На 17 август 2018 да почерпят

„Лудогорец“ остана сам от родните клубове в Европа

ЦСКА атакува и през Трансилвания

Знаменитости отдават почит на Арета Франклин

Още през 2015 г. трябвало да сменят дисковия масив В резервния център на Търговския регистър работят само климатиците

ПРАВО НА ОТГОВОР

Катар налива $15 млрд. в турската икономика

Скарлет Йохансон е най-високоплатената актриса в света

Коли и камиони вървят по мост на 5 века Кадин мост в село Невестино е построен през далечната 1470 г.

Скандинавските авантюри на ЦСКА

Посолството на САЩ в Прищина: Косово и Сърбия нямат неограничена свобода на действие

20 изчезнали след срутването в Генуа (ИНФОГРАФИКА) Рим обяви извънредно положение, деблокира 5 млн. евро

Вашингтон заплашва Анкара с нови санкции, ако пастор Андрю Брънсън не бъде освободен

Нападнаха с бомби офис на италианската крайнодясна партия „Лига“

Директорът на „Аварийна помощ“ пред „Труд“: Открито е опасно нерегламентирано сметище в София

Мартин Зелмайер – Хищник в Резервата

Ако не бяхте чували досега името на Мартин Зелмайер да се споменава в българското публично пространство, е просто, защото Брюксел е твърде далеч като разстояние. А “Брюкселският балон”, както наричат битието си в отделения за тях квартал десетките хиляди служители на европейските институции, си е друго измерение на действителността.

Да не говорим че за последните 11 години членство, за обикновения български гражданин общото разбиране за Европейския съюз си остана “нещо като Съветския, ама дават пари и понякога ги спират”. Родните политици се стараха не-малко близо две десетилетия трайно да заложат в съзнанието на средностатистическия избирател, че понятието “от Брюксел казаха”, е като еквивалент на едновремешното “говори Москва”. За да оправдават често пъти вопиющата си некомпетентност по множество от въпросите, засягащи държавното управление. Или не дай си боже ЕС. Освен ако естествено не иде реч за “усвояване на европейски средства”, де – там, както се казва, се научиха да “крадат и с гъ*овете си” на сън.

Но да го кажем така – човекът, чиято ръка тайно за вас тежи върху образното кранче със знака “евро” в Брюксел, е практически г-н Зелмайер. И поводът да го споменем не е случаен. Последните седмици неговото име е причина за сериозни вътрешно-институционални брожения из “Резервата”. Както авторът нарече навремето гореспоменатия “Европейски квартал” на Брюксел, след няколкото години работа там.

Във всяка затворена биосистема, както знаем, има хищници и жертви. Било то в пряк или в преносен смисъл. А Мартин Зелмайер, известен с гальовни нарицателни сред подчинените си в Еврокомисията като “Распутин” или “Чудовището”, вече е най-главният хищник в Резервата – разбирайте на върха на хранителната пирамида на европейската администрация. Не че досега не е бил. Просто всичко си е дошло на мястото, макар и по един по-типичен за практиките на Изток от Виена начин, отколкото за уж т. нар. “западни демокрации”. А после кажете, че не е същото.

Тихомълком преди месец (на 21 февруари) досегашният началник на кабинета на председателя на Европейската комисия Жан-Клод Юнкер Мартин Зелмайер е издигнат за генерален секретар на изпълнителния орган на ЕС. Германският еврократ е бил посочен изначално да заеме поста заместник на топ-длъжността, но след изненадващото оттегляне на титуляра Александър Италианер, 10 минути по-късно е повишен повторно. Цялата сцена се разиграва при закрити врати в присъствието единствено на Жан-Клод Юнкер, заместника му Франц Тимерманс и европейския комисар по административните въпроси Гюнтер Йотингер.

