3,7 млрд. евро са приходите от международен туризъм през 2019 г.

Захариева: Отношенията между България и Русия са добри

Диляна Попова: С Асен сме заедно

За две години санираха или довършват работата по 49 блока в Сливен

3 години затвор за мъж, наръгал съквартирант в корема

Шефът на АПИ Георги Терзийски се срещна с кметовете на Бистрица и Панчарево

Втори фалстарт на дело за удавено в басейн момиче

Нов данък „нощувка“ за стаите за гости

40 минути след нагъл грабеж над младежи полицията задържа извършителя

Фандъкова за тол системата: От месеци водим тежки преговори с АПИ, хората няма да плащат

Стотици отдадоха почит на Апостола в Шумен

Съд спря строителството на висока сграда на метри от варненския плаж

Зам.-министърът на земеделието Чавдар Маринов: Над 25% от заетите в област Велико Търново работят в сферата на земеделието Пред над 200 стопани от региона експерти разясниха бъдещето на Общата селскостопанска политика

Слави Трифонов: Дистанцията между политическата класа и избирателите се е задълбочила до нетърпимост

Антики в кашони и амбалажна хартия откриха в офис на Васил Божков (СНИМКИ)

Марин Янев – Актьор с глас за милиони

Само преди ден стана ясно, че актьорът Марин Янев ще получи наградата ИКАР на Съюза на артистите в България за изключителен принос към българския театър. Обичаният артист, изиграл стотици роли на сцената и пред екрана, ще я получи на 27 март, когато е денят на театъра и Съюзът връчва отличията си.

След по-малко от 20-ина дни (на 17 февруари) Марин Янев ще направи 77. И повече от 50 от тях той е на театралната сцена, както и на екрана. Актьорът започва да диша театралния въздух още преди да може да чете. Затова първата му реплика на сцената е “Писмо за вас, мадам” и е била наизустена с помощта на баща му – най-известният театърмайстор във Варна по онова време. Малката роля на пиколо е само началото на една голяма мечта, която Марин Янев изживява повече от пет десетилетия, 35 от които на сцената на Народния театър. Освен че е сред доайените на първия ни театър, той е определян и като властелина на дублажа – дал е гласа си на много любими персонажи. Актьорът е изиграл над 100 роли в театъра и повече от 60 в киното и телевизията.

Баща му е бургазлия и Марин е заченат в Бургас през 1943 г. Скоро след това обаче семейството му се преселва във Варна, където се ражда.

Днес Марин Янев живее в истински театрален матриархат. До пенсионирането си съпругата му Цветана Цветкова е актриса в “Сълза и смях”. По-голямата дъщеря Марина е сценограф, Кристина е актриса, а от няколко години е и асистент по актьорско майсторство в НАТФИЗ. Картината допълват внучката Лора, дъщеря на Марина, и кучката Белла, за която има един господар и любим – Марин. А името є е Белла Янева, горд е актьорът.

Родителите му, които наистина умирали за театъра, са най-щастливите хора в света, когато синът им е приет във ВИТИЗ. Там Марин попада в невероятна бохемска компания – той е от прословутия випуск’67 на Боян Дановски и Методи Андонов, в който са Стефан Данаилов, Катя Паскалева, Руси Чанев, Илия Добрев, Стефан Мавродиев, Меглена Караламбова, Северина Тенева, Кирил Кавадарков, Елена Райнова, Цветана Цветкова… Какви страшилища на сцената са всички те! Повечето от тях са разпределени в Пловдивския театър, а Марин и Меглена във Варненския. Цветана е най-голямата любов в живота му. Историята им направо като филм. Всеки от тях има своите трепети и любови и те като най-добри приятели разказват всичко един на друг. Цветана е гадже на един от най-известните културтрегери – Атанас Кръстев или по известен като Начо Културата от Пловдив. Двамата обаче се разделят. За да могат след това съвсем случайно Марин и Цветана да разберат, че всъщност са… един за друг. И така започва голямата им любов, която продължава и до днес.

Дълбоко вярва в сентенцията: “Кажи ми кои са приятелите ти, за да ти кажа кой си. “Аз избрах приятелите си, а те ме създадоха. Вярвам, че дължа всичко на приятелите си и на семейството си”, убеден е Янев, който завинаги запазва приятелството със състудентите си и на всеки негов голям празник ги чака с нетърпение. Някои от тях вече ги няма, а той продължава да ги сънува.

Ролята, с който го запомнят всички, е тази на МакМърфи от “Полет над кукувиче гнездо” – Марин Янев я играе при огромен успех през 70-те и 80-те години на ХХ век. Тогава опашката за билети стигала от “Сълза и смях” до градинката на “Кристал”. Народът е гладен за подобна пиеса.

