океани от възможности привилегии и екстри от Системата, която после отричат или иронизират за сметка на „американските прелести“. Повече от всички нас те притежават инстинкта за приспособяване, пробив и печалба. Такъв е и персонажа на тази публикация. Е, вярно в повечето от нас те предизвикват отвращение, но какво пък? Моралния казус и съвестта доказано са разтегливи понятия в децата на келепира.

  3. Хамелеони-сменят цвета и окраската си в зависимост от околната среда!

  4. Статията лъха на угодничество към руското посолство най-вече – цинизъм е твърдението на автора, че екипажът на съветската подводница потопила български търговски кораб с бежанци заслужавал паметник щото представлявал велика сила!? И нито дума, на съчувствие поне, за екипажа и бежанците от българския търговски кораб, потопен от подводницата на „великата сила“?

  5. А колко е било „русофобско“ правителството на Иван Костов може да се съди по факата, че именно то продаде ‘Нефтохим“ Бургас на Русия.

    1. Костов бе протеже на безродника луканов… маша да свали виденов, който искаше да измъсне нефтохим от ръцете на русколукановата мафия.

  6. ХАМЕЛИОНИ, БЛЮДОЛИЗЦИ , АГЕНТИ НА СЛУЖБИТЕ В сша. И национални предатели.Бай Ганьовци с вратовръзки.

  7. Типична рубладжийска прасекафява статия в един типично кафяв вестник. Забавното е, че позицията на автора за паметника на Шабла съвпада с позицията на руския посланик. Да построим паметник на „Велика сила“, на „Големия брат“. От всичко което се бълва за Марин Райков в шишковите медии в последно време разбирам, че те няма да се кротнат докато той не стане овчар.
    Защото кАк вЪоБщЕ мОжЕ ЕдИн ПоСлАнИк дА Е нЕпРЕкЪснАтО ПоСлАнИк?!?
    кАк пОНе ЕдиН ПъТ Не СтАнА МиНьОр, ЧиСтАч иЛи НеЩо ДрУгО?!?
    Лесно е да се досетим защо медиите бълват толкова много фекална маса по него – всичките пъти, когато е казвал „не“ на Русия, както и фактът, че именно служебният кабинет, който той председателстваше, извади всички държавни вложения в КТБ, представляващи 50% от фискалния резерв на държавата (лелей, у КОЙ ли щяха да са тези пари в момента) дават достатъчно основания на българската олигархия, отдавна установила своята хегемония върху медийния пазар да изсипва множество хули по негов адрес.
    Интересното в тази статия е, че фактите не говорят нищо лошо за г-н Райков, но коментаторът се е напънал с всички сили да ги оцвети в кафяво със своя русоробски коментар и подбор на факти.
    Когато рублите свършат, автори като този също ще свършат в някоя канавка. Но за жалост има още доста време

  8. Типична рубладжийска прасекафява статия в един типично кафяв вестник. Забавното е, че позицията на автора за паметника на Шабла съвпада с позицията на руския посланик. Да построим паметник на „Велика сила“, на „Големия брат“. От всичко което се бълва за Марин Райков в шишковите медии в последно време разбирам, че те няма да се кротнат докато той не стане овчар.
    Защото кАк вЪоБщЕ мОжЕ ЕдИн ПоСлАнИк дА Е нЕпРЕкЪснАтО ПоСлАнИк?!?
    кАк пОНе ЕдиН ПъТ Не СтАнА МиНьОр, ЧиСтАч иЛи НеЩо ДрУгО?!?
    Лесно е да се досетим защо медиите бълват толкова много фекална маса по него – всичките пъти, когато е казвал „не“ на Русия, както и фактът, че именно служебният кабинет, който той председателстваше, извади всички държавни вложения в КТБ, представляващи 50% от фискалния резерв на държавата (лелей, у КОЙ ли щяха да са тези пари в момента) дават достатъчно основания на българската олигархия, отдавна установила своята хегемония върху медийния пазар да изсипва множество хули по негов адрес.
    Интересното в тази статия е, че фактите не говорят нищо лошо за г-н Райков, но коментаторът се е напънал с всички сили да ги оцвети в кафяво със своя русоробски коментар и подбор на факти.
    Когато рублите свършат, автори като този също ще свършат в някоя канавка. Но за жалост има още доста време

    1. Гордост е да си въртиш задника от партиен активист на евроатлантически… кат плевнелиев например!
      Затуй всички селски отрепки му се възхищават.

  9. Очевидно авторът е афектиран, че не сме построили паметник на вражеската подводница.

  10. Вестник Труп е класическа жълта преса. Щом плюят Райков, значи е свестен.

  11. Вестник Труд откри сезона на предизборните лъжливи и манипулативни статии. Превантивно се оплюват лица, които може да се озоват на значима позиция. Този тип статии представляват „хапане на посоки“. Разочароващо.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.