Мистерии около горнобогровския манастир „Св. Георги Победоносец“

Снимка: Цветан Томчев

На 18 км от жълтите павета в София, скрит в горичка край началото на „подбалканския“ път Е871, се намира малък манастир, който крие големи тайни. Очевидци твърдят, че са виждали Свети Георги да язди на бял кон в околностите на обителта. Свидетели стават цяла група хора от преминаващ автобус. Край олтара в църквата му се издига камък, който расте. През 2002 г. местният свещеник, отец Антим, го измерва и записва 204 см. Днес скалата, стърчаща от земята под голям наклон е с височина малко над 210 см, показа проверка на „Труд“. Около Горнобогровският манастир “Св. Георги Победоносец” витаят множество мистерии.

Още в древността на мястото е съществувало римско светилище, а наблизо имало римска баня, построена върху термален извор.
Местните разказват, че в края на 12-ти, началото на 13-век, рицари кръстоносци, завръщащи се от Светите земи, донесли със себе си необикновен камък. Височината му била по-малко от метър. Подобен има и в храма в близкото село Яна, но е по-малък. И двата са изсечени от пясъчник, а в тях са издълбани на 4 реда кръстове в знак на почит към четиримата Евангелисти – Матей, Марк, Лука и Йоан. „Това означава, че камъните са Йерусалимски“, обяснява отец Антим.

В края на 19-ти век, върху мястото където е поставена скалата, е издигната малката църква „Св. Георги“. Камъкът остава вътре в нея до олтара, по изричното желание на чорбаждията, дарил парите – Цвятко Дунев. Богровецът твърдял, че това му се е присънило.

„Имаше една баба, която разказваше, че като млада е поглеждала през прозорчето, в помещението където е Светия престол (олтара) и тогава камъкът е бил на височината на масата, малко над метър – два пъти по-нисък от сега. Бил е и много по-тесен. През годините много местни, които зървали скалата в стаичката зад иконостаса, до която достъп имат само кръстени мъже, се дивели: „Тоя камик не беше ли по-малък“, разказва свещеникът и допълва, че в началото не е повярвал на „бабините деветини“. През 2002 г. обаче решил да измери скалата и записал 204 см. С взетата специално за целта рулетка екипът ни, без да претендира за точност до милиметър, успя да измери до 210 сантиметра, но стърчащата под невъзможен ъгъл от земята скала вероятно е малко по-висока.

Болни хора идват в Горнобогровския манастир, за да търсят облекчение. Дават своя дреха на отец Антим, за да я допре до чудодейния растящ камък край олтара. Изцеление по този начин са получили много нуждаещи се. „Не се молим на камъка, винаги им казвам, че помощта идва от Господ“, подчертава свещенослужителят, когато с неохота ни позволява да измерим височината на йерусалимската скала. Той е спрял да го прави отдавна – когато е повярвал в чудото.

Една от най-новите придобивки на манастирския комплекс е аязмото. Красивата чешма е построена преди десетина години. Преди това не е имало извор. През 2004 г. живееща тук послушница на име Сийка съобщила, че е получила съновидение и в двора има лечебна вода. Отец Антим се усъмнил, но извикал свой познат специалист, който потвърдил, че това е напълно възможно. Решили да сондират и след 6 метра от земята бликнала вода със странен сладко-кисел вкус и мирис на сяра. Свещеникът дал проби за химичен анализ и резултатите показали, че съставът й е сходен с този на водата от библейското Мъртво море. Твърди се, че тя е лековита и помага при кожни проблеми и заболявания на бъбреците.

В двора на манастира се намира паметник на загиналите във войните български воини. В Горни Богров още помнят как през 1944 г. селото праща 103-ма войници на фронта. Вечерта преди да потеглят мъжете идват в манастира, за да запалят свещ. Всички се завръщат живи от бойните полета.

Вдъхновен от множеството необикновени събития в поверения му манастир, преди години отец Антим решава да записва в тетрадка случаите на чудотворно изцеление. Проблемът е, че след като получат помощ малцина се завръщат, за да благодарят на Бога там където са отправяли молбите си и да опишат историите си. И все пак в тетрадката прочетохме невероятни разкази от хора, получили изцеление или рожба, след години на страдания и напразно очакване.