С информацията за назначението на Зелмайер и обстоятелствата около него, Европарламентът заскандира “прозрачност” и несъмнено от седмици звънят гневно чаши за шампанско и халби в заведенията на площад “Люксембург” в Брюксел. С много страст, патос и речи за “европейската солидарност”. От съседното кръгово площадче “Шуман”, където е седалището на Еврокомисията, традиционно гледат на опитите за намеса в работата им с надменност и презрение. Особено когато идват от Европарламента, който в този случай е и само консултиращ орган в процедурата. За гледната точка на служителите на Комисията законодателното събрание винаги само е бавело интеграцията на Европа. И ако зависеше от тях, Европарламентът нямаше да има право на глас по нито един въпрос, а ЕС отдавна щеше да е унитарна държава. Няколкото хиляди ездачи на бюра от Брюксел могат с един замах за седмица да разрешат проблемите на 500 млн. европейци, ако някой ги остави. Последното, в рамките на шегата, разбира се. Ще поискат поне няколко месеца за програмен период.

Което пък ни връща на новия най-главен европейски разбирач, сивия кардинал на сивите кардинали на ЕС, “човекът, който спря влака на баира”, Мартин Зелмайер. Новият генерален секретар на Европейската комисия е роден на 5 декември 1970 г. в град Бон, тогава още Западна Германия. И двамата му дядовци – Йозеф Зелмайер и Хайнц Гадке са бивши генерали от Бундесвера. Младият Мартин завършва гимназия в Карлсруе и през 1990 г. се записва да учи право в Университета на Женева. Докторска дисертация защитава през 1997 г. в Пасау, а успоредно специализира в калифорнийските университети “Бъркли” и “Дейвис”. Между 1998 и 2000 година Мартин Зелмайер работи в Европейската централна банка (ЕЦБ) във Франкфурт, преди окончателно да се насочи към Брюксел. Три години оглавява европейското представителство на германския медиен концерн “Бертелсман”, а през 2004 г. постъпва на работа в Европейската комисия. Първо като говорител по въпросите на информационното общество, преди през 2010 г. да се издигне до началник на кабинета на европейския комисар по правосъдието Вивиан Рединг. С преназначаването на Жан-Клод Юнкер за председател на Еврокомисията сред изборите през 2014 г., Зелмайер оглавява неговата администрация. И така до скоро.

 

“Скритият” враг на Лондон

Покрай преговорите за излизането на Великобритания от ЕС, Мартин Зелмайер се появява неколкократно в британската преса като олицетворение на “злият Брюксел”. През октомври 2017 г. излязоха публикации на Острова, според които началникът на кабинета на Юнкер подава информация от преговорите за Брекзит на германски медии, за да изложи британците, колко са неподготвени. Друга версия за Зелмайер е за човека, който “тупка топката” и е готов на всичко, за да спре Брекзит. Според отречени от Еврокомисята слухове, той пък се страхувал че го следят британските служби и си водел записки само на хартия, а не в електронен вид. Животът в Резервата.

 

За него

Взема европейски решения

За всеки който си мисли, че понеже е германски гражданин, той (б.р. – Мартин Зелмайер) прави това, което е угодно на Германия. Това не е впечатлението с което оставаме. Той взема решения по много европейски начин. Той също така е някой, който обръща внимание на ефикасността, когато става въпрос за вземане на решения – който взема сигурни решения, които се прилагат реално. И аз много силно приветствам това, защото процесите в Европа отнемат много дълго време.

Ангела Меркел, канцлер на Германия

 

Аз казвам

Зелмайер няма да подаде оставка, защото само аз съм способен да поискам от него да подаде оставка.

Жан-Клод Юнкер, председател на Европейската комисия

 

Фанатик на ЕС

Искам Мартин Зелмайер да стане най-известния човек в цяла Европа. Искам всеки избирател из държавите членки да разбере как функционира това място. Зелмайер е фанатик на проекта ЕС и обикновено подобни истории (б.р. – за обстоятелствата около назначението му) остават само в рамките на тази малка част на Брюксел. Историята сега е разкрита в цяла Европа и смятам това за чудесно

Найджъл Фарадж, (все още) британски евродепутат

Не губи време

Когато имам нужда от бързо вземане на решения по някакъв въпрос, говоря с Мартин. Никога не губим време. Той взема добри решения и винаги е положително преживяване.

Томаш Пруза, държавен секретар по европейските въпроси на Чехия

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. много добра статия.
    перфектно описваща същността на ценностите на поръчковия дисидент на безродника луканов – росен плевнелиев и нивото на слабоумните му фенове.

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.