„Левски“ взе ново дерби по пътя към върха

Грозно: Фенове на „Левски“ изпочупиха стадион „Славия“

Български шофьор е загинал в катастрофа в Южна Каролина

Стотици подкрепиха дарителската инициатива на кмета на Стара Загора на рождения му ден

С дефиле откриха във Велико Търново Международния фестивал на военните духови оркестри

10 признака издават стареенето на организма

САЩ изпращат военни в Саудитска Арабия

Дете на 6 години загина при катастрофа на „Хемус“

25 души са ранени и са нанесени сериозни материални щети след земетресението в Албания (СНИМКИ и ВИДЕО)

Кметът на Карлскрон след убийството на българин: Хората се страхуват да излязат на улицата (ВИДЕО)

Земетресение от 5,6 по Рихтер разтърси Албания

Кола се запали на магистрала „Тракия“

Ансамбълът по художествена гимнастика завоюва бронзовите медали на световното първенство в Баку

Нона Йотова излови Ангела Меркел да пазарува в супермаркет (СНИМКИ)

Красимир Каракачанов: Пускането на Джок Полфрийман е гавра

МВнР пак се скара на историята За политическата недалновидност на официалните ни власти

Българските официални власти отново показаха историческа недалновидност и политическо късогледство. Дни преди междуправителствената среща във Варна между Руската федерация и Република България, посветена на решаване на важни въпроси за българската държава, като проекта АЕЦ „Белене“ и продължението на газопровода „Турски поток“, нашето Външно министерство излезе с много остра позиция за културна проява, която никой не е видял и още не знае какви са съдържателните u параметри. И тази позиция, пълна с едностранни квалификации и фрази като „съветски щикове“, в 2019 г. звучи много остаряло и ретроградно. Поводът за тази необоснована и нелогична реакция на МВнР е изложбата, посветена на 75-годишнината от освобождението на страните от Централна и Източна Европа от нацизма, която ще бъде открита в Руския център на 9 септември.

В нея политиците ни пишат следното: „…Щиковете на Съветската армия донесоха на народите в централна и източна Европа половин век репресии, заглушаване на гражданската съвест, деформирано икономическо развитие и откъснатост от динамиката на процесите в развитите европейски държави.“

Ето как за пореден път се използват идеологеми, извадени от контекста на съществуващата реална политическа ситуация и споразумения между тримата големи в онези години – Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Учудващо звучат такива термини, казани с лекота, като „окупация“, „репресии“ и други подобни.

През последните две години четем и слушаме едни и същи фрази, които отдалечават и трансформират по неправилен начин историческата истина. За пореден път имаме доказателство за силна и последователна агресия на управляващите политически кръгове, както в България, така и в други източно-европейски държави, типичен пример е Полша, които се опитват да преиначат историята. За Варшава е ясно, но София, която досега е показвала умереност и баланс по отношение на Москва, в момента абсолютно необосновано поставя държавата ни в напълно неизгодна ситуация, което е в пълен разрез с българските национални интереси.

Исторически факт е, че СССР на 5 септември 1944 г. обявява война на сателита на фашистка Германия – Царство България. Влизането на Червената армия в границите на България и подписаното на 28 октомври с.г. споразумение между България и Съветския съюз преобръща позицията на България във Втората световна война – от сателит на фашистка Германия, тя става част от съюза на тримата големи – Съветския съюз, САЩ и Великобритания.

Второ, когато с лекота се коментира термин като „съветска окупация“ и всичко свързано с него, много целенасочено се премълчават основни факти и се насажда емоционална политическа рефлексия. За пореден път трябва да се каже, че всичко, което се случва след 1944 г., в цяла Европа е част от споразуменията, подписани в Ялта и Потсдам, свързани с преструктурирането на следвоенна Европа. Трябва да припомним два основни факта. Първо, през Централна и Югоизточна Европа преминава Червената армия, чиито военни победи водят до края на Третия райх. Второ, нека да използваме термина „окупация“ по отношение на Англия и САЩ. Да разглеждаме едностранно процесите в Източна Европа, а да забравяме Западна, където на репресии са подложени голям брой хора, работили за хитлеристка Германия, е неуместно.

Когато коментираме България по време на Втората световна война, не трябва да пренебрегваме друг факт. През декември 1941 г. по настояване на Берлин, Рим и Токио всички техни сателити обявяват война на съюзниците на антихитлеристката коалиция Съветския съюз, САЩ и Великобритания. Резултатът от това е, че до април 1944 г. България периодично е бомбардирана от американски и английски самолети. Една от големите бомбардировки е на 10 януари 1944 г., когато половината София е срината със земята. И е повече от странно, че именно на американски пилоти има паметник пред посолството на САЩ в София. Излиза, че ние отдаваме почит на тези, които са унищожавали и убивали български граждани.

Второто, което трябва да се има предвид, е, че в резултат на Втората световна война Западна Германия е поставена под американско-британско-френска окупация. А през май 1949 г. се подписва двустранен договор между САЩ и ФРГ за 150 години, известен като „Канцлер акт“, поставящ Западна, а по-късно и обединена Германия под медиен, финансов и военен контрол. В сходна ситуация е и Япония.

Сега върви битката за истинската история, а не измислената. Позицията на Външно министерство доказва, че ние също сме подвластни на САЩ. И то в момент, когато отново се решава съдбата на България като страна в енергийните проекти, които биха ни ситуирали като устойчива държава в Черноморския регион. По този начин сами се вкарваме в капана на чужди интереси. Тенденциозният коментар за „съветска окупация“ съзнателно елиминира съществуването на американско влияние сега, което не дава възможност на България да защитава своите национални интереси. А те пак са свързани с руски енергийни проекти. Русия дава газа и нефта, а не Щатите.

 

Политиците да оставят историята на историците

Апелът на историците към недобросъвестните и конюнктурни политици е да оставят историята да бъде изследвана, анализирана и обяснявана от професионалисти. Това са хора, които работят с документите, при тях няма предвзета теза и те се стремят да бъдат коректни, обективни и да дават историческата истина. Оставете историята на историците, но истинските, а не на политизираните, конюнктурните и поръчковите.

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.