А виновник за това тя да дойде в България е Павел Писарев, който тогава е в Министерския съвет и отговаря за репертоара на театрите. Той всъщност рискува и я носи в театъра по времето на социализма. Всички ахват, когато прочитат пиесата. До този момент нито книгата, нито филмът са се появявали в България. Репетициите минават при невероятен ентусиазъм. Красимир Спасов е режисьорът, а в представлението всички актьори се раздават. Публиката е във възторг – тя буквално поглъща думите, които се изричат от сцената. След спектакъла хората ги чакат на тълпи пред служебния вход и ги гледат с грейнали очи.

Марин Янев обаче по някой път малко се дразни, че хората го свързват най-вече с тази роля. Защото той играе поне стотина други, като някои от тях са ролите на: Антифол в “Комедия от грешки” от Шекспир, Хенри в “Камината” от Маргарит Минков, Бубнов в “На дъното” по Максим Горки, лекар в “Макбет” от Шекспир, проф. Сантана в “Призраци в Неапол” от Едуардо де Филипо. А ролята му на клоун в “Търси се стар клоун” в Народния театър е една от най-запомнящите се в последните години. В киното той също има немалко страхотни роли. Участва във филмите “Козият рог”, “Дърво без корен”, “Къде живееш?”, сериалите “Жребият”, “Васко да Гама от село Рупча”, “Пътят към София”… Още през 1969 г. той участва заедно с големите европейски звезди Джан Мария Волонте и Стефания Сандрели в “Любовницата на Граминя” на големия италиански режисьор Карло Лидзани.

Днес е е един от най-популярните гласове в дублажа. Дублира роли във филмите за Лудия Макс, Индиана Джоунс, “Цар Лъв”, “Умирай трудно” и много други.

В живота си и получавал доста награди, през 1980-а има наградата на Съюза на артистите, има “Аскеер” (1998) “Икар” за водеща роля (2015), а на 27 март ще получи съвсем заслужено големия “Икар”.

 

Как се оказва родоостъпник

Плод на глупавите му момчешки страхове е това как се оказва “родоотстъпник” от фамилията си, която всъщност е Пехливанови. Прадядо му е бил пехливанин. Тъй като да си пехливанин направо си е било титла, фамилията с гордост взима това име. Дядо му е Яни Пехливанов, баща му – Димитър Янев Пехливанов. И когато като юноша отива да си вади паспорт, на въпроса: Как искате да се казвате? – той с целия си момчешки акъл, за да не му се подиграват в училище или другаде, отсича: Марин Димитров Янев.

 

За него

Той е чужд на шумотевицата

Марин е изключителен актьор и в същото време много благ човек. През цялата си кариера той тихо стоя в страни от голямата шумотевица, избягваше славата и затова някак си остана в сянката на своите колеги и приятели, играейки с тях на сцената на Народния театър. Чужди са му шумотевицата и наградите и мисля, че в крайна сметка заслужава да вдигне високо над главата си почетния “Икар”, защото наистина го заслужава и защото наистина трябва да види любовта на колегите и почитателите си.

Христо Мутафчиев, председател на Съюза на артистите в България

 

Пази театъра като светиня

Той е човек, който обича и усеща природата, общува с животните, влиза в света на децата и си играе с тях и става като тях. Той е чувствителен и виждащ невидимото човек. Такъв е баща ми. Обичащ и отдаден до крайност в професията си. Спорещ, търсещ, неспокоен и горящ във всяка роля! Актьор, който ревностно пази театъра като своя светиня!

Кристина Янева, актриса и негова дъщеря

 

Имам две първи неща с него

Марин освен топъл глас и талант, притежава и доброта и кроткост. Морето е в него. Имам две първи неща, които съм правил като режисьор в живота си с него. Първото беше курсовата ми работа като студент по режисура. На един 24 май го видях на манифестацията, приближих го много притеснен. Тогава той беше супер звезда играеше в “Сълза и смях” МакМърфи в “Полет на кукувиче гнездо”. Стърчеше една глава над мен и го попитах свенливо дали би се включил в моя проект и той с топлия си глас каза “Да, разбира се”. И второто нещо беше първият ми дублаж като режисьор в БНТ за филма “Монпарнас, 19”. Той дублираше Жерар Филип. И още едно хубаво нещо мога да кажа за него – дъщеря му Буба, която притежава и неговия глас и неговия талант. И в нея има море.

Станимир Трифонов, режисьор

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.