Новият филм на Мартин Скорсезе „Убийците на цветната луна“ тръгна в българските кина с репутацията на едно от екранните събития на годината, след успешна световна премиера на фестивала в Кан и последвали възторжени рецензии. Филъмт е исторически епос за „раждането на ФБР“ и среща „двете музи“ на режисьора, работили най-дълго с него през десетилетията – Робърт Де Ниро и Леонардо Ди Каприо.

Филмът е по сценарий на Ерик Рот, който адаптира „true-crime” бестселъра на Дейвид Гран „Убийците от Оклахома и раждането на ФБР” (“Killers of the Flower Moon: The Osage Murders and the Birth of the FBI”). Действието се развива през 20-те години на ХХ век, когато индианското племе Осейдж в Оклахома забогатява, благодарение на открития в земите им нефт. Скоро обаче членовете на племето стават жертва на серия от неразкрити убийства (станали известни като Reign of Terror), а наскоро създаденото ФБР и младият му директор Дж. Едгар Хувър се намесват, като това е едно от първите им големи разследвания от подобен тип.

Отишлият си от този свят твърде рано филмов експерт, програматор на „Киномания“ и автор на „Труд News“ Владимир Трифонов бе гледал „Убийците на цветната луна“ на фестивала в Кан през пролетта и го нарече „шедьовър“. „Това е най-безмилостният филм на Мартин Скорсезе. След всичките му филми, в които той с неподражаемия си стил показваше дълбоките рани на американското общество от своето съвремие - от “Коварни убици” през “Шофьор на такси” и “Добри момчета”, та до “Ирландеца”, след всичките брутални убийства и пролята кръв, сега, вече на 80 години, Скорсезе рязко сменя тона. Да, убийствата пак ги има - те са в центъра на сюжета. Но самият Скорсезе сякаш бяга от собствените си клишета и целият филм се възприема по-скоро като елегия, като тъжен блус за упадъка на нравите“, написа тогава Трифонов.

„Да разкажем тази история на земята, където са се случили тези събития, е изключително важно, за да можем да пресъздадем точно периода и хората. Подготвяйки се за снимките, искаме да благодарим на нашите местни консултанти и културни съветници. Развълнувани сме да работим с тукашните актьори и екип, за да пренесем този разказ на екран и да обезсмъртим период от американската история, който не бива да бъде забравян”, беше казал Скорсезе още по време на снимките.

“Коварни улици”, “Шофьор на такси”, “Разяреният бик”, “Добри момчета”, “Казино”, “Бандите на Ню Йорк”, “Авиаторът”, “Вълкът от Уолстрийт”... много са чисто филмовите аргументи в полза на тезата, че именно Мартин Скорсезе е най-великият жив филмов режисьор. Но майсторът няма намерение да почива удобно върху репутацията си и постоянно подготвя нови и все по-мащабни кино платна. Нисичкият американски гений с италиански произход има кариера, която е каталог на качественото кино. От началото на 70-те години той изследва мъжеството, насилието, католицизма и историческите събития, оформили американския културен пейзаж. Неговият творчески отпечатък е несравним, но е вдъхновил хиляди кинаджии от целия свят. Скорсезе е майстор на мрачните психологически портрети и мащабните фрески. Има усет за епоса и интимното. Дирижира и естетизира древните нагони и импулси, превръща суровото физическо насилие в отправна точка за художествено осмисляне на обществените процеси и човешката природа. Прави безкомпромисно кино и не се съобразява с комерсиалните конюнктури, с доминиращата комиксова мания и инфантилизацията на културните продук­ти.

И винаги е бил ангажиран с каузата киното да бъде преживяване за голямото платно. Преди няколко години представи “Ирландецът” и показа, че не желае монументалният му 208-минутен епос за американската мафия и нейните връзки със легендарния профсъюзен бос Джими Хофа да бъде пропилян на малки екрани.

“Бих посъветвал всеки, който иска да гледа повечето ми филми - или повечето филми изобщо - моля ви, моля ви не ги гледайте на телефон”, каза майсторът на мъжкото кино.

Наскоро той разобличи и безумно елементарните и невдъхновени супергеройски комиксови продукти като антикино и правилно ги оприличи на “увеселителни паркове”, които имат малко общо с филмовото изкуство. И бе напълно прав.

Виртуоз на „великата илюзия“

Влиянието на Мартин Скорсезе остава огромно. Дори в стерилната и политически коректна среда на идеологически догми и гротескна омраза към “старите бели мъже”, Скорсезе е недостижим виртуоз на “великата илюзия” и оцеля след опитите да бъде очернен за липса на “разнообразие” в киното си. Вече половин век образите му отлежават като превъзходно опияняващо сетивата вино. За разлика от други титани на неговото златно поколение като Франсис Форд Копола и Оливър Стоун, Скорсезе продължава да поддържа върховно ниво и да демонстрира на младите си имитатори как точно се прави филм.