Мей води на ЕС

Срещата на върха в Брюксел: Ще успее ли Великобритания да разшири фронта срещу Русия

Етиката и морала не са между водещите критерии за оценяване фактите и процесите в геополитиката. Така е било винаги. И навярно така ще си остане  в предвидимото бъдеще. Онова, което „тежи“, „има стойност“, е ефикасността на усилията за постигане на една или друга стратегическа цел.

Когато във Великобритания проведоха референдума за брекзит, някои се питаха: ама защо Лондон прави това? Нима лондонското Сити няма добри позиции и интереси в ЕС? Само във Вашингтон, нито тогава, нито сега, се питат нещо по въпроса. Просто подкрепят решението за брекзит. Защото, както и да бъде осъществено практически, то ще отслаби в някаква степен ЕС. И - преди всичко - ще направи Великобритания по-удобен и по-ефикасен партньор на САЩ в борбата им за съхраняване позицията на единствена свръхсила.

ЕС като цяло е също много важен партньор на САЩ. Но за разлика от Великобритания, ЕС - вчера, днес и в бъдеще - олицетворява за Вашингтон и една степен на възможна изненада. Ако при едно, не толкова трудно въобразимо бъдеще, ЕС се изравни по мощ със САЩ, къде ще отиде претенцията на последните да запазват позицията си на единствена свръхсила? Ще й бъде сложен край. И последиците за САЩ няма да бъдат „облекчени“ от обстоятелството, че това деградиране би било в полза на ЕС, а не например на Китай, или която и да било друга сила-претендент.

Тази хипотетична, но все пак реална възможност - ЕС да се изравни по мощ със САЩ, при днешното съотношение на силите е обусловена от два главни фактора.

Единият е Великобритания да бъде извън ЕС, но със запазени възможности да влияе върху реализирането на политиката на съюза. Точно това се разчита да бъде осигурено с процеса на брекзит. Вторият фактор са отношенията на ЕС с Русия. И историята, и днешните реалности сочат, че всяко въобразяване на едно изравняване на ЕС със САЩ, предполага висока степен на разбирателство и сътрудничество на ЕС с Русия. Защото Русия има вариант за съюзник - в лицето на Китай. ЕС - няма. Единствено разбирателство с Русия може да даде на ЕС някакъв шанс за оспорване позицията на САЩ. Евентуалните други партньори на ЕС - от Африка например, имат още път да извървят, за да „влязат в играта“.

От тази единствено реалистична геополитическа гледна точка, каква е оценката за „Срещата на върха“ на ЕС в Брюксел в края на миналата седмица?

Великобритания, представлявана от премиера Тереза Мей, определено спечели срещу „екипа на Брюксел“ - т.е. останалите страни членки на ЕС. Приети бяха изработените до този момент условия за реализирането на брекзит и на тази основа ще продължат преговорите за окончателните споразумения. Т.е. не се осъществиха мечтанията брекзита да се провали, или да бъде реализиран чрез някаква форма на капитулация на Лондон. Не - нещата вървят, според желанията на Вашингтон и Лондон, с очакваните от последните, негативни следствия за ЕС.

Успоредно, Тереза Мей направи максималното за задълбочаване процеса на „застудяване“ между ЕС и Русия, в линията, следвана все по-енергично от САЩ още преди Тръмп, но активирана изключително в последните месеци. За САЩ нещата са ясни. Антируската линия има своите основания, както в рамките на отношенията в триъгълника САЩ-Китай-Русия, така и с оглед подготовката за преразглеждане и евентуален нов етап в играта между Вашингтон и Москва. ЕС сигурно имаше възможности в тази обстановка поне да потърси пътища за една по-самостоятелна линия на поведение, при която да пази в ръцете си някои козове. Може да се предполага, че някои от европейските лидери са имали идеи в това направление. Но поне досега известеното за срещата в Брюксел, ги представя в позите на „хипнотизирани“ пред Мей. Т.е. вратата пред когото и да било в ЕС за отношения с Русия, които да повишават тежестта на ЕС спрямо САЩ, е затворена.

И ето сега - всички ние, светът - сме изправени пред около 6-7 седмици, които може да се окажат в много отношения съдбоносни. Защото в средата на май е предвидена нова „среща на върха“ в рамките на ЕС. Дори и ако официално се каже някак по-деликатно, отсега се знае, че главният въпрос ще бъде преценката за това докъде ще е стигнала кризата между Великобритания и Русия. И съответно - САЩ като най-заинтересовани от развоя й - на кяр ли са, или на загуба?

Сигурно, въпреки изключителния политически и медиен шум, има някои важни елементи, които засега остават скрити и неназовани. Но и това, което е вече „на тезгяха“ е достатъчно, за да се формира мнение и позиция. Три са проблемите, от които ще се определи оценката в средата на май. Първият е реалното следствие по случилото се в Солсбъри. Каква част от „вероятните предположения“, които съставят засега позицията, защитавана от Тереза Мей, ще бъде подкрепена от обективни доказателства и ще добие по този начин реална, а не само пропагандна тежест? Дипломатическият натиск срещу Русия, подет от Великобритания, но насочван от САЩ и опрян на „мрежата на НАТО и ЕС“, ще се въплъти ли в трайни и дълбоки по последиците си действия, или ще остане като пяна на повърхността, оттичайки се в близките няколко месеца? И - на трето място - ще успее ли Великобритания да разшири фронта, като въвлече света на футбола в едно засега още хипотетично движение за анулиране предвиденото в Русия за това лято световно първенство? На втори план, но плътно зад тези три конкретни проблеми, стоят въпроси като кризата с мигрантите, военните действия в Сирия, потенциалните конфликти в Иран, Северна Корея, Китай (заради Тайван), положението в Украйна и т.н.

 

Геополитиката не е точна наука

Как ще се развиват нещата оттук-нататък? Сигурно е, че ще бъде търсен терен и посока за действия, които биха могли да затруднят Русия, и - доколкото се окаже възможно - да я тласнат към едни или други непремерени и рисковани постъпки.

Ще успее ли Тереза Мей все така да води в резултата срещу ЕС, за сметка и в интерес на Съединените щати, както стана в последните дни? Или ще бъдем свидетели на нещо ново и неочаквано? Нека не забравяме, че геополитиката не е и няма как да стане точна наука.

Коментари

Задължително поле