Френската прокуратура започва разследване за тероризъм в Страсбург

Още един загинал след стрелбата в Страсбург 7 са тежко ранените, 4 - леко пострадалите

Стрелецът в Страсбург още не е заловен Официална информация от местните власти: ранените са 10

Ваня Стамболова успя, класира се за финала на „Фермата“

Престрелка в близост до коледния базар в Страсбург, има един загинал и трима ранени (ВИДЕО)

Меркел: „Няма възможности“ за промяна на споразумението за Брекзит

Битка за 15 млрд. евро стои зад атаката срещу строителите 1000 машини ще бъдат паркирани на “Цариградско шосе” в София без да пречат на гражданите

Сериозна чистка в „Локо“ (София)

Съдбата на Правителствена решават депутатите Дългът от 33 млн. лв. е от неизплатена надлимитна дейност на болницата

От „Надежда“ в Сливен искат свои съветници, узаконяване на къщите и мечтаят за среща с вътрешния министър

Възрастна жена пропадна в шахта в Пловдив

Будапеща плаши с още антимигрантски кампании

Смог ваканция въвеждат в училище Децата с хронични респираторни проблеми ще могат да си остават вкъщи, според една от мерките на МОН

Вицепремиерът Марияна Николова: Наградите на туризма са показател, че секторът в България се развива успешно

Вижте акцентите в броя на вестник „Труд“ в сряда, 12 декември 2018

Милост към българите зад граница Логично е решението за закриване на ДАБЧ

В резултат на дългогодишната поредица от скандали около политиката към българите зад граница, логично се стигна до решението на Бойко Борисов за закриването на Държавната агенция към българите в чужбина (ДАБЧ). Призиви за ликвидирането на ДАБЧ имаше още през 2015 г., непосредствено след опорочаването на „конкурса“ за избор на неин председател. Отказът да се преосмисли възприетия курс само затвърждаваше мнението, че в досегашния си вид ДАБЧ е ненужна.

Конфликтът се корени в правната рамка, определяща държавната политика към българите в чужбина. Част от нея съдържа вече неактуални юридически постулати. Като основни проблеми при функционирането на ДАБЧ се очертават някои концептуални недомислия, като това да провежда държавната политика към българите зад граница, без да е предвидено в изпълнителната власт някой да я формира. На този фон вместо да да генерира и координира проектите и инициативите, реализиращи се от различни екипи в държавната администрация или в задгранични общности, ДАБЧ започна да дублира или изземва функции на други държавни институции.

Като единствена специфична и основна дейност, ДАБЧ си присвои задължителното удостоверяване на българския произход при кандидатстването за българско гражданство. На тази процедура се подлагат дори и лицата, които притежават подобен документ. Акцентът бе поставен върху историческите български общности, а свръхконцентрирането на излишни права доведе до нарастването на корупционния риск. Бе въпрос на време балонът да се спука!

Дотук не би се стигнало, ако своевременно бе отчетено, че при наличието на специализирана дирекция „Българско гражданство” към Министерството на правосъдието, е логично въпросното удостоверяване да отпадне от задълженията на ДАБЧ и да премине към МП. Факт е, че установяването на българския произход съгласно закона е най-вече правен проблем, тъй като се документира наличието или не на конкретната връзка на всеки кандидат с негов възходящ българин. В повечето случаи правосъдното ведомството само може да я установи, а в този процес ДАБЧ би следвало да има само спомагателни функции в случаите, когато някои кандидати главно от Македония и Сърбия, както и тези от Албания и Косово, не разполагат с конкретни документи.

По-разумният подход на преодоляването на тези слабости бе преосмисляне на досегашната политика, съчетано с институционални реформи. Претенциите за политическо кадруване от един от коалиционните партньори обаче доведоха до идеята за закриването на орган, който в съвременните процеси на геополитическо преразпределение би трябвало да изпълнява стратегически национални задачи.

Днес отношението на държавата към българите зад граница е пред истински кръстопът. От една страна премиерът нямаше друг полезен ход, защото въпреки неудачното кадруване, от партията ВМРО-БНД пак заявиха намерението си да назначават бъдещото ръководство на агенцията. От друга страна обаче ако тя бъде закрита, коалиционният партньор настоява да се създаде министерство. Това допълнително затруднява Борисов, защото по този начин на още по-високо ниво ще продължи досегашната дейност, прикрита зад клишето, че така се решавали демографските ни проблеми.

Затова проверката на придобиването на българско гражданство трябва да се задълбочи и в посока на политическата му оценка. Едва около 5% от придобилите българско регистрират настоящ адрес в България. Още по-полезна би била информацията колко от тях правят отчисления в НОИ или НЗОК. На базата на тези резултати следва да се преосмисли и досегашния количествен подход при предоставянето на българско гражданство по формални критерии и да бъде заменен с качествен. Може би е дошло времето България да започне да издава по облекчена процедура лични карти на лица от български произход, даващи правото на престой, работа и собственост у нас, а едва след определен период притежателите на такива документи да получават и гражданстви.

Подводните камъни обаче не свършват до тук. Част от сънародниците ни зад граница поискаха политиката към тях да се формира основно чрез изборно национално представителство. Подобна институционализация съдържа редица рационални елементи, но точно тук тревожно звучат призивите само български граждани зад граница да имат реален глас при определянето на този тип политика. Буди недоумение защо задграничните исторически български общности, чиито представители в по-голямата си част не са български граждани, да имат само съвещателен глас! Подобна неравнопоставеност ограничава правата на потомците на лица, които са оставили имуществото си и насила са се изселили от земите, влезли след 1878 г. в състава на България (основно банатски, бесарабски и таврически българи) или пък са били лишени против волята им от българското си гражданство (българи в Западни покрайнини, Р Македония, Западна Тракия и др.).

Новият подход към българите по света трябва да се основава на равнопоставеност. Чрез него трябва да се поправят, а не да се наслояват неправдите.

 

Духовното единение на сънародниците ни

Основна цел на България трябва да бъде изграждането на устойчиви здрави връзки със задграничните ни сънародници, в т.ч. и създаването на механизми за тяхната мобилизация. Реални измерения трябва да придобият съхраняването на българското социо-културно пространство зад граница, духовното единение на всички българи по света с България, изграждането на българско лоби в чужбина и превръщането на българските общности в мост на сътрудничество с държавите, в които пребивават. Подобни дейности не са специфични за нито едно от съществуващите държавни ведомства Затова е необходима институция, която да провежда държавната политика към сънародниците ни по света.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (1)

  1. ETNI4ESKITE BALGARI NE MOGAT DA BADAT RAZDELJNI NA 1-VO I 2-RO KA4ESTVO!NA TAKIVA
    ,,ZIVEESHTI V STRANATA,,I NA ,,NEZIVEESHTI,,!NEOBXODIMA E POLITI4ESKA I DARZAVNI4ESKA
    MADROS I SMELOST PO TOZI NAI-VAZEN ZA NATZIJTA NI VAPROS-DEMOGRAFSKI!TOI RESHAVA I
    MNOGO DRUGI!ZAGUBIXME PREKALENO MNOGO ISTORI4ESKO VREME ZA RESHENIETO MU!

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.