Трудните времена, в които живеем, не подминават и Горнобогровския манастир. „Няма храм в околността, който да не е ограбван. Мен са ме обирали няколко пъти“, споделя с болка отец Антим, който се грижи за общо три църкви. Най-мъчно му е за уникалните свещници от руския император Александър II, които крадци задигнали от църквата „Свети Харалампий“ в съседния Долни Богров.

Със собствени сили свещеникът се опитва да изгради нова магерница с малко жилищно помещение, до старата постройка, която е в окаяно състояние. Надява се на помощ от хората, най-вече от онези, които са посещавали манастира, за да търсят облекчение или изцеление. Уверен е, че Бог ще му подаде ръка и този път.

Цял автобус хора видели Свети Георги

И други чудеса стават в обителта. При освещавнето на обновената църква преди няколко години с автобус дошли вярващи от кв. Обеля, в другия край на София. Довел ги свещеник, приятел на Антим. „Идват и още със слизането започват да описват как са видели Свети Георги на бял кон от автобуса“, разказва отец Антим и бърза да уточни, че лично той никога не е виждал подобно нещо. Възрастни хора от селото обаче му разказали, че светеца-воин многократно е забелязван да язди в околностите на манастира.

Друг необясним случай разтърсил духовника. Малко след идването му в занемарения до тогава манастир, докато разчиствал, открил старо детско кожено елече и решил да го дари. Скоро обаче разбрал, че не е трябвало да го прави. „Като осветихме обновената църква дойде една българка от Южна България, която работи в Гърция. Донесе едно ново елече и разказа, че на сън й се явил Свети Георги. Заръчал й да купи точно него и да го донесе тук. Изтърпнах моментално, защото си спомних за онази дреха, която подарих“, разказа отец Антим. Днес елекът, изпратен по тайнствен начин от патрона на храма, се слага на тежко болни хора, на които свещеникът чете молитви, с надеждата, че по този начин ще се измоли помощ от Свети Георги, който с благодатта на Бога, да ги изцери.

В югоизточния край на манастирския двор някога се е намирала църква на име „Възнесение Господне“, затова празникът на обителта е Спасовден. „Преди 18 години, когато дойдох се учудих, че правят курбан на Възнесение, а не на Гергьовден – манастирът все пак се казва „Свети Георги“, споделя отец Антим. Днес от стария храм няма и помен. Камените блокове са иззети от местните хора още по турско време. С тях построили нова църква – „Св. Харалампий“, в чест на светвеца, който ги спасил от смъртоносна епидемия. На мястото на старата цръква обаче всяка зима цъфтят кокичета.

Коментирайте от Фейсбук

Коментари (4)

  1. Ти да видиш! Колко прав е бил псалмопевеца със думите „и рече безумния в сърцето си – няма Бог ……”

  2. Айде стига с вашите религиозни глупости и суеверия. Дайте нещо по-умно през 21 век!

  3. Viarata i chudesata na viarata sa otvoreni za razbirane na hora, svurzani s Boga. Poniakoga chudesata otvariat ochite na hora za Boga, no viara bez usilie ot choveka nad svoiata prirodna i razumna sas svoia si razum stihia-niama. Drug e razumut Bojii i po po-visoki za choveka putishta se sluchva. A sluchil se – chovek roptae i mami i sebe si, i drugite – za da ne lichi visokiat Boji razum. Togava Bog ne pomaga, naprotiv, Bog dava, no nasila ne priobshtava choveka – inat, samouveren, mamesht.

    Chudesata v Manastira v Bogorov sa mnogo – iavni i ne iavni, poniatni i neponiatni, nedosegaemi ot bezumni umnitzi i izvikvashti poklon u deistvitelno viarvashti, zashtoto puk redizta viarvashti praviat drugi gavri s chudesata – osmivat gi sushto, udriat gi po raznomu, otrichat gi ‘statutno’ da ne lichi drebnia rust na viarvashtia uj

    . Chudesata ostavat za dokazetelstvo na Bojiata sila i strannnostite i za choveka i s viara, i bez viara. Razlichen prochit na visokite fenomeni na viarata.

    Umnostta na 21 vek e v tejka kriza ot bezbojie.

    Izviniavam se za latinitza.

  4. Поредната религиозна повърня! Само простите хора още ходят на църкви и манастири и вярват в глупости. А поповете се хранят от тази глупост…

Отговорете

error: Съдържанието на trud.bg и технологиите, използвани в него, са под закрила на Закона за авторското право и сродните му права.