Медалистката Елица Янкова: Знаех, боря ли се със сърце - ще издържа

- Щастлива съм, от две години се боря при жените и вече имам медал от олимпиада. Предполагам, че и цяла България се радва, все пак това е първи медал за делегацията ни.

- Най-тежката ви среща в Рио

- Тази за бронза, защото или си тръгваш с нещо голямо, или без нищо. Всъщност може би по списък съперничките изглеждат лесни, но като се наредят на тепиха всички са много яки. Мачовете бяха много трудни, все пак е олимпиада. Знаех, че с бразилката, ако се боря докрай и със сърце, ще издържа битката.

- След срещата емоционално поздравихте съперничката си, което беше посрещнато с аплодисменти от публиката…

- Уважавам усилията й. Знам какъв труд е хвърлила, за да е на олимпиада, да спечели квота и да стигне до финална среща. На тепиха сме съпернички, но извън него не.

- С какви амбиции дойдохте в Рио?

- Преди игрите бях щастлива, че съм на олимпиада. После си казах: тренирала съм много, те не са нищо повече от мен, ще се боря, пък каквото стане.

- А какви мисли ви минаваха сутринта, като се събудихте преди срещите?

- Отивам на финал, готова съм за битка!

- Кой има най-голяма заслуга за успехите ви?

- Личният ни треньор Петър Касабов. С него съм преживяла и караници, и хубави моменти. Той ме е изгледал, израснах с него.

- Но вашият баща също е бил борец…

- Така е, но той не искаше аз да се занимавам с борба, защото е лош спорт за жени, но сега едва ли мисли така.

- Имаше ли у вас напрежение преди старта?

- Напрежението не идваше толкова от отбора, колкото от негативните коментари в социалните мрежи и в медиите. В последните дни доста се изписа за това, че сме дошли като туристи, не заслужаваме да сме тук, че математиците били по-добри от нас… Затова и треньорите ни забраниха да влизаме в интернет. Сигурно сега сте доволни? (усмихната към журналистите).

Коментари

Задължително поле